26 фев. 2024 г.

Преоткритите „Страсти по Матей“

Йохан Себастиан Бах e един от най-големите композитори в историята на западната музика. Съвременният слушател обаче може би не си дава сметка, че неговото творчество придобива значимо място в културното наследство едва десетилетия след смъртта му. Макар че някои негови произведения за пиано се изпълняват пред неголяма публика, широката общественост преоткрива гениалността на Бах едва след прословутото изпълнение на ораторията Matthäuspassion („Страсти по Матей“), поставено от Феликс Менделсон през 1829 г. в Берлин.

Самият Менделсон се ражда през 1809 г. в семейство на немски евреи. Баща му Авраам е ерудиран и заможен банкер, близък с интелектуалци като Хегел и Гьоте. За разлика от мнозина свои роднини Авраам и Лия Менделсон приемат християнската вяра, добавяйки името Бертолди към фамилията си. Три години преди раждането на Феликс те придобиват на търг в Хамбург колекция ръкописи с творби на Йохан Себастиан Бах.

На млади години Феликс изучава цигулка, композиция и теория на музиката при педагога Карл Целтер, ръководител на Берлинската певческа капела. Целтер формира у него възхищение от музиката на Йохан Себастиан Бах. Под негово наставничество Феликс получава всестранно образование и от ранна възраст показва необикновен музикален талант. Едва деветгодишен той е пианист-виртуоз, а на 11 години се появяват и първите му композиции: опера, квартет, няколко фуги и др.

На 17-годишна възраст Феликс Менделсон вече е композирал струнен квартет и кантата по текст на Гьоте, симфония в до минор и едно от най известните си произведения – блестящата увертюра „Сън в лятна нощ“, създадена по едноименната комедия на Шекспир.

През 1823 г. неговата баба Бела Саломон му подарява копие от ръкописа на Й. С. Бах „Страсти по Матей“ (позната и с транслитерацията „Матеус пасион“). Въпреки че в някаква степен Феликс вече е запознат с тази композиция като хорист при Целтер в Берлинската певческа капела, сега сблъсъкът с цялостната ѝ пълнота и величие го поразява дълбоко.

По това време „Страсти по Матей“ все още е сравнително непознато произведение. Текстът на ораторията е съставен от избрани пасажи от Матей 26-27 гл. и стихове на либретиста Пикандер. Произведението е написано за два хора, състоящи се съответно от гласове и инструменти. Предполага се, че за пръв път е представено сред публика около 1729 г., ала без особен успех.

Традицията на Разпети петък да се изпълняват музикално-сценични произведения, основани върху страданията на Христос, датира от 1717 г. Като църковно-музикален жанр в западното християнство този вид оратории, познати като „Страсти“, придобиват бързо разпространение. Между двете части на ораторията обикновено се изнася едночасова проповед.

Копие от ръкопис на Й. С. Бах от ревизирана версия на Matthäuspassion, датирано около 1743-1746 г. (фотография: Wikipedia)

 

Близо век по-късно младият Феликс Менделсон, току-що преоткрил за самия себе си „Страсти по Матей“ на Й. С. Бах, подготвя нейно изпълнение в Берлин. Въпреки не особено високата репутация на Бах по онова време (пренебрегван като музикален „математик“) и изключителната сложност на творбата, Менделсон е категоричен, че иска да я постави пред публика.

На 11 март 1829 г. усилията му се увенчават с успех. Едва навършил 20-годишна възраст, Феликс Менделсон представя съкратена версия на ораторията на сцената на Берлинската певческа капела. Въпреки че същата вечер Николо Паганини също изнася свой концерт в Берлин, залата за изпълнението на „Страсти по Матей“ е препълнена. Успехът е грандиозен. За немската публика преживяването е същинско откровение.

Осемдесет години след смъртта на Йохан Себастиан Бах творчеството на гениалния композитор придобива истински ренесанс в европейската музикална култура.

Similar Posts