Още в началото на новата година възникнаха множество поводи за безпокойство: повишеното ДДС върху хляба, по-високата цена на електроенергията в комбинация със зле поддържаната електропреносна мрежа, слуховете за трудности около предстоящата замяна на лева с евро, опустошителният пожар в Лос Анджелис. Всичко това ме кара да попитам: притесняваш ли се за физическото си оцеляване?
За да разгледаме темата за тревогата за живота, ще се спрем на Матей 6:25-34. Този пасаж е тясно свързан с предишните поучения на Господ Исус в същата глава. Ако човек е събрал истинските си съкровища на правилното място и е предан на своя Господ, няма основание да се тревожи за оцеляването си. Освен това съществува важна връзка между този текст и четвъртото прошение в молитвата „Отче наш“. Да се молиш „Отче, дай ми днес насъщния хляб“ и едновременно с това да се тревожиш дали ще бъдат задоволени твоите потребности, са две взаимоизключващи се неща. Без доверие в Бога тази молитва губи своя смисъл.
В споменатия пасаж най-напред е отправена ясна заповед (Мат. 6:25): „Не се безпокойте за живота си: какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си – какво ще облечете.“ Фактът, че тук глаголът „безпокоя се“ се появява цели пет пъти, показва ясно, че централната тема на текста е именно тревогата. Исус нито презира, нито пренебрегва нуждите на тялото, но учи, че е заблуда те да получават прекомерно внимание, защото не представляват върховното благо.
Гладът и бедността са били често срещани явления в древността, причинявани главно от войни и суша. Единствено страхът от бунтове на изгладнелите до смърт хора е карал властимащите понякога да предприемат социални мерки, но това е било рядко и обикновено само за замазване на очите. В повечето случаи хората са били оставяни сами да се справят. Пророците от Стария завет многократно осъждат водачите на обществото, които угнетяват, потискат и експлоатират бедните (Исая 3:14-15; Амос 4:1).
Бедността може да стане причина човек да бъде мразен, презиран и изоставен дори от съседите и близките си (Пр. 14:20). Не са били малко тези, които са се продавали в робство само за къшей хляб. Поразителен е контрастът между извънредното богатство и крайната бедност – състояние, което най-често се дължи на липса на милост (Мат. 6:2-4). За слушателите на Исус е бил жив и болезнено познат споменът от тяхната древна история – страшното робство в Египет, до което се е стигнало именно поради търсене на храна. Неслучайно Господ отделя толкова внимание на тази тема.
След това Исус излага и аргументите, поради които не трябва да се безпокоим (Мат. 6:25-30), като ги представя чрез въпроси, които подтикват слушателите Му към размисъл.
Въпрос първи: „Не е ли животът повече от храната и тялото от облеклото?“ (Мат. 6:25). Казано с други думи, Господ разкрива на слушателите Си, че животът е много повече от физическо съществуване. Той има далеч по-важен, духовен аспект. Исус дава пример в тази връзка относно храната (26 ст.): „Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират – и пак небесният ви Отец ги храни.“ Исус ни подтиква да наблюдаваме, да спрем поглед на тях, за да ги разгледаме по-внимателно. Щом Бог се грижи така за нисшите творения, колко повече ще се погрижи за нас, които сме далеч по-ценни от тях. Та ние сме венецът на творението Му и сме изкупени с драгоценната кръв на Сина Му.
Тук ще отбележим три от грешките, които допуска незрялата християнска вяра. Най-напред, вярващите не са освободени от задължението да се трудят и да изкарват средства за собственото си преживяване. Не можеш да безделничиш и да заявяваш, че въпреки мързела ти твоят небесен Отец ще те осигурява. Бог иска да работим и никак не толерира мързел. Апостол Павел го потвърждава: „Ако не иска някой да работи, той нито да яде“ (ІІ Сол. 3:10). Мартин Лутер пише относно този проблем: „Бог… не иска да прави каквото и да било за мързеливите, за алчни търбуси, които нито се безпокоят, нито се трудят. Те се държат сякаш могат само да си седят и да чакат, а Той да им пусне печена гъска в устата.“
Исус използва илюстрацията с птиците и цветята като свидетелство за способността на Бога да ни храни и облича. Той не ни протяга наготово шепа, пълна с просо, а осигурява в природата всичко онова, което им е необходимо. Бог подсигурява, но от нас се очаква да Му сътрудничим. Не можем да очакваме подобно на пророк Илия, че Бог ще ни набавя храна по чудотворен начин чрез гарвани. Исус не казва: „Няма нужда да мислите за това!“. Тъкмо напротив, Той ни призовава: Погледнете небесните птици и размислете как Бог се грижи за тях. У тях Бог е вложил инстинкт на предвидливост, за да си строят гнезда, да отлитат към топлите страни през зимните месеци, да събират храна.
