Разделянето на Римската империя на две половини в крайна сметка дава отражение и на Църквата. Окончателният разрив настъпва, когато Михаил Керуларий е патриарх на Константинопол, а Лъв IX е папа в Рим. През 1053 г. Керуларий разпространява трактат, в който подлага на силна критика някои практики на Западната църква. Римокатолиците не позволяват на своите свещеници да се женят, а това противоречи на Писанието и на Преданието, изтъква Керуларий. Освен това те използват безквасен хляб при отслужване на Евхаристия. Но най-сериозно безпокойство предизвиква прибавянето от страна на Латинската църква на думата „филиокве“ (filioque) към Никейския символ на вярата, което означава, че Светият Дух изхожда както от Отца, така и от Сина.
Изглежда, че за Лъв IX въпросът е по-скоро политически, отколкото религиозен, тъй като е бил повдигнат пред него от франките. Керуларий е бил отлъчил от Църквата всички епископи в Константинопол, които използвали западния обряд, и е бил затворил техните църкви. Този акт разярява папата. Той настоява Керуларий да се покори на римската курия. Всяка църква, която отказва да признае върховната власт на понтифекса (титла на римския папа – б.пр.), заявява Лъв IX, е сборище на еретици, сатанинска синагога (ср. с Откр. 3:9). Патриархът не може да приеме такава квалификация. За него петимата патриарси на Антиохия, Ерусалим, Александрия, Константинопол и Рим са равни по достойнство. Римският епископ, като патриарх на Западната църква, е получил почетното звание на „пръв между равни“ и може да отсъди като арбитър при неразрешими спорове между тях в духа на Преданието. Нарастващите претенции на Рим за върховна власт се смятат за неприемливи от останалите патриарси, които са вярвали и продължават да вярват, че само Христос е главата на Църквата.
За обсъждане на спорните въпроси Лъв IX изпраща в Константинопол легати, водени от един неотстъпчив човек – кардинал Хумберт. Но преди те да приключат мисията си, папата умира. Хумберт се държи така грубо с Керуларий, че патриархът отказва да говори с него. Вбесени от това отношение, папските легати нахлуват в църквата „Св. София“ и поставят на олтара була, с която Керуларий е отлъчен от Църквата. Това се случва преди 960 години, на 6 юли 1054 г. След този акт Хумберт показно изтръсква праха от нозете си (ср. с Лука 9:5, 10:11) и призовава Бога да съди.
Керуларий свиква събор, на който отново остро порицава практиките на Западната църква. Хумберт бива анатемосан. Православните осъждат всички, които са съставили булата. Пътят към помирение между двата лагера е отрязан. Някога единната Църква се разделя на две: Православна и Римокатолическа. В много области православните църкви се подчиняват на властта на Рим, но запазват много от своите обреди и традиции. Те се наричат църкви от източен обряд или униатски църкви. В България те са обединени в Католическа апостолическа екзархия.
Разривът от 1054 г. е бил неизбежен. Традициите и доктрините на Запада и на Източните църкви са се раздалечавали в продължение на столетия. Разривът отива дори още по-далеч след жестокостите на кръстоносците, чиито насилнически действия често са били насочени срещу техни православни братя, които рицарите поради невежество смятали за нехристияни. Единството на любовта, която по думите на Христос трябва да отличава Неговите последователи от останалия свят (Йоан 13:35), е било разбито.
За радост през последния половин век станахме свидетели на обнадеждаващи усилия за преодоляване на последствията от Голямата схизма. По време на Втория ватикански събор (1965 г.) папа Павел VI и вселенският патриарх Атенагор издадоха съвместна декларация, с която изразяват съжаление за делата в миналото, довели до схизмата. На специални церемонии едновременно в Рим и в Истанбул бяха отменени взаимните актове на отлъчване от Църквата. През юни 1995 г. патриарх Вартоломей I посети за пръв път Ватикана и заедно с папа Йоан-Павел II изразиха желанието си техните църкви „да тръгнат по пътя на възстановяването на пълното общение“. Следват посещения на папа Йоан-Павел II в традиционно православни страни като Румъния (1999 г.), България (2002 г.) и Украйна. По време на първото румънският патриарх Теоктист заяви: „Второто хилядолетие на християнската история започна с болезнено накърняване на единството на Църквата, но краят на това хилядолетие е свидетел на истинска решимост да възстановим единството между християните.“
А през настоящата 2014 г., на 25 май, в Ерусалим се състоя среща между папа Франциск и патриарх Вартоломей I. На нея двамата подписаха „Обща декларация по пътя към пълното християнско единение“, потвърждаваща продължаването на започнатия съвместен път. След срещата двамата йерарси за пръв път участваха в съвместна молитва в базиликата на Божий гроб.
