Подрастващият Джордж Смит бил приет на обучение във фирма, която изпълнявала поръчки за гравюри върху мед. След няколко години дошла поръчка да се гравират таблиците, приложени към монографията на известния английски изтоковед Хенри Раулинсън, който се опитвал да разшифрова клинописните знаци върху плочки, оставени от жителите на Двуречието – асирийци и вавилонци. Смит започнал да гравира знаците, разбираеми само за малък брой асиролози, и се заинтересувал от чудната плетеница от клиновидно писмо. Впоследствие любознателният юноша се увлякъл в разчитането на тази писменост и скоро постигнал големи успехи в дешифрирането на текстовете в „глинените книги“ на Асирия и Вавилония. След като публикувал няколко проницателни наблюдения, на 21-годишна възраст, Джордж бил назначен за реставратор в Британския музей.
Така се натъкнал на очарователна находка от миналото – когато подреждал поредния фрагмент на отломките от плочки, покрити с клинописни знаци, Смит открил за свое най-голямо изумление следния текст:
В планината Ницир своя кораб закотвих,
Ден първи и втори планината Ницир
Държи кораба здраво – не се и полюшва…
Ден пети и шести планината Ницир
Държи кораба здраво – не се и полюшва.
Когато проблесна седмото утро,
гълъб изнесох и го пуснах да хвръкне.
Отлетя и изчезна, но скоро се върна:
Не намери суша, на която да кацне.[1]
В древния текст, изписан върху „страницата“ на глинената книга, се говорело за Потопа! Смит започнал да търси продължението на разказа сред фрагментите, изпратени от разкопките в Ниневия, но напразно. Това бил единственият фрагмент – продължението липсвало. В доклад, прочетен пред Дружеството по библейска археология в Лондон на 3 декември 1872 г., Джордж Смит обявил откриването на история за потоп, подобна на историята за Ной в Библията, но различна в някои подробности.
Лондонското общество било наелектризирано! Таймс предложил голяма награда за всеки, който успее да изнамери липсващите плочки.
Джордж Смит се възползвал от шанса. Мислел, че знае приблизително къде в Ниневия са намерени оригиналните части. Оттам започнал да копае. Невероятно, сред хилядите плочки, разпръснати в руините, той намерил липсващите парчета за кратко време! Той също така намерил дълъг списък на древни царе.
Историята за Потопа е само част от ранна поезия, известна като „Епосът за Гилгамеш“[2]. Според този епос Гилгамеш е безпощаден цар. За да го укротят, недоволните му поданици налагат един силен мъж. Гилгамеш и неговият враг се бият наравно, след което стават близки приятели. Но когато приятелят умира от ужасна болест, Гилгамеш тръгва да търси тайната на безсмъртието.
В търсене на безсмъртието героят отива при стария Утнапищим – единственият от човешкия род, който се е спасил от световния потоп. Възрастният Утнапищим разказва на Гилгамеш историята за Потопа. Боговете, начело със страшния Енлил, се събрали на съвет и решили да изпратят потоп на човешкия род. Проявяващият благоволение към хората бог Еа открива насън на Утнапищим решението на боговете и му повелява:
Ти, шурипакиецо, син на Убар-Туту,
Събори колибите, построй кораб!
Презри богатството! Живота спасявай!
Вземи по седмина зад всяка преграда –
Корабът, който ще сглобиш, нека има
четири ъгъла и четири борда,
ширината му да бъде на дължината му равна
и като океана покрий го със стряха!
След това кара семейството си да влезе и затваря вратата. Точно там срещаме разлика от библейския разказ, тъй като в книгата Битие Бог затваря вратата на ковчега.
Натоварих го с всичко, каквото имах.
Натоварих го с всичкото сребро, което имах.
Натоварих го с всичкото злато, което имах.
Натоварих го с всичките мои домашни животни.
Качих на кораба и мойто семейство,
рода си целия и зверовете степни.
В предсказаното от боговете време – в зори – се изсипва „порой от леща“, а „щом се мръкна – изля се порой от пшеница“; времето навън е такова, че „бе страшно да гледаш“:
И всичко светло в мрак се превърна,
земята се пропука, сякаш бе стомна.
Зафуча отначало южния вятър –
връхлетя бързо, планините удави,
с вълни като воини догонваше хората.
Историята на Утнапищим казва, че валяло шест дни; Библията, четиридесет. След като водите се оттеглили, Утнапищим описва как той пуска гълъб, лястовица и врана. В Библията Ной пуска гълъб и гарван. Утнапищим напуска планината Ницир и прави жертвоприношение на боговете. И боговете го правят безсмъртен.
Веднага противниците на Библията се възползвали от историята като доказателство, че Библията греши. Разсъжденията им, обаче, съдържат сериозни недостатъци. Вместо опровержение на Потопа, тук има независимо потвърждение. (Днес са известни над 200 разказа за Потопа от цял свят.) Доказателствата сочат, че Мойсей е написал разказа за Потопа в Битие въз основа на древно събитие; текстът за Гилгамеш и Потопа обаче изглежда по-скоро като силно митологизирана версия на същото историческо събитие. Знаем това, защото оттогава са открити няколко версии на това произведение, които се различават значително една от друга. Древните писари твърдят, че повествованието за подвизите на Гилгамеш е записано върху 12 плочки, по 300 реда във всяка плочка – на всяка плочка по една песен. Разказът за Потопа е на единадесетата плочка. В акадската и шумерската литература темите за Гилгамеш са разработени в редица героични епоси. Първият акадски вариант (началото на второто хилядолетие пр. Хр.) е дело на поет; автор на втория вариант е урукският писар Син-леки-унини (11 плочки); класическият и най-добре запазен вариант е ниневийският на 12 плочки.
Относно факта на събитието, което описват двата разказа, те могат да се съпоставят. Но „Епосът на Гилгамеш“ е историята на един самохвалко, който се възвисява, борейки се дори с боговете, след като една богиня се влюбва в него; Битие, напротив, разказва историята на хора, облагодетелствани от Божията милост, въпреки Неговата присъда над греховното човечество, защото са се подчинили на Неговите заповеди и са приели с вяра Неговите обещания.
[1] Преводът на сиховете от „Епос на Гилгамеш“ е от Георги Крумов.
[2] Гилгамеш е историческа личност, цар на южномесопотамския град Урук (днес Варка) около XXVII в. пр. Хр.
Илюстрация: Плочка V от „Епос за Гилгамеш“ (източник: brewminate.com)
