Познавали го като страшилището за църквата. Майки предупреждавали децата си да го избягват. Оцелели от набезите му разправяли как кръстосва от къща на къща и от град на град като настървен звяр в търсене на жертви. В потайни събрания шепнели името му с боязън и смут: Савел, кръстен на древен умопомрачен монарх, сега издирвал последователите на Христос, тероризирал ги и ги заключвал по тъмници.
Да бъдеш християнин през първи век било почти равносилно на това, всеки ден да минаваш през иглени уши, да се озърташ през рамо за доносници, да внимаваш какво кому доверяваш. Овластени функционери кръстосвали кварталите, изпратени да прибират в участъка хората с различно от партийната линия мислене. А на върха на тази машина за гнет, фанатизиран и наежен от криворазбрана лоялност, бил Савел Тарски. С пълномощно от висшите клирици той ръководел гоненията срещу първите християни и лично координирал зрелищните екзекуции на по-неусмиримите от тях.
Неочакваната метаморфоза
Ала един ден всичко се обърнало. Сред църковните общности плъзнал слух, че Савел бил тръгнал по пътищата на Исус. Разправяло се, че блеснала светкавица, гръмнал гръм, нещо му прещракало в душата и той се завъртял на сто и осемдесет градуса. Мълвата бързо обиколила социалните мрежи, но дали не било фалшива новина, капан за наивници? Нямало как да се знае.
Съмненията се подхранвали и от факта, че Савел изчезнал от публичното пространство. Усамотил се из дебрите на арабската пустош, далеч от хорски очи. Цели три години нямало ни вест, ни кост от гонителя на църквата.
И тогава изневиделица се появил в столицата. Никой не го очаквал. Повечето вярващи се разбягали като подплашени рибки. Не били готови още да му се доверят. Подозирали, че може да е примамка, за да ги излови и предаде на властите. Савел обаче не бил сам. Придружавал го един от най-утвърдените и разпознаваеми вярващи по онова време – човек с прякор Варнава (в превод, „Вдъхновителя“): „Когато дойде в Ерусалим, той се стараеше да дружи с учениците, но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че е ученик [на Христос]. Но Варнава го взе и го доведе при апостолите, и им разказа как бил видял Господа по пътя, и че му е говорил, и как в Дамаск дръзновено проповядвал в името на Исус“ (Деян. 9:26-27).
На тази своя първа двуседмична визита в Ерусалим като християнин Савел се запознава с водача на столичната църква Симон Петър. Новозаветните летописци обаче подчертават огромната роля на Варнава за изчистването на името на дотогавашния угнетител на църквата. Трудно е днес да си представим дейността на Савел – бъдещия апостол Павел – без решителната подкрепа на неговия попечител.
Застъпничеството на Вдъхновителя
Пет глави по-рано текстът на книгата Деяния хвърля известна светлина върху неговата фигура (4:36-37). Името му е Йосиф – евреин от средиземноморската диаспора, от коляното на Леви, родом от остров Кипър. Имал реномето на човек с дарбата да вдъхновява околните: да издига неуверените, да изправя неукрепналите, да изгражда нешколуваните. Най-вероятно на това се дължал и неговият прякор, Вдъхновителя.
На едно място Лука го описва като „добър човек, пълен със Светия Дух и с вяра“, чието основно занимание е било да увещава „всички да постоянстват в Господа с непоколебимо сърце“ (11:22-23). Да имаш око за безценните бисерчета на човешкия характер, макар и затрупани в бунища от пороци. Да имаш таланта да съзираш доброто у околните и да го поощряваш за развитие. Да имаш сърце за следващото поколение и да си готов да им даваш нов шанс дори и когато всички други са вдигнали ръце.
Именно поради застъпничеството на вдъхновителя Варнава, дейността на бъдещия апостол Павел навлиза в скоростната лента. Именно поради неговия кредит на доверие, бащински покров и безрезервна подкрепа, един изгубен инквизитор, съумял чрез Христос да преобърне живота си, бързо се ориентира в новото си поприще като апостол, стабилизира се духовно, спечелва доверието на апостолите и до края на дните си съдейства за наливане на основите на Христовата църква.
Мобилно менторство
Новият завет изброява Варнава и Савел сред водачите на първата мултиетническа църква в сирийския град Антиохия. Оттам двамата са изпратени на мисионерско пътуване из Мала Азия. Многозначително е как в 13 глава на Деяния техният биограф Лука първоначално поставя името на Варнава преди това на Савел (1,2,7 ст.), намеквайки за по-големия му авторитет, но в един момент името на ученика се променя и редът на споменаването се обръща: „Павел и Варнава“ (43,46,50 ст.).
Очевидно, при това мисионерско пътуване Варнава постепенно отстъпва водачеството и дава шанс на Савел/Павел да излезе на преден план. Предаването на щафетата става в мобилни условия. Изграждането на ученика е в движение, а не в класна стая.
Впечатляващ е инстинктът на Варнава „да води“ неукрепнали личности и пътьом да им дава шанс за развитие. Според книгата Деяния той довежда Савел от Дамаск в Йерусалим (9:27), от Тарс в Антиохия (11:25-26), от Антиохия в Йерусалим (11:30), от Антиохия в Кипър и Мала Азия (13:1-4 и сл.). Абсолютно същото той прави и с Йоан Марк: взема го със себе си от Йерусалим към Антиохия (12:25), а впоследствие и от Антиохия към Кипър – и то два пъти (13:5 и 15:39). Изглежда наставническият подход на Варнава е включвал не само словесни увещания, а и практическо менторство при пътуване на дълги разстояния.
Търсят се съвременни попечители
А около теб има ли неукрепнали хора, които се нуждаят от вдъхновение във вярата, за да разгърнат потенциала си? Извади телефона си и прегледай списъка с контакти. Виждаш ли там имена, които не вдъхват особено доверие, които не изпъкват с велики постижения, които нямат среда и приятели?
Може би именно някой от тях сега се нуждае от свой „Варнава“. Може би тъкмо едно от тези имена ще остави значителен белег в историята – само ако се намереше някой да го потърси, да му подаде ръка, да го вземе на път. Може би някой изсред тези момчета и момичета, мъже и жени, е бъдещ „апостол Павел“ – стига да знае, че зад гърба си има приятел, който да му вдъхне сили и да му придаде акредитиви за развитие.
И докато още списъкът с контакти е отворен, защо не натиснеш някое от тези имена?
Текстът е съвместна публикация на сдружение „Навигатори“ и вестник Зорница.
