Сега сме пред прага на една нова година. Сърцето ни тупти от радост и неудържим възторг, загдето можем с живот и здраве, изпращайки старата, да посрещнем още една нова година, пълна с примамливи обещания, видения и дълбока неизвестност.
В същото време някаква тиха, невнятна скръб, насочена след силуета на бързо отлитващата стара година, ни изобличава чувствително както никога през годината. Изобличава ни за пропуснати благовремия и за неизпълнени както трябва длъжности. За немарливо и студено или най-малко хладнокръвно отнасяне към болни, бедни, наскърбени, претоварени с грижи, отчаяни и пропаднали човеци, които всред порочност и суета стенат: „Не струва да се живее.“
Изобличава ни за заспал, замръзнал духовен живот и за всички неуспехи и поражения, станали по наша вина. Обаче каквото и да правим, колкото и да скърбим, по пътя на вечни закони, старата година скоро ще ни напусне. … Там където не само седемдесет или осемдесет години са се търкулнали във вечността, но и хиляди и хиляди години лежат като мъртъвци, очаквайки втората тръба!
„Всичко тече“. Тъй се провикнал някога Хераклит. А псалмопевецът заявява недвусмислено: Ние летим! […]
Ние летим. То е повече от това, да течем. Не може пàрата да се обърне на дъжд и да падне на земята като дъжд, преди да е отлетяла нагоре. Същото е вярно и за нас, човеците. Не можем да течем и заливаме живота с мир, любов, радост и щастие, преди да сме се възкачили горе, на подобаваща духовна висота. А за да можем да се възкачим там, са ни необходими крила.
Може да имаме всичко друго, но ако нямаме крила, най-красивите и благородни желания и решения ще останат безрезултатни. Без сила да ги стигнем и осъществим в живота, всичките ни други придобивки и усилия са без значение.
Наука, изкуство, поезия, политика, икономика, философия, религия, индустрия и всевъзможните отрасли на многостранната човешка дейност и кабинетни занимания без подбудителната и управляваща сила на Светия Дух, не постигат своите същински задачи и не удовлетворяват дълбоките, всестранни потребности на човешкия дух.
Най-сетне трябва да влезем в живота. Трябва да влезем всички. […] Трябва да нахлуем всред широките народни маси, отчаяни от демагогства и лъжи, с живо евангелско слово. С образцов примерен християнски живот. И главното, със запалени сърца от огъня на Светия Дух. Да влезем като нови човеци, като изкусни зидари. Като вещи художници и образцови майстори. Тогава през новата година ще постигнем повече от кога да е друг път, за изграждане на един по-смислен, по-разумен, по-духовен и по-радостен живот.
За бедни и богати, за учени и прости, за всички, за всички – да стане тази нова 1926 г. наистина весела и честита.
Но трябват ни повече вяра и горещ оптимизъм. Повече съзидателен труд и постоянство до упоритост. Повече сила и небесна благодат.
Трябват ни крила! Крила и пак крила!
Нагоре не може да се лети без крила и без аероплан. Надолу може. Но това не е вече летене, а падане, погром, деморализация.
Летим или падаме – не е едно и също нещо. Те се взаимно изключват. Човек може да лети, а може да се остави да падне. В кое състояние желаеш да си ти през тази настъпваща нова година? […]
Ние летим. Летим към осъществление на Божието царство в нашата мила родна земя. А този идеал може да се постигне. Трябва само едно. Всички у нас, от царя до последния колибар, да се проникнат с онова съзнание, което Христос се постара да събуди в учения представител на еврейския народ, Никодим – съзнание за върховна необходимост от новорождение. Тогава министри, професори, лекари, учители, свещеници, занаятчии, селяни и граждани ще вършат длъжностите си при по-друга светлина, съзнание и грижа. И работата им при народни изпитни ще устои. Техният новороден ум, сърце, характер и живот ще насаждат семената на една истинска култура, на една златна епоха за българското изстрадало и нещастно племе.
И тъй, християнският дух и характер e върховната, единствената, най-важна и незаменима нужда през новата година! […]
Прочее, нека изпратим старата година с почерпени поуки за по-смислен и по-полезен живот в бъдеще. И нека посрещнем и ние новата 1926 г. на колене, със затаен дъх в гърди, с топла молитва на уста и с издигнати високо нагоре ръце, сърце и мисли! Тогава, можем да се надеем с по-голяма сигурност, че новата година за нас и за народа ни ще бъде наистина честита.
