„Ох, пак за любов!“ Така казваше моят баща и завърташе копчето на „Вефа“, за да избере някоя друга станция. За по-младите: „Веф“ е преносим радиоприемник, а „станция“ е радиостанция на конкретна честота. Той никак не обичаше пошлите любовни песни на попкултурата от моето детство. Донякъде и аз съм прихванал едно такова отношение.
Но когато повярвах и се озовах в евангелската църква, започнаха да ми правят впечатление дълбоките песни за любов, насочена най-вече към Бога. Няма да забравя, когато я чух за първи път, сякаш дъхът ми секна: Повече, о, Христе, любов към Теб. И особено онзи трети куплет: „Каквото видиш Ти, за мен добро. / Печал и скръб прати / все е едно. / Молбата ми пак е / повече, о, Христе, / любов към Теб.“ Не можех да повярвам, че някой би се влюбил до такава степен в Бога. Оказа се, че авторката на този химн, Елизабет Прентис (1818-1878 г.) има изключителен живот и дълбоки опитности с Господ Исус.
Вярата и страданието са темата на живота ѝ. Повече от пет години Елизабет живее в Ню Бедфорд като състрадателна съпруга на пастир, която дава утеха на нуждаещите се. Тя упорито възприема страданието като част от безпогрешния Божи план. В собствения си духовен живот намира щастие, независимо от земните обстоятелства.
Първата ѝ печал е когато е на девет години и загубва баща си, който умира от туберкулоза. Той е известен пастир конгрегационалист, поставил семейните убеждения на принципите на преселилите се в Нова Англия пуритани.
На 16 април 1845 г. Елизабет се омъжва за Джордж Луис Прентис, също конгрегационален пастир и брат на близката ѝ приятелка Анна Прентис Стърнс. Двойката се установява в Ню Бедфорд, където Джордж става служител в Южната тринитарианска църква, а Елизабет поема ролята на пастирска съпруга, като дава особена утеха на болните и опечалените. Младоженците са приети радушно в обществото на Ню Бедфорд, заможно благодарение на успешната китоловна индустрия. Богатата и изтънчена двойка на Ню Бедфорд Сара и Джеймс Арнолд посрещат пастирското семейство, проявявайки особена любезност, включително с цветя и плодове от красивата си градина и оранжерии. През петте години и половина в Ню Бедфорд Елизабет създава близки приятелства, ражда две от шестте си деца, скърби за смъртта на майка си и преживява други радости и скърби. Тъй като Едуард, второто ѝ дете, бил притеснен и спял много малко, самата Елизабет изпитвала хронични здравословни проблеми, включително ежеседмично главоболие, което продължавало с дни, световъртеж, депресия и безсъние.
Но през 1852 г. се случва нещо ужасно, в рамките на три месеца, Елизабет губи сина си Едуард през януари, на четиригодишна възраст, и третото си дете, новородената си дъщеря Беси, през април. А на 16 януари 1853 г., когато едва не умира и дъщеря ѝ Мини, тя пише поемата-химн: Повече, о, Христе. Това се случва точно преди 170 години!
Посветена на Христос, Елизабет се стреми да живее радостен живот, като подчертано възприема страданието като част от Божия безпогрешен план. Написва 25 книги, предимно юношеска и християнска художествена литература, както и популярни християнски химни. Някои от книгите ѝ излизат с над 300 000 тираж!
Автобиографичният ѝ роман Стъпки към небето е написан като дневник на героинята Кейт, която също като Елизабет е загубила баща си и детето си. Кейт показва на читателя как да изгради близка, лична връзка с Бога, за да получи утеха в болестта и смъртта. За Кейт приемането на страданието с вяра се превръща в начин да прослави Бога, който изпраща утеха във времената на мъка. Елизабет потвърждава: „Всяка дума от тази книга беше молитва и сякаш идваше от само себе си.“ Целта на писането ѝ е да сподели Божията утеха и напътствие с другите, както заявява в едно от последните си писма: „Платих висока цена за голяма част от житейския си опит и искам да използвам това за укрепване и утеха на други души.“
Оставяйки такова богато художествено и духовно наследство, Елизабет Прентис умира едва на 59 години през 1878 г. На погребението ѝ е изпята песента Повече, о, Христе.
Изглежда, че може в един, макар и сравнително кратък живот да се пее все за любов. Изглежда, че може въпреки сълзите да има любов. Изглежда, че такава любов може да има само към Бога. Молитствам и ние да имаме такава твърда и постоянна любов през 2023 година!
