Напоследък ставаме свидетели на какви ли не злоупотреби. На политическата сцена се вихри скандал след скандал. Битовата престъпност, телефонните измами са нещо вече естествено. Силните на деня не се свенят да вършат престъпленията си открито. Изглежда няма сила, която да ги спре.
Наскоро си мислех за книгата Псалми. Там има такова разнообразие от различни емоционални и физически състояния, в които изпадат героите! Особено впечатление ми прави искреността на авторите. Да вземем например Пс. 73. Там ще намерим личната болка на Твореца. Във втори стих той изповядва, че се съмнява в Бога, защото е видял мощта на нечестивите и им е завидял. А от трети до дванадесети стих описва благополучието на тези хора. Винаги са сити и доволни. Горди и непоколебими. Те са на почит – хората копнеят да се срещат с тях. Богати са и изглеждат благоуспели, реализирани в живота. Те не само че не се интерсуват от Бога, но подлагат на съмнение и съществуването Му. И няма кой да ги спре! Могат да си намерят лесно пътя до най-високите етажи на властта, да вършат безнаказано, каквото си искат, и даже да не ги е грижа за Божието възмездие. Ще отидат веднъж-дваж на църква, ще запалят най-големите свещи и съвестта им ще бъде чиста. Ще дарят няколко хиляди за построяването на храм и ще си купят индулгенцията за небето. Изглежда, че те се справят по-добре от вярващите хора, изглежда, че те са вечните победители. Мен лично това ме смазва, защото колкото и усилия да полагам, те пак и пак ще изглеждат по-добре.
Така ли се постига правдата? Така ли се характеризира вярата в Бога? Това ли е пътят към небето?
Подобни въпроси сигурно си е задавал преди 500 години и августинският монах Мартин Лутер. Опитвал се е да спазва всички канони на църквата, но винаги оставал неудовлетворен и се чувствал смазан и грешен. Въпреки духовните практики, на които се отдавал всецяло, той подобно на псалмопевеца възприемал себе си като „измъчван цял ден и наказван всяка сутрин“ (Пс. 73: 14). Докато един ден, четейки Словото, не разбрал, че „праведният чрез вяра ще живее“ (Римл. 1: 17). Разбрал, че в благовестието Христово има сила, която е побеждаваща. Осъзнал, че никой не може да устои на Божията благодат. Нито вярващият, нито невярващият.
Тази неустоима Божия благодат кара Мартин Лутер да състави и закачи на вратата на дворцовата църква своите 95 тезиса, за да я предизвика да се върне към истината. Защото именно чрез Словото на истината и на истината в Словото се крепи победното шествие на Божията благодат. Христос, живото Слово е Онзи, Който побеждава винаги! На Него е дадена всяка власт на небто и на земята и никой не може да Му устои.
Но как побеждава тази благодат?
Трябва да помним, че християните постигат победа чрез страданието (Фил. 1: 29). Така агнето побеждава лъва и гълъбът змията. Така ние се уподобяваме на Христос, Който пострада за нас. Мартин Лутер е трябвало да се изправи срещу тогавашната църква, но в крайна сметка истината възтържествувала.
Победата обикновено се постига бавно
Евреите знаели и вярвали, че ще стигнат Ханаан, но трябвало първо да завладеят земята. Така и Божията милост и благодат обикновено побеждава бавно както в нашите сърца, така и в обществото и историята. Ние всеки ден се срещаме с нечестиви хора. Ако те паднат пред Духа, който е в нас, ще паднат. Ако се изправят, са се изправили само временно, за да паднат по-късно още по-тежко.
Бог работи с противодействия
Нека не забравяме, че понякога Бог побеждава в живота ни с противоположности. Когато иска да ни утеши, той първо ни утеснява, когато иска да ни прослави, ни смирява, оставя ни да се спънем в едни грехове, за да победим други. В крайна сметка победата остава Негова. В нашия живот се изобразява Христос.
Бог ни разтърсва
За да станем по-силни и да победим, Бог допуска да се върнем назад и едва тогава да постигнем напредък. Както семето трябва да умре наесен, за да има плод напролет, така и ние трябва да попаднем в люта зима, за да напреднем в борбата. Когато имаме неуспех, нека вярваме, че ще го преодолеем, защото Божията сила се проявява най-ясно в нашата слабост.
По тази причина и псалмопевецът от Псалом 73, разбрал Божията гледна точка, заявява: „Чезне плътта ми и сърцето ми, но Бог е сила на сърцето ми и вечният ми дял“ (ст. 26) и още „Тебе Господи Йехова направих прибежището си, за да възгласявам всичките Твои дела“ (ст. 28). Смазани от това, което става около нас, не бива да губим сила. Защото ние не разчитаме на себе си и на нашето виждане. Разчитаме на Бога, у Когото е силата. Доверили се на Неговата благодат, възгласяваме делата Му навсякъде
Днес 500 години след Реформацията, нека си припомним, че веднъж победил сърцата ни, чрез нас Бог побеждава и нечестивите. Протестантската Реформация довежда до мощна победа над предразсъдъците на тогавашното общество. Довежда до събуждането на Църквата и до вярното проповядване на Божието слово. Това от своя страна променя света. Защото само Божията благодат царува! Амин!
