23 юни 2024 г.

Исус Христос – Цар правди и Княз мира

На земята мир,
между човеците благоволение.
Лука 2:14

Мир! Никога думата мир не е имала такъв за човека интерес, такава за душата музика, такова за сърцето обаяние. Никога досега мирът не е бивал тъй високо ценен от човечеството, тъй жарко молитстван от черквата, тъй усърдно желан от народите, както е оценяван, молитствуван и желан днес.

И светът, както никога до днес, си спомня, че на днешна дата Роденият носи прозвището Княз на мира, принц на мир. Исая, пръв, векове преди Христа, назова очаквания Божий на земята посланик Княз мира. И последователите на Христа продължават да го наричат между други и с този титул.

Защо тогава той не князува? Защо светът няма мир? Как се оправдава неговият титул Княз мира?, пита днес лекият свят, който се интересува само от благата на живота, но не иска да знае как се те произвождат.

Лекият свят пита и заминава, без да дочака ответ. Но за сериозните, усърдните запитвачи, ние имаме усърден и верен отговор. Ние твърдим, че Христос и днес оправдава този титул.

Първо, Той дава душевен мир на безброй сърца сега. Посред язвитите тревоги на света тези се радват на целебен мир.

Второ, Той дава и обществен и политичен мир там, където и от двете на спора страни го сериозно и усърдно търсят. Може би най-паметен пример за това е миротворната Христова статуя върху Андските планини в Южна Америка. Понеже войните и погранични шайкаджийства между републиките Чили и Аржентина не прекъсвали, набожни хора и от двете страни намислили да поставят между размирниците видим образ на Спасителя, който учи хората да живеят братски в правда и любов. За тази цел те събрали голяма сума и въздигнали грамадна, излята от бойни топове фигура на Христа, поставена на планината, където граничат двете държави. Мисълта, че сбивания и грабежи оскърбяват гледащия ги от високо Христос, така подействала въз духовете на размирство, щото от онзи ден до днес сблъсквания между Аржентина и Чили не е имало. (…)

Днес, както знаете, разпоредителите със световните съдбини, както и всевъзможните техни съветници, често говорят за гаранциите за мир. И добре е да се говори, да се пише и да се промисля за тях. Обаче ние настояваме, че тези гаранции почиват не в правилата и програмите, не в законите, не в договорите или институциите, а в нравите, в характера на населението, с което имаме работа. А пък нравите и качеството им, както растителността от пролетното слънце, са естествена последица на вярата, на убежденията, на идеалите народни и международни.

А къде има учения по-благотворни, идеали по-възвишени, личност по-божествено светла, от ученията, от идеалите, от личността на родения днес във Витлеем!

Ето защо ние твърдим и настояваме – не по някакви капризни фантазии, не по някои отживели теории, не по някои ориенталски мистични халюцинации, а по най-научни психоложки, реални съображения, че обожаваният от нас Исус е: Гаранция на гаранциите за мир на земята. Нещо повече. По силата на Своите учения и по влиянието на Своята личност, Исус Христос е залог не само за обществен мир, а и на много други благатки и сияйни въжделения човешки. Той е по думите на великия Гладстон: „На нашето нещастно и блуждаещо човечество едничката централна надежда.“ (…)

Ние твърдим и настояваме, че светът гине, защото било от глупост или разврат, било поради безверие и немара, човечеството в своето подавляващо мнозинство не използва Христовата за живот рецепта: Обич в правда.

Прочее от висотата на християнския празник и в пълната негова светлина, в съзвучие и радост на ангелската блага вест, с отзив и болезнено участие във великата световна скръб, ние молим света, ала го и предупреждаваме, че Исус е Цар и Слънцето на правда, Княз и Залог на мир – за мир душевен и обществен, за мир, днес желан от всички.

 


Проповед на Стоян Ватралски, изнесена по повод Рождество Христово в края на 1917 г. Текстът е публикуван във вестник Зорница, на 21 февруари 1918 г.

Препечатваме статията адаптирана и с някои съкращения.

Similar Posts