24 юли 2024 г.

Папската енциклика от 1937 г.

Кой би повярвал, че събитие от пред 85 години ще звучи толкова съвременно! Кой би си помислил, че една съпротива от тогава ще говори в ушите ни и днес! Кой би повярвал, че в Европа днес ще се говори за подобна на тогавашната война!

Адолф Хитлер идва на власт през 1933 г. и не след много време все повече хора разбират, че нещо не е наред. Затова в същата тази година Ватиканът, за да запази католиците и църквата сключва конкордат – специален договор между папата и всеки светски управител. В споразумението се казва, че църквата и вярващите ще бъдат запазвани от режима на тогавашна Германия. Райхът и Хитлер спазват съглашението така, както спазват всяко друго – докато им изнася!

През 1937 година конкордатът бива нарушен. Нацистите ограничават дейността на католическите училища, притискат вярващите и малко по малко ограничават дейността на църквата в цяла Германия.

В отговор на това, на 14 март 1937 г. (само преди 85 години) папа Пий XI издава специална енциклика – специално послание до всички католици. Неговите представители тайно я доставят на всички църкви до които могат, за да се прочете от катедрите им на Цветница. За щастие нито едно копие на попада в ръцете на нацистите!

Тя започва с думите: „Mit brennender sorge…“ – „С гореща загриженост и нарастващо безпокойство наблюдаваме кръста, който носи църквата в Германия, и все по-трудното положение на хората, които са запазили вярата си.“ Неспазването на конкордата не е по вина на църквата, заявява папата. „Всеки, който все още има в себе си и най-малкото чувство за истина […] ще трябва да признае, че през тези трудни и изпълнени със събития години, последвали конкордата, всяка наша дума и всяко наше дело са подчинени на лоялността към това споразумение.“

Папата ще трябва да отбележи с ужас как за другата страна [нацистите] неписаният закон на тяхното поведение се превръща в погрешно тълкуване, заобикаляне и в крайна сметка открито нарушаване на договора.

Въпреки това Ватиканът насърчава вярващите да се противопоставят твърдо срещу арийският нечовешки възглед за света: „Раса, народ, държава… всички те имат съществено и почетно място в световния ред. Да ги премахнем от земната скала на ценностите и да ги превърнем във върховна норма на всички ценности, включително и религиозните, и да ги обожествим с идолопоклоннически култ, означава да сме виновни за изкривяването и фалшифицирането на творческия ред, създаден и заповядан от Бога“ – заявява папата в своя документ.

Енцикликата на папата е само едно от изявленията му срещу нацизма. Той отива дори и по-далеч. Твърдо се противопоставя и срещу най-голямата фикс идея на Хитлер – еврейският въпрос. В широко разпространена реч от 1938 г. той припомня на християните, че са духовно потомство на Авраам и че следователно антисемитизмът е недопустим: „Не, не! Казвам ви, че е невъзможно християнин да бъде антисемит! Това е недопустимо! Чрез Христос и в Христос ние сме духовно потомство на Авраам. В духовен план всички ние сме семити.“

Много католици страдат заради вярата си по време на режима на Хитлер. Много се противопоставят и дават живота си, биват арестувани, или пък близките им са измъчвани.

Както знаем през същата тази 1938 г. Хитлер анексира Судетската област, следващата година напада Полша и започва Втората световна война.

А днес, в същата тази Европа, след 85 години, ние отново говорим за война. Отново има хора, които бягат от нея. Има вярващи, които страдат поради нея. Има и такива, които не се страхуват и застават на първа линия, за да защитават родината си, или да са доброволци и да помагат на тези техни братя и сестри, които търсят убежище и подслон.

Ужасът на днешното време е в това, че в този въоръжен водовъртеж са въвлечени два православни народа. Така, тази война показва как братя са насочени да убиват братя. Едните са обвинявани за „нацисти“, другите за „агресори“.

Тук не е нужна енциклика. Нужна е духовна решителност, която с една ръка да не спира да проповядва евангелието, а с другата да не се страхува да показва милостиня и „гореща загриженост“.

Similar Posts