Тази зима, на 14 януари 2025 г., се навършиха 57 години от раздялата ни с един забележителен служител на Бога и на евангелското движение в България: пастир Герасим Попов (20.IX.1880 – 14.I.1968 г.).
П-р Попов е член на редакционния комитет, който съставя и изготвя първото издание на книгата История на евангелските църкви в България, позната днес под второто си заглавие: Вестители на истината.[1] Но неговият принос е доста по-всеобхватен.
Герасим Попов е роден в Банско. Той е потомък на две фамилии, които се гордеят със званието „хаджии“, наследено от техни предци: това са семействата Хаджипопови и Хаджиласкови. Както е известно, в онези времена да прибавиш към името си такова звание се е смятало за признак на духовен подвиг.
Началното си образование Герасим получава в съществуващото вече в родния му град евангелско основно училище. По-късно завършва средно образование в Софийската мъжка гимназия, а още няколко години след това се дипломира към Научно-богословското училище в Самоков.
От 1896 до 1898 г. служи като преподавател в същото училище в Банско, където е започнал образованието си, а след това в продължение на две години учителства в с. Баня, Разложко. Същевременно с това започва да проповядва и да води богослужения в няколко места: Баня, Елешница и Добринище. От 1902 г. започва неговата редовна пастирска работа в църквата в гр. Ихтиман, както и в няколко селища в околността: Белово, Долна Баня, Сестримо, Костенец.
От 1905 г. свързва трайно служението си с новосъздаденото евангелско общество на бежанци от Разлог в с. Лъджене, което постепенно прераства в жизнена евангелска църква. Междувременно, през два различни периода от живота си се разделя временно с родопския край, като служи в Меричлери и околни селища от 1910 до 1919 г., а от 1920 до 1930 г. – съответно в Ямбол, Нова Загора и Каменна река.
През лятото на 1930 г. се завръща окончателно в Лъджене, днес централна част на Велинград, където (с едногодишно прекъсване) неотклонно и вярно служи като пастир до края на живота си. Прекъсването се дължи на това, че неговата духовна и просветна дейност по никакъв начин не може да се вмести в директивите на налагащата се марксистка идеология. По времето на комунистическия режим, въпреки сериозния авторитет, който пастир Попов си е създал в града, органите на Държавна сигурност намират повод да го арестуват и в следствие на това той прекарва повече от година в килии на следствения арест в Пазарджик.[2]
В духовното си служение Герасим Попов работи усърдно да довежда до Христовата вяра хора от българо-мохамеданското население, което преобладава в околните на Велинград селища. Освен пастирските си задължения, той има отговорно чувство към административното управление на църквите. Затова в продължение на две десетилетия е избран да служи като секретар на Съюза на съборните евангелски църкви в България. Една година е бил и председател на СЕСЦ.
В тази дейност намира неизменна подкрепа от съпругата си Еленка Попова, която същевременно води женски събрания и хвалебното служение на църквата.
Пастир Герасим Попов се помни от по-старото поколение евангелисти с благия си характер и любезните си обноски. Проповедите му засягат главно областта на практическия християнски живот, основан на Божието слово и учението за спасение чрез вяра в Господ Исус Христос.
[1] П-р Д. Фурнаджиев, п-р Г. Попов, Т. Шопов, Вл. Тодоров-Хиндалов, съставители; Хр. Куличев, редактор на второ издание, Вестители на истината. История на евангелските църкви в България (ББД, 1994), 15-16 с.
[2] Хр. Куличев, Процесите. Партията срещу Църквата (2012), 150 с.
Заглавна илюстрация: Снимка на село Лъджене от 1933 г.; издание на Григор Пасков
| изображение: lostfoundmemories.wordpress.com
