Интервю с Венелин Тодоров,
носител на наградите „Джон Атанасов“ и „Питагор“
Кажи ни нещо повече за тази награда. Какви са критериите за получаването ѝ, от кога се връчва?
Наградата „Джон Атанасов“ на президента на Република България се връчва от 2003 г., на изявили се млади български изследователи в областта на компютърните науки. Кандидатствах за втори път за наградата. През 2020 г. тя бе връчена на д‐р Златко Минев, който в момента е претендент за Нобелова награда, след като решава стогодишен проблем в квантовата физика. Тази година се състезавах с един млад учен от Харвард, който работи в ЦЕРН. Когато научих това, си казах, че нещата ще са като миналата година.
До последно мислех, че ще дадат наградата на него, но Бог направи чудо и беше взето решение да я връчат на мен.
Миналата година ти получи и наградата „Питагор“. С какво е по‐различна и коя те радва повече?
Наградата ,,Питагор“ също е огромно чудо за мен. Досега никога не е била връчвана на млад учен в областта на математиката и информатиката. Връчва се най-вече на биолози и лекари за постижения в техните области и никога млади математици не се бяха класирали за нея.
Така, с Божията помощ, се превърнах в първия учен в България, носител и на „Питагор“, и на „Джон Атанасов“. Докато наградата „Питагор“ имаше парично измерение, „Джон Атанасов“ нямаше такова, но затова пък отвори редица възможности за свидетелстване. Каниха ме и в телевизията, и в радиото. Несъмнено тази награда даде възможност да говоря повече за вярата си в Бога и затова ме радва повече.
Разкажи малко повече за реакциите на журналистите спрямо свидетелството за твоята вяра.
Журналистите бяха, меко казано, изненадани. От Нова и БТВ решиха да говорят не толкова за мен като лауреат на наградата, колкото за останалите наградени. Само от Bulgaria On Air решиха да ме поканят в сутрешен блок, но докато отговарях на въпроса „Къде е Бог в науката?“, водещата ме прекъсна.
В крайна сметка Бог отвори врата и в Българското национално радио два пъти бяха излъчени предавания, в които спокойно можех да говоря за вярата си в Бога. Дори единия път водещата сама ми зададе въпроси за Облога на Паскал и за вярата на други учени.
Разкажи с няколко изречения как си повярвал в Христос.
Бог ме привлече към Себе Си още като студент. Имах няколко преживявания, които ми помогнаха да се обърна, но най‐силното беше, когато веднъж се изгубих насред Витоша. Тогава помолих Бога да ме изведе от мъглата. И скоро след това попаднах на табела, която предупреждаваше: ,,Внимание, стреляме без предупреждение!“ Благодарение на нея разбрах, че съм се отклонил от пътеката. Наблизо видях друга табела, която указваше пътя към Златните мостове.
По-късно в Исаия 44:22 прочетох, че Бог е изличил като гъста мъгла греховете ми. Разбрах, че Исус Христос е златният мост на спасението и изходът от мъглата в живота ми.
Защо според теб науката не противоречи на Бога? Кои вярващи учени те вдъхновяват?
Ако проследим началото на модерната наука от XVI век, част от нейните основоположници – Нютон, Декарт, Лайбниц, Паскал – всички те са изповядвали своята вяра в Бога. Може да се каже, че те са търсели закони в света именно защото са очаквали да има Законодател. С други думи, тъкмо вярата в Бога е първият двигател за науката.
Когато веднъж запитали големия съвременен физик Стивън Хокинг, който е атеист, дали има конфликт между вярата в Бога и науката, той отговорил следното: „Ако вярата и науката бяха в конфликт, Нютон нямаше да открие закона за гравитацията.“
Неслучайно в своята реч пред президента цитирах едно от най-силните изказвания на Вернер Карл Хайзенберг: ,,Първата глътка от чашата на науките те прави атеист, но на дъното на чашата те очаква Бог.“
Какви цели и мечти имаш занапред?
Надеждата ми е Бог да продължи да ме издига в науката, така че да мога да бъда добър свидетел за Него в тези среди.
Венелин Тодоров е роден през декември 1986 г. в Русе.
През 2011 г. завършва магистратура във Факултета по математика и информатика на СУ „Св. Климент Охридски“. През 2017 г. защитава докторска дисертация към Българската академия на науките, а от 2021 г. е доцент към Института по математика и информатика и Института за информационни и комуникационни технологии към БАН.
Повярвал е в Исус Христос през 2002 г. Участва в живота на църковните общности „Верен“ (Русе и София) и „Мисия Агапе“ (София).[1]