Второ, вярващите не са освободени от отговорност спрямо останалите хора. Коя е причината да има толкова много голи и гладни? От Божия страна определено няма оскъдица от храна по тази земя. По-скоро съществува неравномерно разпределение, причинено от нечия алчност и себелюбие. Бог е дал достатъчно плодородни полета и реколти, морета, пълни с тонове риба, небе с множество птици и земя, отрупана с плодове, зеленчуци и животни. Ала човекът или презапасява егоистично само себе си с тях, или ги съсипва с извратеността на гения си да ги пилее безразсъдно. Бог очаква да бъдем посредници на Неговите блага и като добри настойници да помагаме да се разпределят балансирано.
Апостол Яков пише в тази връзка: „Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза? Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва“ (Яков 2:15-17). В Стария завет се посочват три групи от обществото, които са най-застрашени от бедност: вдовиците, сирачетата и пришълците от чужди страни. Това са хора, които не разполагат с нищо и няма кой да се грижи за тях. Затова Яков ясно казва, че без значение дали си богат или беден, според възможностите си трябва да се погрижиш за това ближните ти да не се безпокоят за оцеляването си. Нашият Господ се спира на този проблем още в началото на Своята проповед на планината.
Трето, вярващите не са застраховани срещу беди. Това е измамата на евангелието на просперитета: „Щом си вярващ, значи си имунизиран срещу нещастия!“ Безспорно беди се случват на всички хора, включително и на вярващите. Бог не е обещавал, че нещастия няма да има. По-скоро Той ни уверява, че такива неща няма да се случват без Неговото знание и съгласие. Дори допуснатото страдание е в рамките на Неговата грижа, ни уверява Божието слово: „Всичко съдейства за доброто на тези, които любят Бога, които са призвани според Неговото намерение“ (Рим. 8:28). Бог те обича дори, когато си в смъртен ужас, защото любовта Му е разкрита в Христос, над Когото са надвиснали мрачните сенки на кръста, тъкмо когато произнася тези слова. Християнинът е освободен само от безпокойството – то е несъвместимо с християнската вяра!
Въпрос втори: „Вие не сте ли много по-скъпи от тях?“ (Мат. 6:26). Една детска приказка разказва как червеношийката казала на врабчето: „Чудя се защо тези неспокойни хора се щурат и тревожат толкова.“ Врабчето ѝ отвърнало: „Приятелко, мисля, че причината е в това, че те забравят за своя небесен Отец, Който се грижи за тях много повече, отколкото за нас.“
Въпрос трети: „И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?“ (Мат. 6:27). И да се безпокоите, какво ще промените? Идеята тук не е, че не можеш да станеш по-висок, а че и да се безпокоиш, няма да успееш да удължиш живота си. Даже обратното – безпокойството скъсява дните ни. Когато се тревожим, всъщност казваме, че Бог не контролира нещата; че те се случват, без Той да е способен да им повлияе; че не е внимавал и нещо Му е убягнало. Такива мисли категорично се опровергават от цар Соломон: „Пътищата на човека са пред очите на Господа и Той внимателно измерва всичките му пътеки“ (Пр. 5:21). Зад безпокойството прозира липса на вяра в Божия промисъл. Това е недоверие в безспорната истина, че Бог държи цялата вселена, че „очите на Господа са върху праведните, и ушите Му към тяхната молитва“ (І Пет. 3:12). Псалмистът казва какво да сторим в такъв момент: „Когато ме е страх, на Тебе ще уповавам“ (Пс. 56:3).
