Винаги си спомняйте, че основата
на християнската святост
са простотата и чистотата:
един образ, едно желание –
пълно посвещение на Бога.
Най-хубавото от всичко е, че Бог е с нас.
Джон Уесли
Всяко духовно съживление е започвало от някоя личност, която първо в личния си духовен живот преоткрива живото, изпълнено с Дух и сила свидетелство на Бога и Словото Му, преживява чудото на съзнателното новорождение и посвещава живота си в служба на Божието дело за спасение на погиващите.
От раждането на Джон Уесли са изминали повече от триста години, но когато се обръщаме към неговото наследство, неизменно откриваме ревностен проповедник, блестящ организатор и водач на духовно съживление. Изследователи на живота и делото на Уесли го обявяват за „най-влиятелния протестантски водач в англоезичния свят след Реформацията“. Евангелските общности, които възникват от неговата половинвековна неуморна дейност, са методистите – име, с което противниците на движението ги наричали подигравателно.
Много страници могат да се изпишат за човека с „превъзходен дух“, доживял до осемдесет и осем годишна възраст (1703-1791 г.). Това са истории, в които Божието благословение и водителство силно очертават особената мисия на тази личност за оживотворяване, за изпълване на обществото със силата и благодатта на евангелските истини чрез призива за свят живот. В продължение на петдесет години Уесли изнася десетки хиляди проповеди. Обикаля цяла Англия, най-често на кон, като проповядва както в официалната Англиканска църква, така и на открито. Хиляди се стичат да слушат неговото специфично, живо послание, което докосва душата и сърцето им и решително променя техния живот.
Уесли ясно съзнава крещящата нужда на своите съвременници от силно християнско послание и библейски морал. Неговата неотменна цел е „реформа на нацията“ и „разпространението на библейска святост по земята“. И наистина, съживлението, започнало от групата около Уесли, преобразява социалните нрави и обичаи в Англия, Ирландия, а впоследствие и на новия континент Америка, с копнеж и надежда да стигне „до краищата на земята“. Каква е била тази промяна? Мъже и жени, които нямат никакво положение в обществото, чуват послание за човешко достойнство, ценност и свобода, основани на жива вяра в Божието слово и на Божието спасително действие. Те никога вече няма да бъдат същите! Слушат за човешкото си достойнство, за правото да узнаят и приемат лично дара на Божията благодат и сила за освободен и преобразен живот. Така те придобиват чувство за стойност, достойнство и личностност. Тези обновени хора стават водачи на поредица от социални реформи в най-нуждаещите се области на живота.
Уесли полага всячески усилия да опази новородения живот в душите на хората, като ги организирал в малки групи, където се предлага по-наситена и лична среща с вяра и благодат в контекст на взаимопомощ, любов и грижа. Той е убеден, че когато липсва обучение в Божиите пътища, пастирска грижа, общение, споделяне, израстване и поемане на взаимна отговорност, това ражда само деца за погубителя. „Никога не насърчавайте дявола, като грабвате от него души, които не можете да отгледате,“ призовава Уесли.
Уитфилд открито признава тази дарба на Уесли. „Аз довеждам хората при Христос – заявява той, – но моят приятел и брат Уесли го прави по-добре. Той действа мъдро. Обединява в класове душите, които са пробудени чрез неговото служение, и така опазва плодовете от труда си. Аз пренебрегвах това и постоянството на моите хора нерядко се оказваше илюзия.“
Уесли не само съумява да накара нацията да осъзнае множеството си проблеми и болки, но и спомага за разрешаването на много от тях чрез редица реформи. Той призовава най-вече за лична промяна и инициатива за изправяне на социалните злоупотреби, за промяна на несправедливите структури – и като пример за всичко това непрестанно се раздава. Светът чува Евангелието тогава, когато го вижда – тоест когато свидетелите му са ясно загрижени за достойното съществуване на хората и за отдадени на по-добро човешко бъдеще в този свят и в следващия.
В грижата и призива за лична промяна Уесли се старае да избегне негативизма и морализаторството. Акцентът му е върху личната святост в човешкото сърце. Дейността му вдъхва на хиляди безлични мъже и жени ново усещане за лично, дадено им от Бога достойнство.
През последните години от живота си Уесли е „чудо за мнозина“. Ето какво казва за себе си и самият той по повод осемдесет и петата си годишнина: „Днес влизам в осемдесет и петата си годишнина. И каква причина имам да хваля Бога за хилядите както духовни, така и телесни благословения! Колко малко съм страдал през изминалите години! Аз не усещам умора нито когато пътувам, нито когато проповядвам. Мога да пиша проповеди така, както и преди. На какво да отдам това? Първо на Божията сила, която ме прави способен за работата, за която съм призван, после на молитвите на Неговите чада, а също и на дисциплината в начина ми на живот.“
Някой е нарекъл Уесли „народен богослов, когото хората слушали с радост“. И наистина, той бил практичен богослов. Той действал сред грижите и нуждите на реалните хора от неговото време. Не поставял хората в услуга на теологията и доктрините, а изказаното и изграденото от него винаги имало за цел да служи на хората, за да направи възможно тяхното спасение и израстване във вяра и посвещение. Доктрините, теологията, благодатните средства са начини за предаване на хората на Божията любов, която посреща техните нужди. Гладът на човешкото сърце вика за такова мощно евангелие. Църквата копнее за такова богословие, което е истински католическо, истински евангелско, истински православно и истински реформирано.
Днес, когато в света големите системи рухват, а глобалните промени чертаят един път на надежда, но и на напрежение, страхове и неспокойство, най-неотложната нужда на Църквата е от пастирско богословие, което разбира и се грижи за Христовото стадо, работно богословие, което е закотвено върху откровението и което има широк и свободен размах, за да освобождава хората за единствената свобода в Христа, която ще ги направи истински свободни. Ако се върнем към наследството и личността на Джон Уесли, ако ги преоткрием, осъвременени със същата свобода, която той е чувствал към своето собствено сложно наследство, тогава може би ще намерим онази жизнена връзка между послание и действие, която влива енергия и надежда и която мотивира за свят и праведен живот.
