26 фев. 2024 г.

Не ново, но отново

Рождественият сезон е време, в което християните по целия свят отново обръщат погледа си към Въплъщението на Христос – онзи момент, когато Бог е станал човек. Тези от нас, които вярват от повече време, знаят, че въпреки тържественото настроение и радостната тръпка това може да се окаже и един от най-скучните църковни сезони. Рождество е истинско предизвикателство за един проповедник понеже е много трудно той да бъде оригинален година след година и да каже нещо, което неговите слушатели не са чували вече много пъти. В резултат на това църковните служби и проповеди често звучат до болка познато.

Рождествените богослужения понякога може да ни изглеждат толкова познати, че (да си кажем честно) става доста лесно да загубим внимание и умът ни да се залута в съвсем различна посока, докато думите влизат през едното ухо и излизат през другото, без да предизвикват особен ефект между тези две междинни точки.

Но празникът Рождество Христово не е установен, за да ни каже нещо много и оригинално. Всъщност е точно обратното. Предназначението му е да напомни на християните нещо, което те вече би трябвало да знаят много добре.

Добре известен факт е, че точната дата, на която се е родил Христос, не е известна. В древността (а и днес) различни църковни традиции са отбелязвали този момент по различно време. Дори когато на един по-късен етап се е случила унификация, тя не е претендирала за историческа прецизност. Целта на празника не е била да ни даде конкретната дата, а по-скоро да напомни на поколения хора какъв е основният смисъл на онова, което реално се е случило по някое време в историята.

Рождество не е време, в което можем да получим някакво ново, специално, оригинално, тайнствено познание. Преди всичко тези дни са възможност  да се поспрем в забързаното си ежедневие, да си напомним истини, които вече знаем, и отново да се замислим над тях. А за Рождество има много, върху което да се мисли.

Преди всичко Христовото въплъщение е събитие, което човешкият ум никога не би могъл да разбере напълно. Как вечният Бог влиза във времето? По какъв начин Неговата природа се свързва с човешката? Как Този, Който притежава цялата сила и знание, може реално да премине през естествените стадии на развитие на едно човешко същество, с цялата му безпомощност и незнание? Как Безсмъртният по дефиниция би могъл да премине през смърт?

Интелектуалната и догматична история на древната църква на практика до голяма степен представлява поредица от богословски опити поне донякъде да осмисли тези въпроси. Всеки един от ранноцърковните вселенски събори разглежда христологични въпроси и се стреми да изработи техни отговори за поколенията. Християнинът, който иска да занимава своя ум в тези отношения, би могъл да намери повече от достатъчно предизвикателство в рождественото събитие дори да посвети целия си живот на това.

Но това е само половина картината. Рождество не може и не трябва да бъде свеждано до интелектуален ребус за разрешаване или умствен стимулант за гъделичкане на ума. Неговият смисъл се крие не в разгадаване на „механизма“, а в осъзнаване на следствията, които то носи лично за мен като човек. Христос се ражда за моето спасение – и това е вест, която има силата да преобърне целия ми живот. Чрез вяра в Бога, станал за мен човек, аз получавам спасение от греха, от дявола и от смъртта. Бог ме ражда отново като Свое дете и така отваря отново пътя към дървото на живота. Истинската светлина ме огрява и аз получавам възможност да пия от живата вода, която не само утолява духовната жажда, но и става на свой ред извор на жива вода.

Всичко това не е просто някакъв превъзнесен християнски жаргон, някакъв отнесен и възвишен език, който звучи красиво. Всеки един човек, който е направил стъпка­та на вяра, знае от личен опит, че тези истини преобръщат живота. А за онзи, който не е пристъпил в тази посока, Рождество Христово е покана да се довери на историческия разказ как Бог се е отказал от всичко, за да достигне до хората, които нямат какво да Му дадат, но които Той въпреки това обича до смърт – и да бъде на свой ред променен от тази вест.

Църквата е определила празника Рождество Христово като начин хората ежегодно да се връщат към тази реалност, която често губим от погледа си. По един парадоксален начин не старото и добре познатото, а именно новото може да затвори очите ни. В светски аспект това може да стане чрез отпускане по течението на празничната комерсиалност, която ни кара да търсим нови преживявания и нови вещи, забравяйки в края на краищата какво всъщност празнуваме. Но може да се случи и в духовен план, когато, изкушени от желанието си да чуем нещо ново и оригинално, ние не обръщаме внимание на това, което знаем, но сме престанали да осмисляме и (по-важно) да преживяваме като по-велико и чудно от всичко останало. Резултатът и в двата случая е размяна на безценен бисер за жалка имитация без реална стойност.

Би било добре в рождествения сезон Благата вест да бъде представяна по възможно най-ясния и оригинален начин, на който са способни нейните посланици. Ето защо той е предизвикателство за всеки проповедник. Но в края на краищата важното е не да чуем нещо ново, а самите ние да се върнем отново към старото рождествено послание. И да пием дълго и жадно от него, докато животът ни отново бъде обновен както в първия ден, в който сме повярвали в Него.

Similar Posts