През XIX век Лом е един от най-бързо развиващите се градове в страната. След 1830 г. с корабоплаването по Дунав нараства и значението на града. Лом (Ломпаланка) става главно експортно пристанище, изгражда се важно шосе до София. Към 1869 г. в Лом има около 120 магазина, 148 търговски кантори, 175 бакалници, 34 кафенета, шест хотела и две мелници.
Първата информация, която откриваме за баптистко дело в Ломпаланка, е свързана с човек на име Мартин Херингер, който се премества в града през 1875 г. Това преместване не е случайно, защото през 1871 г. Британското библейско дружество издава пълния превод на Библията на български език. Възниква необходимост от разпространяването ѝ. Затова Британското и Американското библейски дружества назначават няколко човека, като Якоб Клундт за Скопие, Х. Херболт за Русе и Мартин Херингер за Лом като разпространители на Библията.
В Ломпаланка Херингер организира домашни евангелски събрания, няколко българи проявяват силен интерес към вярата. Един от тях, Филип Каменов, се покайва и през 1877 г. се кръщава в Русе. По-късно друг българин на име Георги Искренов приема кръщение в Букурещ. Каменов и Искренов имат привилегията да са първите двама българи, които приемат баптистките убеждения в Лом.
През август 1880 г. и Якоб Клундт изпратен в Лом като книгоразпространител на Британското чуждестранно библейско дружество (БЧБД) след осем години тежък труд в македонския район. През първата година от престоя си Клундт е изцяло посветен на отговорността си като книгоразпространител. През повечето време пътува в областите около Видин, Враца, Плевен, София и Кюстендил. Със съпругата си Регина организират домашни събрания всеки път, когато той е в града. Някои хора проявяват интерес и се присъединяват към тях. Тези събирания обаче са редки поради пътуванията на Клундт.
През 1887 г. Клундт заминава за Хамбург по личен повод. Там среща млад българин на име Георги Чомонев, който подържа връзка с баптисти от Германия. Клундт го кани да се завърне в България и му помага да намери работа в Лом. Георги се съгласява и същата година се заселва в града. От този момент в дома на Херингер вече да се провеждат редовни събрания. В. Чомонев, близък роднина на Георги Чомонев, обяснява: „Когато брат Клундт пътуваше из царството, събранията се провеждаха от други двама: сутрин обикновено сестра Регина Клундт прочиташе част от Писанието и разискваше върху него, а вечер – брат Чомонев.“ Тази отдаденост скоро жъне успех и по покана на Георги Чомонев на събранията започват да идват много млади хора и търговци. През април 1888 г. най-малко петима души се обръщат и по-късно са кръстени от пастира на баптистката църква в Русе Васил Марчев.
На 10 юли 1888 г. групата в Лом е обявена за клон на църквата в Русе. През 1893 г. е подсигурено място за богослужения, закупено с жертвени приноси на цялата църковна общност. През 1894 г. в Лом се заселва младият деен пастир Васил Кьосев, завършил образованието си в Англия. Благодарение на него църквата се развива много. През 1896 г. вероятно е станало нейното обособяване като независима църква.
Ранната история на ломската баптистка църква също е свързана със сериозни гонения. Градската преса публикува остри и негативни изявления срещу църквата. По улиците на града баптистите са подложени на обществени хули и нападки. Кулминацията идва, когато през неделна сутрин на 19 февруари 1895 г. голяма тълпа, ръководена от местни свещеници, атакува църквата насред богослужението. Резултатът е пълно разрушаване на сградата. Хората се спасяват с минимални наранявания, докато пастирът се измъква, „някак си скрит сред жените“. Цялото имущество в църковната сграда е изпотрошено, а библии и песнарки са разкъсани на парчета. Страниците им са разпилени по целия град, чак до Дунава.
През годините до края на века църквата развива активна благовестителска дейност в целия район. Нейни представители поставят началото на редица нови баптистки групи в Голинци, Ковачица, Расово, Върбово, Гнойница, Ружинци, Стубел, Мокреш, Берковица и Фердинанд (дн. Монтана). През 1888 г. семейството на Спас Стефанов от Лом се премества в София и заедно със семейството на Трайко Порецов от Русе полагат основите на баптистката църква, която по-късно се установява на ул. „Осогово“.
През първите години на двайсети век в страната вече има шест стабилни баптистки църкви. Обединяването им в съюз става 14 септември 1908 г. в град Чирпан. От тази дата е и първият устав на деноминацията. През двайсетте години се сформира и първата ромска баптистка църква – в село Голинци (сега кв. Младеново в град Лом).
Днес в Лом има няколко баптистки църкви. Наред с градската църква, чийто празник беше отбелязан на 11 ноември, редовни ежеседмични богослужения се провеждат също така на две места в квартал Младеново (с водачи Вергил Божков и п-р Нацол Зайков), както и в квартал Хумата (с водач Димитър Спасов).
В края на 2023 година вестник Зорница отбеляза юбилейните тържества на методистката църква в Русе и баптистката в Лом. На 11 ноември 2023 г. ЕБЦ гр. Лом отпразнува 90 години от построяването на настоящата църковна сграда и почти век и половина от началото на духовното служение на баптистки мисионери в района.
Църквата днес носи името „Витлеем“, което разбираемо ни напомня за онова велико събитие на Въплъщението на Божия Син Исус Христос в историята на човечеството. На тържествена служба по този повод е ръкоположен в пастирско служение Георги Георгиев.
На присъстващите бе раздадено фототипно копие на книжката „Кратка история на евангелската баптистка църква в град Лом“ от 1930 г. (Зорница, 11/2023).
На 25 ноември 2023 г. в Евангелската методистка епископална църква в Русе се състоя тържественото честване на 140-та годишнина от освещаването на църковната сграда на местната методистка общност. На тържеството присъстваха пастири от методистки църкви и други евангелски деноминации.
Присъстваха кметът, зам.-кметът и началникът на отдел „Връзки с обществеността“ на Русе, които поднесоха подарък и поздравителен адрес на църквата. Пастир Владимир Железов прочете доклад за историята и мисията на Евангелската методистка църква в Русе. Органистката Бисера Друмева изнесе концерт с произведения на Бах и Хендел. В хвалението участва и общ хор на църквата-юбиляр и църквата ЕПЦ-3 (Зорница, 12/2023).
По повод на тези вълнуващи събития, редакцията на вестник Зорница отправя сърдечен поздрав до членовете и ръководствата на двете църкви-юбиляри, с пожелание за тяхното духовно укрепване и постоянство в служението на Евангелието на нашия Господ Исус Христос в Северна България!
