През септември 2024 г. в Сеул се проведе Четвъртият лозански конгрес. На него се събраха почти 5400 евангелски християни от над двеста страни. Сред участниците имаше около 750 европейци, което ги направи третата по големина регионална група след тези на Северна Америка и Източна Азия. В известен смисъл тази численост бе показателна за променящия се глобален облик на църквата, в която европейските вярващи вече не са доминиращата група, а малцинство.
Събитието и неговото значение бяха разгледани в статия, публикувана в VISTA Journal през януари 2025 г., от която настоящият текст черпи основната информация. Автори на оригиналната публикация бяха Джим Мемъри и Уша Райфснайдер – съпредседатели на европейския клон на Лозанското движение (вж. LausanneEurope.org).
Конгресът бе показателен за разширяването, жизнеността и разнообразието на евангелското християнство. Европейските вярващи отдавна се молят за съживление, но сякаш често гледат на тази тема с известен песимизъм. Материалът на VISTA Journal обаче отбелязва, че съживление вече се случва. Ускореното основаване на нови църкви, съживителните движения сред младото поколение и особено имиграцията на милиони християни от Третия свят сериозно променят облика на църквата на Стария континент.
На много места мигранти от Украйна, Близкия изток, испаноговорящи страни и Северна Африка сформират свои диаспорни общности, но се видяха и немалко примери, в които те просто се присъединиха към вече съществуващи църкви. Особено впечатляваща бе промяната в състава на европейските делегации – две трети от тях включваха участници с произход извън Европа и Северна Америка. Това подчерта нарастващото многообразие в европейските църкви.
Темата на Сеулския конгрес „Нека църквата да изявява и представя Христос заедно“ отразява дългогодишния акцент на Лозанските конгреси върху интегралната мисия – съчетаването на благовестването с търсенето на социална справедливост. Според анализа на VISTA Journal напрежението между тези два аспекта остава видимо: някои участници акцентираха върху разпространението на Евангелието, докато други настояваха за по-активно участие в решаването на социалните проблеми.
За европейските християни тези дебати бяха от особена важност. При положение че църквата често е маргинализирана в съвременните общества, въпросите за социалната справедливост реално предоставяха възможности за свидетелство и служение. Наред с това обаче съществуваше риск прекомерният акцент върху социалната дейност да измести усилията за разпространението на Благата вест. VISTA Journal подчерта, че това предизвикателство изисква прецизност и баланс в подхода.
Особено внимание се обръща на речта на Рут Падиля Деборст, която разглежда въпроси като бедността, дискриминацията спрямо жените и хората с увреждания, расизма, разрушението на природната среда и войната. Нейните коментари предизвикаха различни реакции, включително критики заради липсата на споменаване на атаките на „Хамас“ от 7 октомври 2024 г. Това доведе до извинение от организаторите на конгреса и разпали дебат сред делегатите и в медиите.
В своето приветствие изпълнителният директор на Лозанското движение Майкъл Оу подчерта, че фрази от рода на „Нямам нужда от теб“ нанасят най-голяма вреда на църквата. Той призова за включване на цялото тяло Христово в Божията мисия, като особено наблегна на потребността от сътрудничество между различните културни и социални групи.
Конгресът в Сеул постави акцент и върху използването на дигитални технологии и изкуствен интелект за изпълнение на Великото поръчение. В специално създадения „Център за дигитални открития“ делегатите можеха да се запознаят с иновации, които подпомагат мисията.
Сара Брюел в своето изказване отбеляза, че Европа не е „постхристиянска“, а „предреволюционна“. Тя призова за общностно покаяние и възстановяване на доверието чрез прозрачност на ръководното ниво и преодоляване на йерархичния модел в църквата.
Четвъртият лозански конгрес предоставя поглед към глобалния характер на християнството и сложните въпроси, пред които е изправена църквата в Европа, в частност. Анализът на VISTA Journal изтъква, че доброто взаимодействие между благовестване и търсене на социална справедливост остава ключово за бъдещата роля на църквата на Стария континент.
Макар че статията на VISTA Journal предлага ценен поглед върху Четвъртия лозански конгрес и засяга ключови теми, свързани с европейското християнство, някои важни аспекти от дискусиите в Сеул остават недостатъчно представени. Например утвърждаването на Библията като Божие слово и призивът за нейното тълкуване в контекста на християнската традиция и общността са само бегло споменати. Липсва и по-задълбочено разглеждане на темата за сексуалността и брака, включително значимостта на несемейния живот като християнско призвание. Освен това, макар статията да обръща внимание на бедността, дискриминацията и войната, тя не навлиза в по-сериозен анализ на въпросите за национализма, расизма и ролята на църквата в свят, раздиран от международни конфликти – теми, които са особено актуални за България.
VISTA Journal (вж. VistaJournal.online) е издание, което от 2010 г. насам предоставя изследователска информация за мисионерската дейност в Европа. Редакционният екип включва Джим Мемъри, Харви Квияни, Алекс Власин, Еверт ван де Пол и Джоун Апълтън. С фокус върху променящия се характер на християнската вяра и мисия на континента списанието анализира социални, политически, религиозни и културни тенденции, които влияят върху християнската мисия. VISTA се стреми да стимулира размисъл и да подпомага практиката сред мисионери и духовни водачи. Изданието черпи вдъхновение от евангелската традиция и включва разнообразни гледни точки, а изразените мнения са на авторите на статиите и не отразяват непременно позицията на редакционния екип.
