22 ное. 2026 г.

Антология на протестантската поезия след 1950 г.

На 27 март 2023 г. в книжарница „Гринуич“ в София се състоя представянето на книгата Антология на протестантската поезия в България (1950-2022). Изданието е плод на труда на Ваня Тодорова, Вениамин Пеев и Емил Гаджалов, а издателство „Верен“ го реализира през 2023 г.

Събитието беше водено от Вениамин Пеев, а Ваня Тодорова, д-р Емил Гаджалов, Марияна Иванова и доц. Калин Михайлов участваха активно в дискусията. Марияна Иванова от издателство „Верен“, домакин на събитието, изрази благодарност към присъстващите за това, че са уважили събитието. Тя припомни, че издателството има богат опит в издаването на стихосбирки, започвайки още от сборника „Стихове“ на Красимира Ненова. Освен това „Верен“ е издател на четири стихосбирки на Вениамин Пеев. Подготовката по настоящата антология отнема няколко години и сега Марияна Иванова с удовлетворение отбеляза: „Това издание е черешката на тортата: 30 автори, около 150 произведения.“

Антологията включва петнадесет тематични раздела, като всеки е озаглавен с подходящи заглавия на стихотворения или изрази от най-ярките произведения. Разделите обхващат ключови теми като Исус Христос, Рождеството на Спасителя, вярата, молитвата, упованието, християнския живот, християнската любов, децата, християнското творчество, борбата със света и безбожието, мирът и войната, християнката, християнството, възкресението и отвъдния живот. Корицата на книгата, дело на Нина Иванова, изобразява Исус, който разчупва верига – символ на свободата и вярата.

„Човешката душа има нужда от храна. Има нужда да чувства и да изказва емоциите си – сподели Ваня Тодорова. – Поезията е преди прозата. Древната египетска, вавилонска, гръцка литература има изобилие от мерена реч. В Стария завет огромна част от текста е поетическа. Душата на протестантите е настроена на този лад: да усеща музиката, поезията. През тоталитарния режим вярата бе забранена. Беше позорно да си християнин. За да не бъдат маргинали, християните започнаха да издават книги, стихове, литература. По нелегални пътища се разпространяваха библии, песнарки, книги. Самата аз ги събирах на пишеща машина: стих по стих. Но повечето бяха без автори и се наложи дълго време да издирваме. Така стигнахме например до Стоил Гиргинов. Вениамин Пеев настоя да оставим в крайното издание само протестантската поезия, тъй като тя има „своя отклика“. Търсихме стойностни, силни стихотворения, без проповеднически тон, които докосват душата. Това продължи 8-10 месеца.“

Д-р Емил Гаджалов допълни: „Издателският процес е труден, но и удовлетворяващ. Представител съм на бурните, хубави години в края на ХХ век, когато България се отвори за протестантската вяра. Тогава се родих за Бога. Осезаемо беше, че църквата ни посрещна с един друг вид поетическа духовност. Още помня един сборник от 1972 г., който ни беше даден тогава. Онази поезия изгради цяло едно поколение. Благодарение на християнската поезия от петдесетте години насам се родиха и изградиха редица пастири, сред които съм и аз. Текстът е подготвен на раздели. Наложи се немалко материали да отпаднат.“

В свое изказване Вениамин Пеев цитира големия поет Атанас Далчев: „Не обичам антологиите. Събирането на толкова личности, които нямат нищо общо помежду си, ме зашеметява и затъпява… В общата врява не долавям тембъра и красотата на отделния глас.“ След този цитат Вениамин Пеев подчерта водещите намерения на екипа от съставители: „С тази антология обаче ние не целим да вдигаме врява. Представители сме на основните протестантски конфесии. Имаме много общо по отношение на своята вяра. Възпитани сме с класически текстове на духовни химни от поне пет столетия. Имаме и обща ценностна система, в чиято основа е Библията. Изповядваме Христоцентризъм: стиховете ни са посветени на Христос.“

Доц. Калин Михайлов даде по-широка перспектива: „За художествените достойнства на антологията е рано да се прави някаква сериозна оценка. Вместо това бих искал да ситуирам това издание в по-широкия контекст на други антологии за християнска лирика. Трудно и отговорно е това дело, амбициозно начинание. Настоящият проект според мен е с умерена амбициозност. Тя обхваща относително дълъг, но все пак до къде обозрим период от време между 1950 и 2022 г. Всъщност това са два периода: тоталитарният и посттоталитарният. Събирането на толкова различни по дух периоди е високо амбициозната част. Не е лесно да бъдат представени в едно издание. Но резултатът е успешен.“

Според Вениамин Пеев протестантската традиция има специфики, които не може да се подминават при подобна дискусия. Нагласата на евангелските поети, особено през първите десетилетия от представения период, се корени в протестантското химнотворчество и богослужение. „Още от детска възраст те са закърмени с текстовете и музиката на духовните песни, изпълнявани не само в църковна, но и в домашна обстановка – отбеляза той. – Моделът на протестантската поезия се оформя под влияние на автори като Лутер, Айзък Уотс, братята Уесли и други класици. Според него истинската духовна поезия не бива да робува на модерните тенденции, а трябва да остане вярна на своите корени в Библията и християнското послание.“

Подбраните автори се различават още и с вълнуващо многообразие на поетична стилистика. Има хора, които представят ярко многовековната поетична традиция на протестантството, има хора с по-смел и модернистичен натюрел. У някои, главно поради обстоятелството, че са протестантски пастири, личи склонност към назидателност, докато у по-младите (особено сред дамите) е доловим стремеж към лична, интимна изповедност.

Пеев посочи, че сред подбраните поети някои предпочитат класическия стих, други следват свободна лирика, докато трети еднакво успешно си служат и с двете форми. „Това многообразие създава усет за богат комплексен аромат на горска поляна, изпъстрена с безброй и различни цветя, всяко от които е прекрасно творение Божие. Както всяко венчелистче се насочва нагоре към слънцето, така всяко стихотворение прославя Бога и разнася уханието на благовестието за Него наоколо“, изтъкна водещият.

„Освен с различията в историческия, социалния и естетическия почерк поетите се отличават (без това да ги противопоставя) и с конфесионалния си произход. Ако ги подредим по азбучен ред, тук сме включили адвентисти, поети от братски общности, методисти, петдесетни, баптисти и други протестантски автори – подчерта Вениамин Пеев. – С този колоритен избор сме се постарали да покажем, че конфесионалните особености не могат да разграничават непримиримо съвременните псалмопевци, понеже те се покланят на един и същ Бог и приемат един и същ Господ Исус Христос, макар да се черкуват на различни места.“

На събитието бяха прочетени стихотворения от Калин Михайлов, Красимир Лазаров и Ваня Тодорова. Вечерта завърши с музикално изпълнение на поета бард Виктор Макаров, който представи песента Железопътна благодат от албума си „Шарена черга“.

Сдружение ХАРТА, партньор на събитието, публикува пълен видео запис в своя YouTube канал.

Similar Posts