Кой би повярвал, че събитие от пред 85 години ще звучи толкова съвременно! Кой би си помислил, че една съпротива от тогава ще говори в ушите ни и днес! Кой би повярвал, че в Европа днес ще се говори за подобна на тогавашната война!
Адолф Хитлер идва на власт през 1933 г. и не след много време все повече хора разбират, че нещо не е наред. Затова в същата тази година Ватиканът, за да запази католиците и църквата сключва конкордат – специален договор между папата и всеки светски управител. В споразумението се казва, че църквата и вярващите ще бъдат запазвани от режима на тогавашна Германия. Райхът и Хитлер спазват съглашението така, както спазват всяко друго – докато им изнася!
През 1937 година конкордатът бива нарушен. Нацистите ограничават дейността на католическите училища, притискат вярващите и малко по малко ограничават дейността на църквата в цяла Германия.
В отговор на това, на 14 март 1937 г. (само преди 85 години) папа Пий XI издава специална енциклика – специално послание до всички католици. Неговите представители тайно я доставят на всички църкви до които могат, за да се прочете от катедрите им на Цветница. За щастие нито едно копие на попада в ръцете на нацистите!
Тя започва с думите: „Mit brennender sorge…“ – „С гореща загриженост и нарастващо безпокойство наблюдаваме кръста, който носи църквата в Германия, и все по-трудното положение на хората, които са запазили вярата си.“ Неспазването на конкордата не е по вина на църквата, заявява папата. „Всеки, който все още има в себе си и най-малкото чувство за истина […] ще трябва да признае, че през тези трудни и изпълнени със събития години, последвали конкордата, всяка наша дума и всяко наше дело са подчинени на лоялността към това споразумение.“
Папата ще трябва да отбележи с ужас как за другата страна [нацистите] неписаният закон на тяхното поведение се превръща в погрешно тълкуване, заобикаляне и в крайна сметка открито нарушаване на договора.
Въпреки това Ватиканът насърчава вярващите да се противопоставят твърдо срещу арийският нечовешки възглед за света: „Раса, народ, държава… всички те имат съществено и почетно място в световния ред. Да ги премахнем от земната скала на ценностите и да ги превърнем във върховна норма на всички ценности, включително и религиозните, и да ги обожествим с идолопоклоннически култ, означава да сме виновни за изкривяването и фалшифицирането на творческия ред, създаден и заповядан от Бога“ – заявява папата в своя документ.
Енцикликата на папата е само едно от изявленията му срещу нацизма. Той отива дори и по-далеч. Твърдо се противопоставя и срещу най-голямата фикс идея на Хитлер – еврейският въпрос. В широко разпространена реч от 1938 г. той припомня на християните, че са духовно потомство на Авраам и че следователно антисемитизмът е недопустим: „Не, не! Казвам ви, че е невъзможно християнин да бъде антисемит! Това е недопустимо! Чрез Христос и в Христос ние сме духовно потомство на Авраам. В духовен план всички ние сме семити.“
Много католици страдат заради вярата си по време на режима на Хитлер. Много се противопоставят и дават живота си, биват арестувани, или пък близките им са измъчвани.
Както знаем през същата тази 1938 г. Хитлер анексира Судетската област, следващата година напада Полша и започва Втората световна война.
А днес, в същата тази Европа, след 85 години, ние отново говорим за война. Отново има хора, които бягат от нея. Има вярващи, които страдат поради нея. Има и такива, които не се страхуват и застават на първа линия, за да защитават родината си, или да са доброволци и да помагат на тези техни братя и сестри, които търсят убежище и подслон.
Ужасът на днешното време е в това, че в този въоръжен водовъртеж са въвлечени два православни народа. Така, тази война показва как братя са насочени да убиват братя. Едните са обвинявани за „нацисти“, другите за „агресори“.
Тук не е нужна енциклика. Нужна е духовна решителност, която с една ръка да не спира да проповядва евангелието, а с другата да не се страхува да показва милостиня и „гореща загриженост“.