Въпрос четвърти: „А за облекло, защо се безпокоите?“ (Мат. 6:28). Снабдяването с облекло в древността е било много трудно. Хората не са имали препълнени гардероби както днес, нито магазини за дрехи втора ръка на килограм. Ето защо това си е бил голям повод за безпокойство. Бог обаче казва, че никак няма да ни остави и никак няма да ни забрави (Евр. 13:5). А Исус дава пример с полските лилии (Мат. 6:28-29): „Разгледайте полските кремове как растат. Не се трудят, нито предат, но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях.“ Кремовете са красивите пролетни цветя в Галилея, но под това име се включват и анемониите, маковете, перуниките и гладиолите. Облеклото на тези цветя не е изработено ръчно. Въпреки това тяхната красота е всеизвестна. Тя им е дарена от Бога. Сравнени са с облеклото на Соломон. Това е човекът, който превъзхожда всички в притежанието на дрехи, за чието количество и качество на изработката им се е полагал огромен труд. Независимо от цялата им красота, неговите дрехи бледнеят пред прекрасните полски цветя, сътворени от Бога.
Въпрос пети: „Ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас, маловерци?“ (Мат. 6:30). Тук Господ отново кара слушателите Си да осъзнаят, че са Му изключително скъпи, че Той ги е обдарил с всичко необходимо за живота и благочестието (ІІ Петр. 1:3) и че тревожността не е оправдание за липсата на вяра в Божието провидение. Колко пъти губите мира си, когато чуете, че цените на основните хранителни продукти нарастват? А защо? Ако просто да изчислим разумно приходите и разходите си, тогава дори през тежката криза ще установим, че Бог е осигурил необходимото и че можем да избегнем впримчването в опасни кредити! И ако тогава все пак продължим да се тревожим и вайкаме, ще си донесем голяма горчилка и ще нараним нашия Бог.
„Не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? Защото всичко това търсят езичниците, понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това“ (Мат 6:31-32). Бог е наясно през какво преминаваме. Той е всемогъщ. Божието дете, подобно на младия Данаил, може да спи спокойно дори и в ров с лъвове, докато невярващия човек не го лови сън даже и в луксозен палат. Псалмистът пише: „Господ и в сън дава на възлюбения Си“ (Пс. 127:2). Това обещание е за онзи, който се доверява на Бога.
„Първо търсете Неговото царство и Неговата правда и всичко това ще ви се прибави“ (Мат. 6:33). Кога човек губи покоя си? Когато спре да върши каквото иска Бог, а вместо това се съсредоточава върху себе си и своите удоволствия.
Апостолът пише на филипяните: „Не се безпокойте за нищо, а във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение. И Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус“ (Фил. 4:6-7).
А каква утеха струи от словата на нашия Господ: „Да се не смущава сърцето ви! Вие вярвате в Бога, вярвайте и Мен. Мир ви оставям, Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои“ (Йоан 14:1,27). Това е постижимо само когато се сме се съсредоточили върху Божието дело и търсим правилни взаимоотношения с Него. Бог ще покрие всички нужди на онези, които Му посвещават живота си да вършат само Неговата воля, за Неговата слава!
„Не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери“ (Мат. 6:34). Тук вече Исус ни прехвърля към бъдещето, което също принадлежи на Бога. Ако към притеснението за днешния ден прибавите и това за утрешния, ще бъдете смазани. Всеки ден имаме поводи за тревога – и затова е най-разумно да живеем в настоящето, а не в миналото или бъдещето.
Нека накрая да си зададем няколко въпроса и да направим няколко извода. Кое е онова, което поражда безпокойството в теб? Как подхождаш към материалните потребности в живота си? Молиш ли Бога за ежедневния хляб, за основните си потребности, както ни насърчава Исус?
Безпокойството е липса на вяра в Бога и в Неговата грижа към нас. Нашата прекалена тревожност за бъдещето и планирането му в най-малки детайли може да ни доведе до това, да пропуснем от поглед главната цел на живота: успехът на Божието дело и установяването на Божието царство. Френският писател Виктор Юго пише нещо насърчително в тази връзка: „Дръжте се смело в големите житейски скърби и имайте търпение в малките. Когато изпълните задачите си за настоящия ден, легнете и спете спокойно. Бог бди!“
А ние нека отвърнем като псалмопевеца: „Спокойно ще легна и ще спя, защото само Ти, Господи, ме правиш да живея в безопасност“ (Пс. 4:8).
