Анабаптизмът е едно от крилата на т.н. Радикална реформация, което възниква най-напред в някои швейцарски кантони и в Германия, а после се разпространява и в други западноевропейски територии.
1.Конрад Гребел и появата на анабаптизма в Швейцария.
За „баща на анабаптизма” в Швейцария се счита Конрад Гребел. Той е роден, вероятно в Грюнинген, в кантона на Цюрих, около 1498 година. След като учи в три реномирани университети в Европа – в Базел, Виена и Париж – той пристига в Цюрих. Там се приобщава към групата на Цвингли, където се изучават библейските текстове на техните оригинални езици. Гребел участва заедно с Цвингли в диспутите през 1523 година с които убеждават градската управа да отмени католическата меса. Но в последствие се разочарова от недостатъчната решителност на Цвингли да наложи веднага това на практика, тъй като Цвингли от своя страна искал да постига резултати по пътя на убеждението, а не със налагане на авторитета си и дори продължава известно време да отслужва месата по католически образец.
Основното различие, което противопоставя Гребел на Цвингли, е разбирането за детското кръщение. През 1525 година градският съвет организира диспут по този въпрос на който Цвингли се изправя със своите аргументи на защита за детското кръщение срещу Гребел, Феликс Манц и Георг Блаурок. Съветът застава на страната на Цвингли, забранява на неговите опоненти да проповядват своето учение и издава заповед всяко бебе да бъде кръстено до осмия си ден от раждането. В резултат на това малка група около Гребел се събират нелегално в дома на Феликс Манц и приемат повторно водно кръщение. Много скоро тази група добива известност като „пре-кръстители” или „анабаптисти”.
Гребел напуска Цюрих и започва да разпространява идеите си в съседните на града територии. Много негови последователи са преследвани, съдени и подложени на мъчителни екзекуции като изгаряне на клада и удавяне. „Чрез вода съгрешиха, чрез вода ще бъдат осъдени” бил аргументът на техните съдии.
2. Балтазар Хюбмайер
Друг водач на анабаптисткото движение в Швейцария, Австрия и Моравия е Балтазар Хюбмайер. Той е роден в Бавария, около 1480 година. Постъпва в Университета на Фрайбург. Там успява да защити бакалавърска и магистърска степен, а през 1512 година защитава и докторска степен в Университета на Инголщад. Повлиян от срещи с различни представители на хуманизма и на Реформацията той възприема техните идеи. През 1523 година го откриваме вече в Цюрих, като участник в диспута, на страната на Цвингли срещу католиците. Много скоро след това, обаче, възприема позициите на анабаптизма, които смята за единствено библейски подкрепени.
Този нов елемент във възгледите му е свързан с известен период на пребиваване в селището Валдсхуд (по това време на австрийска територия) и сближаването му с Вилхелм Ройблин. Там през април 1525 година Ройблин прекръщава Хюбмайер и 60 други последователи на новото учение. В последствие Хюбмайер дава богословските насоки за развитие на ново църковно общество, чрез които прави своеобразен синтез на Цвинглианската реформа, анабаптисткото учение и специфични форми на комунален живот, вече установен в някои селски райони. Валдсхуд става „анабаптистки” град, където общинските власти налагат кръщение само след лична изповед на вяра.[1] Но много скоро части на австрийската армия завладяват града и премахват новите порядки.
3.Шлайтхаймската изповед на вяра
Като първа систематизирана декларация на вяра, която се стреми да обедини анабаптистките позиции се счита Шлайтхаймската изповед на вяра съставена на среща на видни представители на това течение в Шлайтхайм през 1527 година под председателството на Михаел Сатлер. Тя съдържа седем члена:
- Относно кръщението. То се дава само на съзнателно покаяли се и приемащи Христовата жертва лично за техните грехове. Деца не се допускат до кръщение.
- Дисциплина. Християните трябва да ходят в пътя на праведност. Този, който се отклони или падне в този път трябва да бъде изобличен до два пъти при запазване на тайната. При трето нарушение неговият грях се излага публично в събранието на вярващите и нарушителят трябва да бъде изключен.
- Относно Причастието. В Господната трапеза могат да участват само съзнателно кръстени. Участието в нея представлява възпоменание на Христовото тяло и кръв. Тялото и кръвта на Христос не присъстват реално в тайнството.
- Отделяне от Злото. Общността на християните не може да се сдружава с този, който е непокорен и се бунтува срещу Бога. Не може да участва в делата на покварения свят, не може да участва в дела, църковни служби, срещи и светски институции, които са в противоречие с Божиите заповеди.
- Пастирите в Църквата трябва да бъдат хора с добро име. Трябва да поучават, да дисциплинират, да водят в молитва и в тайнствата. Трябва да бъдат подкрепяни от Църквата, но също и дисциплинирани от нея, ако съгрешат.
- Относно меча. Светската власт и мечът са установени от Бога със заповед за въвеждане на ред и за наказание на злите. Но той е извън Христовите съвършенства. Християнинът не може да упражнява насилие при каквито и да са обстоятелства. .
- Относно клетвата. Не трябва да се полага клетва, защото Исус забранява да се кълнем. Свидетелстването е нещо различно.
[1] Виж Neal BLOUGH, La Réforme, un regard nouveau : Villes, paysans et anabaptistes…с. 52-53
