През 1521 г. Мартин Лутер, отлъчен от папата и обявен за престъпник от Свещената римска империя, намира убежище в замъка Вартбург край Айзенах благодарение на курфюрст Фридрих III от Саксония – един от първите германски князе, които подкрепят идеите на протестантската Реформация. Докато се укрива в замъка (май 1521 – март 1522 г.), Лутер се захваща с превод на Новия завет, а намерението му в дългосрочен план е да направи цялата Библия достъпна на говорим немски.
Подготвителна работа и първи преводи
Лутер решава да започне с Новия завет, тъй като задачата е сравнително по-лека. Той впрочем не е първият, който се захваща да преведе Библията на немски език – между 1466 г. и началото на двайсетте години на XVI век вече съществуват осемнадесет други опита. Но за разлика от тези издания, основани на латинската Вулгата – официалния каноничен текст на Католическата църква, Лутер взема решение да се обърне към оригиналните библейски езици: гръцки и еврейски. За превода на Новия завет например той основно се позовава на гръцкото издание на Еразъм (по-късно наричано Textus Receptus), макар да има осезаеми несъгласия с някои пасажи.
„Преводът на Лутер не е само едно от най-важните произведения на немски, но и едно от най-значимите литературни постижения в западната история – пише д-р Ерик Херман, преподавател по историческо богословие и директор на Центъра за изследвания на Реформацията. – Забележително е неговото умение да улови същността на текста и да го направи разбираем за обикновения човек.“
Така Лутеровото първо издание на Новия завет се появява през септември 1522 г. Успехът е незабавен – първият тираж се изчерпва в рамките на три месеца. През декември е отпечатано второ издание, в което Лутер е въвел редица корекции. През целия си живот той ще продължи да преразглежда и подобрява превода.
Библейската колегия
Преди да се захване с Новия завет обаче, Лутер вече е опитвал да превежда други библейски текстове – например псалмите за изповед и покаяние, които папа Инокентий III по-рано е установил да се използват по време на пост (Псалми 6, 31, 37, 50, 101, 129 и 142). Освен тях, Лутер превежда и Десетте заповеди, Господнята молитва и апокрифната „молитва на цар Манасия“. Тези преводи се разпространяват широко и получават топъл прием. Поради настоятелните увещания на негови приятели – особено от страна на реформатора Филип Меланхтон (наричан Praeceptor Germaniae, „учител на Германия“), Лутер взема решение да се захване с по-мащабен превод.
За целта той събира екип от учени, познати като „библейска колегия“. Тази група, включваща личности като Меланхтон (за старогръцки), Бугенхаген (за латински) и други, започва да се събира редовно, за да обсъжда преводачески проблеми и да търси формулировки на сложни библейски понятия на немски език. Според някои сведения, когато срещат по-големи трудности с разбирането на еврейския текст, те се консултират и с еврейски равини. С помощта на този екип Лутер съумява да постигне сериозно ниво на точност и приемственост в превода.
Защита на преводаческия подход
В дейността си като преводач Лутер среща немалко критики. В своя труд Писмо за преводачеството, публикуван през 1530 г., Лутер отговаря на обвиненията в ерес и неточности. Особено остри критики има към думата allein („само“) в израза „само чрез вяра“ от Римляни 3:28, която Лутер е добавил, за да подчертае значението на вярата като основа на оправданието на човека. Според Лутер този израз е естествен в немския език и съответства на смисъла на текста, въпреки че наречието „само“ не присъства в оригинала. Ето как той защитава въпросното преводаческо решение:
Напълно съм наясно, че думата solа липсва в оригиналния гръцки или латински текст на Римляни 3:28. Няма нужда папистите да ми го казват – знам го отлично. Факт е, че буквите s-o-l-a ги няма там. Но тези глупци са се вторачили в тях като крави в нова порта, без да осъзнават, че думата действително изразява смисъла на текста. Ако преводът трябва да е ясен и силен, то тази дума принадлежи там. Искам преводът да звучи на немски, а не на гръцки или латински. А природата на нашия език е такава, че когато утвърждаваме едно нещо, а отричаме друго, ние използваме allein („само“) в противовес на nicht („не“) или kein („не“). Например казваме: „Селянинът носи allein зърно и kein пари“; „Наистина ти нося nicht пари, а allein зърно“; „Ти изглежда allein написа това, но nicht го прочете.“ Такива примери има безброй в ежедневната употреба на езика ни.
