Историята на шотландската мисионерка Мери Слесър донякъде напомня приказката за Пепеляшка. Бедното, никому неизвестно момиче от околностите на Абърдийн, израснало в многодетно семейство с баща алкохолик, един ден ще се превърне в „Бялата царица на Окойонг“ и ще бъде изпратено от този свят с държавни почести. Заслугата за това няма да бъде на някакъв приказно богат принц, а на Царя на царете, Комуто Мери посветено служи през целия си живот.
Трудното детство подготвя малката Мери за бъдещата ѝ мисия. Едва на единадесет години тя ходи на училище до обяд, а през втората половина на деня работи в мелница. Слабичката, синеока девойка с рижа коса се налага да се пази от пияници и крадци през рано настъпващите зимни нощи, докато се прибира у дома, но често майка ѝ я избутва обратно на улицата, за да избегне бащиния побой.
Когато Мери е на 14 години, баща ѝ и двама от нейните братя умират от пневмония. Тя напуска училище и е принудена да работи в тъкачна фабрика от шест сутринта до шест вечерта, с едва един час почивка за закуска и обяд.
Под влиянието на майка си, която е благочестива презвитерианка, Мери приема Исус за Спасител още като девойка. Със своето чувство за хумор, неподправена емпатия и земен, достъпен характер тя става популярна учителка в неделното училище. Веднъж банда момчета отхвърлят нейното послание, обграждат я и я замерят с кал. Водачът им заплашително върти пред лицето ѝ тежко желязо, завързано за връв. Дори когато предметът приближава челото ѝ, тя не трепва, а дръзновено го гледа в очите и се моли вътрешно. Накрая той пуска желязото с думите: „Всичко е наред, момчета. Това е игра!“ – и нарежда на цялата си банда да присъства на библейския урок.
Вдъхновена от истории за хора като известния изследовател и мисионер Дейвид Ливингстън, Мери Слесър кандидатства в Съвета за чуждестранни мисии към Презвитерианската църква. След тримесечно обучение в Единбург, на 28-годишна възраст, тя отплава за Африка на 5 август 1876 г.
Назначена е в района на Калабар, Източна Нигерия. Там раждането на близнаци се смята за особено зло проклятие. Местните вярват, че такъв баща е „дяволско дете“ и че майката е виновна за голям грях. Неспособни да определят кой близнак е „син на злия дух“, хората често изоставят и двете бебета в глинени съдове, за да умрат. Мери упорито се противопоставя на тази практика. Тя приютява изоставени деца, за които се грижи в Мисионерския дом. Веднъж спасява двойка близнаци – момче и момиче, но момчето не оцелява. Мери осиновява момичето и ѝ дава името Джени.
През 1888 г. Слесър пътува на север до Окойонг – район, в който преди това са били убити мъже мисионери. Тя вярва, че като жена ще бъде възприемана като по-малко заплашителна за недостижимите за Евангелието племена. Научава се да говори родния език на племето ефик и създава близки приятелства, където и да отиде. Живее прост живот в традиционна къща сред местните хора. Отделя голяма част от заплатата си, за да издържа майка си и сестрите си в Шотландия и затова пести, като яде местната храна.
През 1891 г. шотландският мисионер Чарлз Морисън ѝ предлага брак. Той е седемнадесет години по-млад от нея и служи като учител в Дюк Таун. Мери оставя въпроса в Божиите ръце: „Ако е за Негова слава и позволи на друг да се присъедини към Неговата кауза, ще бъда благодарна. Ако не, пак ще се опитам да бъда благодарна, тъй като Той знае най-добре.“ Бордът на мисията отказва да одобри молбата на двойката и те развалят годежа си.
Мери Слесър се фокусира върху благовестието сред местните хора, премахването на жестоките суеверни практики, особено насочени срещу жените, уреждането на спорове, насърчаването на търговията и въвеждането на западно образование. През 1892 г. е назначена за вицеконсул в Окойонг, а през 1905 г. е обявена за заместник-председател на съда в Икот Обонг.
През последните четири десетилетия от живота си Слесър постоянно страда от маларийна треска, с която се заразява още в началото на престоя си в Нигерия. Въпреки това тя подминава личните несгоди и отказва да се върне за постоянно в Шотландия.
В началото на 1915 г., докато е на отдалечена мисия близо до Икот Оку, получава тежка треска и умира на 13 януари същата година. Сред присъстващите на нейното погребение са местният комисар и други високопоставени британски служители в пълна униформа. Знамената на обществените сгради са свалени наполовина. Нигерийският генерал-губернатор Фредерик Лугард изпраща „най-дълбоките си съболезнования“ от Лагос и публикува паметно слово в правителствения вестник. През 1953 г. гробът ѝ е посетен от кралица Елизабет.
Работата на Мери Слесър в Окойонг ѝ спечелва прозвището обонгаван Окойонг („царицата на Окойонг“). Няколко мемориала в Калабар и Окойонг свидетелстват за признателността на местните хора за нейното дело. В Шотландия улици с нейното име има в градовете Глазгоу, Дънди и Олделдрум, а в Англия – в Ковънтри. Нейното служение оставя след себе си болници, училища, сиропиталища и църкви. Смята се, че голяма част от Западна Африка е достигната с Евангелието именно благодарение на вратата, която Мери Слесър успява да отвори за следващото поколение мисионери.
