22 апр. 2024 г.

Безполезност

Този безполезен слуга хвърлете във външната тъмница.
Матей 25:30

Когато от нещо няма полза, това нещо е излишно, ненужно. Бог е устроил един съвършен свят, в който няма нищо ненужно. Всяко нещо в него има свое предназначение. Човешкият организъм е чудо. Това е най-съвършенният механизъм. В него няма нищо излишно и безполезно.

Когато създава човека, Бог  има план и цел за него. Поставя го в Едемската градина, за да я обработва и да я пази. Затова Божието слово хвали трудолюбивите хора, а гледа с недобро око на ленивите. Тях ги нарича „безполезни“.

Но Бог е загрижен най-вече за нашето духовно състояние. Той иска да бъдем полезни, да израстваме духовно, а също и да помагаме на другите в техните нужди, особено в това и те да израстват духовно. Много хубава илюстрация на това дава Исус в притчата за талантите. Там ни се казва, че когато един човек тръгва за чужбина, раздал на слугите си различни части от своето имане. На един дал пет таланта, на друг – два, а на друг – един. Словото Божие подчертава: „На всекиго според способностите му“ (Мат. 25:15).

След време, когато се завръща господарят им, слугите се отчитат пред него. Първият спечелил още пет таланта. Вторият удвоил двата таланта, които получил и донесъл четири. А онзи, който получил един талант, го заровил в земята и когато господарят се завърнал, му го предал. Господарят похвалил първите двама, защото удвоили това, което са получили. Но този, който заровил таланта, господарят нарекъл зъл и ленив слуга. Изобличил го за това, че не се е потрудил да разработи таланта, който получил, но поне да го е вложил в банка, та да донесе някаква лихва на господаря му. Нарича го безполезен слуга и нарежда да го хвърлят в тъмница. Нарежда също да вземат от него таланта, който му бе дал и да го дадат на този, който имаше вече десет таланта. И каза знаменателните думи: „На всеки, който има ще се даде и той ще има в изобилие, а от този, който няма – от него ще се вземе и това, което има“ (Мат. 25:29).

С това Исус иска да ни каже, че на всеки човек, особено пък християнин, Бог е дал някакви дарби, таланти, способности. Благословил го е и с различни материални неща, привилегии, обществено положение, възможности в църквата. Дал е на всеки „според способностите му…“ Тоест, дал ни е според нашите възможности и Бог не очаква да направим повече от това, което можем. Бог очаква от нас да вложим всичките си сили и усърдие, за да използваме пълноценно това, което ни е дал.

Ако не използваме това, което сме получили от Бога, ако не използваме и благовремията и възможностите, които Той ни дава, ние сме безполезни християнки. Божието дело няма полза от нас и логичният резултат е като на онзи слуга, който заровил таланта, който получил. Бог не само ще ни отнеме това, което имаме, но когато се върне може да нареди: „Този безполезен слуга хвърлете във външната тъмница“ (Мат. 25:30).

По-надолу в тази Матей 25 глава Исус ясно описва какво да правим със своите таланти. Казва, че очаква да служим с тях на другите – да нахраним гладния, да напоим жадния, да се погрижим за странника, да облечем голия, да посетим болния, затворника и казва: „Понеже сте направили това, на един от тези най-малките братя, на Мене сте го направили.“ Казва още, че затова ще ни направи наследници на Своето царство.

Но ако сме безполезни слугини, които вместо да помагаме на нуждаещите се, заравяме своите таланти и възможности, тогава ни очаква участта на „безполезния слуга“. Това се отнася и за старанието ни да изработваме христоподобен характер.

Дали съм полезна и угодна на Бога слугиня? Зависи изцяло от мен.

Similar Posts