24 юли 2024 г.

Бездушието: когато заключиш сърцето си

Ако някой има благата на този свят и види, че брат му е в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него Божията любов?
I Йоан 3:17

Бездушие означава липса на душа, липса на сърце, липса на състрадание, неотзивчивост спрямо чуждите нужди и страдания, коравосърдечие, т.е. егоизъм. На практика това е липса на любов. Много пъти бездушието граничи с жестокост, защото може да бъде фатално за човека в нужда, към когото го проявяваме.

Апостол Яков пише: „Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна, и някой от вас им каже: „Идете си с мир. Дано бъдете стоплени и нахранени!“, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?“ (Яков 2:15-16). Такова отношение е бездушно, то издава липса на съчувствие, състрадание и любов, които са характеристиките на вярата.

Ако нашата вяра е само на думи, а ѝ липсват делата, за такава вяра aп. Яков казва, че е мъртва. „Както тялото без духа е мъртво, така и вярата без дела е мъртва“ (Яков 2:26). Мъртвата вяра е безплодна и тя няма да ни ползва нищо, защото в действителност е само теоретична вяра. А живата вяра е действена, богата на добри дела. Христос казва: „По плодовете им ще ги познаете.“ Божието слово предупреждава, че в Съдния ден всеки ще получи според делата си. Естествено, че става дума не за спасение чрез дела, а за дела, които са резултат от нашето спасение.

Апостол Йоан пише: „Ако някой има благата на този свят и види, че брат му е в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него Божията любов?“ (I Йоан 3:17). С други думи, любовта към Бога се изразява чрез любовта към ближния. Любовта е състрадателна, щедра, отзивчива към нуждите на другите. Тези, които имат земните блага, ще изявят своята любов чрез готовността си да споделят благата си с нуждаещите се.

Ако помним, че всички благословения, изобщо всичко каквото имаме, всички материални блага, са ни подарени от Бога, тогава по-лесно ще ги споделяме с другите. Нека не забравяме думите на Исус: „Както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях“ (Лука 6:31).

От друга страна, когато споделяме благата си, ние ще бъдем благословени. От една страна ще изпитваме радост и удовлетворение от самото даване, защото вършенето на добро радва; а от друга страна – Бог ще ни възнагради многократно.

Когато Йов страда, той се радва, че е с чиста съвест, защото е бил съпричастен към сирачето и вдовицата: „Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, или съм направил да помрачнеят очите на вдовицата, или съм изял залъка си, без да е яло сирачето от него… Ако съм гледал някого да гине от нямане на дрехи, или сиромах, че няма завивка, и не са ме благославяли чреслата му, като се е стоплял с вълната от овцете ми… то да падне мишцата от рамото“ (Йов 31:16-22).

Божието слово ни съветва: „Не въздържай доброто от онези, на които се дължи, когато ти дава ръка да им го направиш. Не казвай на ближния си: „Иди върни се пак и ще ти дам утре“, когато имаш при себе си това, което му се пада” (Пр. 3:27-28). Казва ни да не отлагаме милосърдието, защото гладният има нужда в момента. Утре е много късно.

Освен това, тези стихове ни учат, че ние сме длъжници, че нуждаещият се има право. Защо? Защото Бог е бил щедър към нас. Той ни е благословил и очаква ние не само да получаваме, но и да споделяме, да даваме на нуждаещите се. Бог ни дава всички блага, не защото сме заслужили, а от любов към нас. И Той очаква и ние да проявим любов, като помагаме на нуждаещия се. Може би Той е определил точно аз или ти да се погрижим в този момент за нуждаещия се до нас. Ще Го разочароваме ли?

Може да проявяваме бездушие не само когато не споделяме своите блага, а и когато не сме съпричастни към нематериалните нужди на нашия ближен. Особено ясно бездушието си проличава, ако ние проявим неразбиране в случаите, когато човекът до нас страда, когато има проблеми, когато е в скръб или болест.

А може би той е в най-голяма нужда, когато е съгрешил в нещо. Тогава той особено се нуждае от внимание и любов. Колко важно е да го успокоим и приласкаем, а не да го осъждаме и отблъснем. Той се нуждае и от подкрепа с молитва. Тя е изключително важна и ценна. Тя ще му помогне да не се отдръпне от обществото и да остане като сама главня. В такова състояние човек е много уязвим и Сатана може да се възползва. Но когато застанем до него и го подкрепим, той много по-лесно ще се отърси от греха си и ще се възстанови.

На пръв поглед бездушието не е толкова страшно. То не спада към греховете, в които вземаме дейно участие, като кражба, убийство, прелюбодейство, злоба и пр. Но с нашата пасивност във време, когато ближният има нужда, може да му нанесем много голяма вреда. И то не само материална вреда. Далеч по-страшни са психическите, моралните и душевните поражения.

Колко е важно да внимаваме – да не би дори от недоглеждане или от небрежност да проявим бездушие към нуждаещия се. Защото последствията могат да бъдат много тежки и непоправими и после това ще ни тежи на съвестта.

Similar Posts