Важни събития от историята на Реформацията в Швеция
Първи следи от разпространението на християнското учение в Швеция оставя бенедиктинският монах св. Ансгар (801-865 г.) още през ІХ век. В активната си възраст той е архиепископ на Хамбург. След него други британски и немски мисионери работят между шведите. Но за по-траен успех на мисията може да се говори през ХІІ век, когато през 1164 г. в град Упсала се установява седалище на местен архиепископ. Това става около сто години след отделянето на Западната от Източната църква със схизмата през 1054 г.
В началото на ХVІ век Швеция участва в т.нар. Калмарска уния с Дания и Норвегия. Датският крал Кристиян ІІ, който управлява унията, има славата на жесток владетел, организирал кървава баня за свои политически противници през 1520 г. Един от тях, младият аристократ Густав Васа, едва се спасява от смърт, но баща му Ерик Васа е убит в тази масова екзекуция. Това го изпълва с воля за съпротива, той оглавява народно въстание и след тригодишна борба Швеция постига независимост. През юни 1523 г. Народното законодателно събрание (т.нар. Диета) го възкачва на трона като крал Густав І Васа (царувал от 1523 г. до смъртта си през 1560 г.).
Густав І вижда, че над Швеция тегне зависимост от римското духовенство. Запомнят се думите му пред Диетата: „Нашето непоносимо политическо и икономическо положение е по вина на епископите и на тяхното огромно богатство.“ А по това време в Швеция проникват идеите на Реформацията. Густав решава да отдели шведската църква от юрисдикцията на римския папа. В това дело той е насърчен от своя канцлер Лаврентий Андреа и от Олаф Петри. И двамата пренасят реформаторските идеи от Европа, където учат в различни университети. Петри учи в сърцето на Реформацията, във Витемберг, при Мартин Лутер и Филип Меланхтон. През 1627 г. крал Васа е подкрепен от шведската Диета с решение за конфискуване на църковните имоти и обявяването на Шведската църква за независима. Някои от католическите свещеници напускат Швеция, но болшинството от тях и от народа приемат този начин на обновяване на Църквата. Законодателното събрание през 1544 г. обявява официално шведската нация като лутеранска.
Олаф Петри има голяма роля за утвърждаването на Реформацията в Швеция. Служи като пастир в Стокхолм, съставя сборник с химни, учебна литература. В съработничество с брат му Лаврентий Петри и Лаврентий Андреа превеждат и издават цялата Библия на шведски език и я издават през 1541 г. Лаврентий Петри, като първи лутерански архиепископ, съставя сборник за реда на богослуженията, тайнствата и обредите в църквата.
Крал Густав І Васа прави реформи в административната, данъчната, правосъдната система, укрепва централизираната монархична система. Създава постоянна наемна армия, а също така провежда литературна реформа. Когато умира на 29 септември 1560 г., Густав Васа оставя добре функционираща и финансово стабилна държава.
След смъртта му обаче възниква отново проблемът с оглавяването на престола. Очертава се по право той да бъде зает от крал Сигизмунд ІІІ Полски. Но Сигизмунд е верен привърженик на папата. Говори се, че е бил подкупен с 20 000 крони, за да възстанови католицизма, когато пристигне в Стокхолм. Но група видни мъже бързо съзират тази опасност. Между тях е и Карл, дук на Зюдермания (Финландия) и вуйчо на Сигизмунд. Те са лутерани по убеждение. Решават да предизвикат широко обществено обсъждане. На 9 януари 1593 г. по тяхна инициатива в страната се разпространява спешен призив към всички духовни лица за свикване на църковен синод в Упсала, където е седалището на лутеранския архиепископ.
Въпреки студената скандинавска зима значителен брой църковни служители откликват на призива. Триста и шест от тях пристигат за откриване на синода, който възприема статут на законодателно събрание, като в него участват и членовете на държавния съвет. Събранието се открива на 1 март, а на 10 март излиза с декрет, според който бъдещите монарси на шведския престол задължително трябва да бъдат лутерани. Освен това се приема, че Аугсбургската изповед на вяра[1] е единствената законно призната изповед в Шведската църква, както за нейното ръководство, така и за нейните членове. Още преди Сигизмунд да пристигне в Стокхолм, така свиканата Диета обявява Карл като регент на Швеция и като глава на Държавния съвет.
Сигизмунд ІІІ се опитва да задържи позицията си на крал както на Полша, така и на Швеция, и се допитва до свои съветници йезуити как да бъде едновременно католик в една страна и протестант – в друга. Изненадващо, те го съветват да подпише, че приема Аугсбургската изповед. Това дава основание на шведите през 1594 г. да го коронясат като свой крал.
В условията за коронацията е включено обещанието да се запази приетия статут на Шведската църква като лутеранска. Скоро обаче Сигизмунд назначава католик за губернатор на Стокхолм, основава католически училища и води политика за подчинение на шведите под полска католическа юрисдикция. Това предизвиква протестни петиции от страна на представителите на шведския парламент и бунт, ръководен от дукът на Зюдермания Карл. Сигизмунд напада с армия силите на бунтовниците, но претърпява поражение. Оттук нататък неговият достъп до Швеция става невъзможен и шведите поставят Карл на трона вместо него.
Следващите опити на римокатолиците да възстановят позициите си в Швеция се оказват също безуспешни. През 1781 г. в Швеция е обнародван Указ на толерантност, с който се признават правата и на други религии, но Лутеранската църква запазва статута на държавно вероизповедание. Това положение ще приключи едва през януари 2000 г. с решение на Парламента, според което този статут се прекратява и Лутеранската църква престава да бъде субсидирана пряко от държавния бюджет.
[1] Аугсбургската изповед на вяра, съставена от Мартин Лутер и Филип Меланхтон, е представена за пръв път на Законодателно събрание, свикано от император Карл V в Аугсбург, Германия през 1530 г.
