23 юни 2024 г.

Константиновият триумф под знака на Кръста

Понякога в света се случват събития, които се изписват с червени букви в историята и променят бъдещия цивилизационен курс на човечеството. Едно от тях се случва на 28 октомври 312 г., когато 32-годишният претендент за Римската империя Константин побеждава главния си съперник за трона.

Император Константин е роден в Найсус (сега Ниш в Сърбия). Той е син на римския офицер Констанций, който по-късно става римски император, и Елена, жена от скромен произход, но със забележителен характер и необичайни способности. Датата на раждането му не е сигурна, като за нея се посочва както 275 г., така и 288 г. След издигането на баща му в кесарско достойнство го намираме в двора на Диоклециан, а по-късно (през 305 г.) се сражава при Галерий на Дунав.

След оставката на Диоклециан и Максимиан (305 г.) баща му Констанций става август – тоест новият император на Запада. Тогава той моли Галерий, императора на Изтока, да позволи на Константин, когото не е виждал от дълго време, да се върне в двора на баща си. Това е направено с неохота. Константин се присъединява към баща си, при чието управление има съвсем малко време да се отличи в Британия, преди смъртта да отнесе Констанций (25 юли 306 г.).

Константин веднага бива провъзгласен за цезар от своите войски, а титлата му е призната от Галерий малко колебливо. Това събитие е първият пробив в схемата на Диоклециан за тетрархия (тоест четириглава империя)[1] и скоро е последвано от провъзгласяването в Рим на Максенций (син на Максимиан, тиранин и развратник) за цезар, през октомври 306 г. Максенций е амбициран да задържи Италия и Африка под свой контрол.

По време на войните между Максенций и императорите Север и Галерий, Константин остава бездействащ в своите провинции. Опитът на императори Диоклециан и Максимиан да възстановят реда в империята в Карментум през 307 г. се е провалил, а повишението на Лициний в длъжност август, приемането на императорската титла от Максимин Дая и претенцията на Максенций да бъде единствен император (от април 308 г.) довеждат до провъзгласяването на Константин за август. Тъй като Константин разполага с най-ефикасната армия, той е признат за август от Галерий (който се сражава срещу Максимин на изток), както и от Лициний. Понеже бащата на Константин е бил един от владетелите на разрастващата се империя, след смъртта му войниците му наричат Константин август. За да има реална власт в империята обаче, Константин трябва първо да победи Максенций.

Първоначално Константин е твърде зает да защитава собствената си граница срещу германците и не участва в разприте на другите претенденти за трона. Но през 311 г. най-възрастният август и най-жесток гонител на християните Галерий умира от нещастна смърт малко след като е отменил указите си срещу християните, а Максенций сваля статуите на Константин и го обявява за тиранин. Тогава бъдещият автократор вижда, че войната е неизбежна. Макар че армията му е далеч по-малобройна от тази на Максенций (според различни твърдения тя наброява между 25 000 и 100 000 души, докато Максенций разполага с цели 190 000), Константин не се поколебава да навлезе бързо в Италия през пролетта на 312 г.

След като щурмува Суза и почти унищожава мощна армия близо до Торино, той продължава похода си на юг. При Верона среща вражеска армия под командването на префекта на гвардията на Максенций, Руфиций, който се затваря в крепостта. Докато обсажда града, Константин с отряд от армията си смело напада свежите сили на врага, които се притичат на помощ на обсадената крепост, и напълно ги разбива. Следва капитулацията на Верона. Въпреки огромната численост на врага (според някои изследователи армията на Максенций е наброявала 100 000 души срещу 20 000 воини на Константин) той уверено продължава напред към Рим, където трябва да се състои решителната битка за императорския трон.

Довереният приятел на Константин и църковен историк Евсевий разказва какво се случва, докато август се подготвя за една от най-съдбоносните битки в историята:

Константин се молеше на Бога на баща си, като Го умоляваше да му каже кой е и Го молеше да протегне десницата Си, за да му помогне в сегашните трудности. Докато се молеше горещо, от небето му се яви невероятно знамение. (Трудно бихме повярвали на разказа му, ако беше разказан от някой друг. Но победоносният император дълго след това го заяви на автора на тази история – с когато имах честта да се срещна и да разговарям и който дори потвърди твърдението си с клетва. Така че кой би могъл да се усъмни в него, особено след като времето е установило неговата истинност?) Той разказа, че около обяд, когато денят вече започвал да намалява, видял със собствените си очи знамението на светъл кръст в небето, над слънцето, и надпис, който гласял: „Победи с това“, прикрепен към него. Като видели това, той и войската му, която го следвала в експедицията и станала свидетел на чудото, били поразени от изумление. [] Той каза, че се съмнявал в себе си какво значение може да има това видение. Продължил да размишлява върху значението му, докато заспал. Докато спял, Божият Христос му се явил със същото знамение, което бил видял по-рано на небето. Бог му заповядал да направи подобие на този знак, който видял на небето, и да го използва като предпазно средство при всички срещи с враговете си.

Враждуващите сили се срещат близо до Милвийския мост на река Тибър. Тук войските на Максенций претърпяват пълно поражение, а самият тиранин загива в Тибър на 28 октомври 312 г. Към враговете си победителят се отнася с най-голямо великодушие – след победата край Милвийския мост не следват кървави екзекуции. За благодарността си към Бога на християните император Константин веднага дава убедителни доказателства: след приемането на Медиоланския едикт в началото на 313 г. на християните се дава „свобода и пълна възможност да почитат своята религия“ в цялата империя.

Август Константин издига на почит християнските епископи, но и до края на живота си се меси в техните дела, което дава основание на някои историци да твърдят, че след Константин държавната власт узурпира църковната и така се поставя началото на византийския цезаропапизъм. Въпреки това до днес Константиновият принос за утвърждаването на християнската вяра се цени високо от някои църкви. Император Константин (наречен Велики) е покръстен на смъртното си легло – той е първият римски император, който приема християнството. Православни и римокатолици го почитат като светец заедно с майка му Елена на 21 май.

 

 

____________
[1]     Според тази система на управление империята се разделя на две части: източна и западна, а всяка от тях се управлява от двама императори – главен император (август) и втори император (цезар).

Similar Posts