24 юли 2024 г.

История и мисия на Методистката църква в Русе, I част

За повечето русенци методистката църква в града е позната повече като „старата евангелска църква“. Колкото и забележителна и красива да е сградата ѝ обаче, малцина предполагат колко дълга е историята на местната църковна общност. За мнозина ще е изненада да научат, че методистката мисия в Русе е започнала още преди Освобождението.

Като духовно съживително движение методизмът се заражда в рамките на Англиканската църква. Тя съчетава белези на протестантската реформация и римокатолическата църква. Англиканската църква е via media, т.е. носител на духовна традиция, обединяваща антиримския дух на протестантските реформатори и стабилността на консервативната католическа традиция.

Методисткото съживление се заражда като движение за обновление на нравите и завръщане към библейската вяра и святост в Англиканската църква. Джон и Чарлз Уесли, заедно със значителна група свещеници и студенти по богословие започват да се събират редовно в групи за молитва и изучаване на Библията. Наред с това се отдават на широка милосърдна дейност, включваща практическа проява на любов към ближния: обучаване на сираци в приюти, осигуряване на храна за нуждаещи се, както и материали, с които да си направят дрехи. Членовете на методистките общества посещават осъдени на смърт затворници и им проповядват Благовестието, за да имат възможност да се покаят и да се помирят с Бога преди смъртта си.

Все повече хора се присъединяват към методистките общности в стремежа си да живеят богоугоден живот. Джон Уесли, който се утвърждава като водач на новото движение за святост, настоява всички, които смятат себе си за християни, да живеят достойно за Господа. На неморалните той казва: „Или признайте, че сте невярващи, или бъдете християни!“ На тези, които избягват да вършат зло, вършат добро и външно водят религиозен живот, той казва: „Може да сте стигнали толкова далеч и все още да нямате онази вяра, която идва от Бога…, която действа чрез любов“.

Чистосърдечното посвещение на хората, наречени подигравателно от своите критици „методисти“, води до дълбоки социални промени и религиозно възраждане първо в Англия, след това в американските колонии. Чрез проповедници като Франсис Асбъри, Томас Коук и Джордж Уитфийлд, Великото пробуждане достига до Новия свят. От 1784 г., когато се обособява Методистката епископална църква в Америка, всяка година към нея се прибавят между пет и десет хиляди души, в някои години – до 20 хиляди. До 1850 г. Методистката църква вече наброява повече от 5% от населението в американските колонии и става най-голямата протестантска църква в Съединените щати.

Методистите приемат сериозно Великото поръчение: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух, и като ги учите да се покоряват на всичко, което съм ви заповядал“ (Мат. 28:19-20). Самият Джон Уесли е мисионер в английската колония Джорджия през 1735 г. където служи като енорийски свещеник за членовете на колонията и с благовестието си обръща към вярата местното американско население чрез Божието слово. През живота си той изминава на кон 400 000 километра и изнася над 40 000 проповеди. През XIX век мисионерската активност на методистите и на другите протестантски църкви достига разцвет. Методистката епископална църква започва дейност в Индия чрез Томас Коук (през 1814 г.) и в Китай (през 1847 г.).

Как обаче методистките мисионери се озовават в българските земи? Още през 1826 г. представител на Британското и чуждестранно библейско дружество поставя въпроса за нуждата от Библия на български език. Десет години по-късно търновският архиепископ Иларион препоръчва православния свещеник Неофит Рилски за тази задача и той започва работа незабавно. През 1840 г. БЧБД отпечатва в Смирна 5000 екземпляра от първия пълен български превод на Новия завет. На заглавната страница е записано: „Новият завет на нашия Господ Исус Христос. Нов превод от славянски на български език, направен от Неофит, йеромонах П. П. от Рила. Прилежно изследван и одобрен от преподобния и всемъдър търновски митрополит Иларион. В Смирна. В печатницата на А. Дамянов и компания. 1840 г.“

До 1844 г. повече от 3000 копия от превода на Неофит са разпространени сред българите. Първият български протестант и методистки проповедник Гаврил Илиев става пътуващ книгопродавач и неуморно разпространява Библията и християнската вяра сред нашия народ. Когато става известно, че българите са гладни и жадни за Божието слово, мисионерската организация на конгрешаните се свързва с мисионерското дружество на Методистката епископална църква, за да си сътрудничат в разпространението на християнската вяра сред българите. Конгрешаните започват работа в Източна Румелия, а методистите – в Княжество България.

Първите двама мисионери на методистката църква д-р Алберт Лонг и Уесли Притимън пристигат у нас през 1857 г., но методистката мисия и утвърждаването на методистката църква в България се свързва най вече с името на д-р Лонг, който е и първият мисийски надзорник. Д-р Лонг е също така човекът, който през 1864 г. започва да издава месечното младежко списание Зорница, а от 1876 г. и първия български периодичен вестник Зорница. Той взема участие и в първия превод на Библията на новобългарски език заедно с Петко Р. Славейков, Христодул Сечан-Николов и д-р Илайъс Ригс. Това издание става известно като „Славейковата“ или „протестантската“ Библия. Отпечатва се през 1871 г. в Цариград, поради което се нарича и „Цариградска Библия“.

Стоян Михайловски нарича Библията „единствената грамотна книга на български език“, а Пенчо Славейков пише следното за значението на тази значима книжовна творба на българското Възраждане: „Преводът на Библията тури край на езиковата безредица, на боричкането на разните наречия за първенство и се установи литературният език. След появяването на Библията на бял свят заглъхват разприте между разните български говори и източнобългарският говор става общ език за всички ратници на мисълта и националното съзнание.“

 

 

П-р Владимир Железов представя настоящия текст на 25.11.2023 г. при честването на 140-годишнината от освещаването на сградата на Методистката църква в гр. Русе

Similar Posts