По-нататък в същото есе Лутер пояснява, че това решение по никакъв начин не променя текста, а напротив – прави го по-ясен и по-завършен. „Няма да се допитваме до начетения латинец как се говори на немски, както искат тези магарета – настоява той. – По-скоро трябва да питаме майката вкъщи, децата на улицата, обикновения човек на пазара. Трябва да се водим от техния език и от тяхното говорене и да съобразяваме превода си с тях. Ето тогава ще вникнат в смисъла и ще разпознаят, че им говорим на немски.“
Шесттомно издание с илюстрации
Цялата Библия на говорим немски (заедно с апокрифните са общо 75 книги) е публикувана в шест тома през 1534 г. – точно преди 490 годни. Изданието, отпечатано от Ханс Луфт във Витенберг, е обогатено със 117 оригинални илюстрации. Това е израз на нова тенденция (след 1522 г.) за добавяне на инкрустации, които да онагледят и подсилят посланието на текста.
Този превод на Мартин Лутер ще окаже дълбоко влияние върху развитието на езика, популяризирайки определени думи и изрази и спомагайки за установяването на единен книжовен немски. В проекта са включени фигури като Йоханес Бугенхаген, Юстус Йонас, Каспар Кройцингер, Филип Меланхтон, Матеус Аврогалиус и Георг Рьорер. Лутер си служи и с немската граматика на хебраиста Йохан Ройхлин (за когото Зорница писа по-рано тази година).
Този първи превод на цялото Писание на говорим немски се превръща в истински бестселър. За обикновения читател изданието е доста скъпо – Библията от 1534 г. без подвързия струва колкото едномесечно възнаграждение. При все това църкви, проповедници и училища го закупуват непрестанно. Лутер продължава да работи по усъвършенстването му в нови препечатки, а до смъртта му през 1546 г. вече има продадени повече от 200 хиляди копия.
Въздействие върху европейските езици
Корените на редица познати ни днес изрази може да се проследят до Лутеровия превод и по-късно през английския превод на Уилям Тиндейл. Така например немското natürlich от I Коринтяни 2:14 става natural man („естественият човек“) при Тиндейл, а auf dem Gebirge от Матей 2:18 се превежда като „глас се чу“. Тиндейл следва Лутер при фразите place of dead men’s skulls („място на черепи на мъртъвци“, Йоан 19:17), Doctors in the Scripture („учители по Писанието“, I Тим. 1:7) и думата hosianna (Мат. 21:15).
Подобно на Лутер, Тиндейл избягва латинизираните термини, като по-скоро предпочита думи, които са по-близки до неговите читатели: repent вместо do penance, congregation вместо church, Savior или elder вместо priest, както и love вместо charity (за гръцкото съществително ἀγάπη). И двата превода се отличават с ритмичност и плавност на повествованието, като Тиндейл видимо подкрепя доктрината за оправдание чрез вяра, на която Лутер държи толкова много. Предвид факта, че преводът на Тиндейл съставлява над 90% от Новия завет на KJV и повече от 75% от английската версия RSV, влиянието на Лутер е осезаемо и до днес.
Въпреки че съвременният немски се различава значително от езика на Лутер, неговата Библия остава основа за редица преводи и се използва широко до днес. Освен това Лутеровият текст служи като модел за други библейски преводачески опити – на датски, шведски, норвежки, холандски. Така Библията на Лутер става не само символ на протестантската Реформация, а и на културната и езиковата реформа на Германия и Северна Европа.
Мартин Лутер притежава изключителен талант в много области. Но може би едно от най-значимите приложения на често недооценения му гений, е неговото умение като преводач и автор на литература. Без неговата Библия от 1534 г. на разбираем немски както протестантската Реформация изобщо, така и формирането на германското самосъзнание вероятно биха поели съвсем различен ход.
