23 юни 2024 г.

„Покайте се и вярвайте в Евангелието!“

Опити за реформация на Католическата църква
660 години от раждането на Жан Шарлие

Жан Шарлие, ректор на Парижкия университет, е един от най-влиятелните френски духовници в края на ХІV и началото на ХV век. Подобно на своите съвременници Джон Уиклиф и Ян Хус той работи за реформиране на Църквата, но за разлика от тях понася твърде незначителни санкции от страна на властите. Пише множество статии, с които защитава своите идеи.

Шарлие е роден на 14 декември 1363 г. във френския град Герсон. Родителите му са познати като силно вярващи и благочестиви християни и възпитават децата си в същия дух. Като най-голям син, Жан изпълнява ролята на духовен наставник на по-малките в семейството. Има данни, че неговите сестри по-късно поемат обет за девство и се отдават на благотворителност.

По това време наближава краят на Сто­годишната война между Франция и Англия. Жана д’Арк е изгорена на клада по несправедливи обвинения в магьосничество и за това, че в сраженията носи мъжки дрехи. Шарлие напразно се опитва да я защити.

През тези години папската институция е в дълбока криза. В продължение на цял век след 1305 г. седалището на папите се мести ту в Рим, ту във френския град Авиньон, а периодът е известен с наименованията „Вавилонският плен на папствотпо“ и „Големият разкол“.

В един момент Католическата църква се управлява от двама, дори от трима папи, които си оспорват властта. Висшето духовенство е погълнато от корупция и разврат. Това се отразява на целия обществен морал и духовен живот на народа.

Като противодействие на тази тежка криза в средите на Католическата църква се надигат някои будни умове, които полагат усилия да се противопоставят на повсеместния упадък. Между тях изпъква и името на Жан Шарлие. Житейс­кото мото на този духовник е впечатляващо: „Покайте се и вярвайте в Евангелието!“

Жан Шарлие добре осъз­на­ва, че да има реални реформи в Църквата, са необходими усилия за възпитание на младото поколение. Поставя си като цел да насочва подрастващите към истинска вяра в сърцето, която е по-съществена от догматичните познания. Говори, че децата и дори умствено недоразвитите с тяхната проста вяра водят християнски живот, който е по-истински от този на мнозина морално пропаднали интелектуалци. Вярата трябва да бъде съсредоточена в Христос. Шарлие насърчава студентите по богословие да изучават с предимство Библията и онези книги, които водят до познание на Христос, а чак след това трудовете, които изследват природата на Бога. А в своята пастирска работа учи хората, че с всяко Свое дело Христос ни дава пример как да Го следваме и как да живеем.

В Западното общество настъпват силни брожения поради хаоса в Църквата. През 1367 г. за кратко време папа Урбан V се връща в Рим и донякъде възстановява вътрешния мир в католическата общност. Но кардиналите, които в мнозинството си са французи, настояват той да се установи отново в Авиньон. През 1370 г. папа Урбан се подчинява на това искане.

Под натиска на обществото, повлияно от мистични видения на една монахиня, през януари 1377 г. папа Григорий ХІ се връща в Рим, където е посрещнат тържествено. С това сякаш се слага край на прословутия „Вавилонски плен“ на папството. Но вътрешните напрежения и борби не престават. Настъпва нова криза, известна този път като „Големия разкол“. За известно време папската тиара си оспорват трима папи, подкрепяни от различни владетели и аристократични кръгове в Западна Европа.[1]

След неуспешни опити за помирение, по инициатива на Жан Шарлие, който по това време е ректор на Сорбоната, се разгръща движение за реформи и възстановяване свободата на Църквата от опеката на светската власт. Той проповядва, че авторитетът на църковните събори стои над авторитета на папата – нещо, което по негово време звучи реформаторски (ако не и еретично) на Запад.

Все пак тази позиция не остава без последствия и през 1414 г. императорът на Свещената римска империя Зигмунд Люксембюргски свиква Събора в Констанс (1414-1418 г.) заедно с папа Йоан ХІІІ. Полагат се огромни усилия за преодоляване на кризата. Присъстват 350 делегати от западните църкви. На 11 ноември 1417 г. като законен наследник на папския престол е избран Мартин V.

Името на Жан Шарлие може да се запише в светлите страниците на църковната история, но е помрачено от един факт. През 1416 г. същият този събор осъжда съчиненията на Уиклиф и издава заповед за екзекуцията на Ян Хус чрез изгаряне на клада. Шарлие е един от главните обвинители в престъпление за неподчинение на религиозните и политически авторитети. Въпреки че подобно на Хус той също отдава първостепенно значение на Свещеното писание, според Шарлие единствено право да го тълкува има висшият църковен клир. Само католическите свещеници могат да обучават народа във вяра.

От друга страна Жак Шарлие не се колебае да обвини дука на Бургундия в неморален живот и в подбудителство за убийството на неговия съперник дука на Орлеан. За тази своя позиция Шарлие е принуден да живее в изгнание цели две години. По-късно се завръща и се установява в град Лион. Там прекарва последните години от живота си в писане на духовна литература и като наставник и учител на деца.

 


[1] Ърл Кернс, Християнството през вековете (Нов човек, 1998), 267 с.

Similar Posts