XII библейско състезание се проведе в столицата
„Когато при ремонта на храма е намерена Книгата на закона, цар Йосия е покрусен от греховете на Юда и желае да се допита до Господа. При кого отиват царските хора, за да се допитат до Господа?“
На този въпрос от раздел III на първи кръг на тазгодишното Библейско състезание трябваше да отговарят тийнейджъри от 28 отбора. Вариантите са четири, но само един от тях е правилен: (а) до пророк Йеремия; (б) до пророк Исая; (в) до пророчица Олда; (г) до пророк Елисей. А вие какво бихте посочили? Имате 15 секунди време за мислене и посочване на отговор.
Напрежението в салона на Конферентен център „Възраждане“ растеше с всеки следващ въпрос. Близо сто и тридесет младежи на възраст между 12 и 19 години се бяха групирали в отбори по четирима. Насядали около малки кръгли маси в главния салон на ул. Осогово 86, участниците напрегнато се взираха в лаптопите, трескаво брояха секундите и притеснено кликваха върху някой от четирите варианта на екрана. Първият кръг от дългоочакваната викторина представляваше индивидуална игра, като всеки състезател трябваше да даде отговор на десет въпроса с различна степен на трудност.
Всеки отбор се бе подготвял с месеци за вълнуващия ден. Младежите бяха мотивирани и организирани от своите двадесет и девет треньори (някои от които доскоро също са чупили пръсти като участници в играта). Впрочем, минути преди първия съдийски сигнал беше сформиран още един отбор, съставен от четирима състезатели, които са се подготвяли като резерви. Още през лятото на 2022 г., броени месеци след края на миналогодишното единадесето издание на състезанието, организаторите от Скрипчър Юниън България бяха публикували на уебсайта си новия конспект. Тази година екипът за съставяне на въпросите включваше: Ели Куличева, Мария Пилева, Десислава Тодорова, Иван Мирчев, Крейг Уайрънс, Никола Ненчев, Лина Хотнишка, Мартин Райчинов и Момчил Петров.
Първото състезание се състои още през далечната 2011 г., с водещ Чавдар Хаджиев. Оттогава насам събитието се провежда ежегодно (с изключение на „ковидната“ 2020 година) и вече се е превърнало в една от най-разпознаваемите институции в младежкия живот на страната. През тези дванадесет издания на Състезанието за познаване и разбиране на Библията „В ръката му имаше книга“ са участвали близо 1200 тийнейджъри от 30-40 населени места в страната. Това означава, че общо около триста отбора са отделяли време и ресурс са полагали труд да четат и изучават Книгата на книгите. Впечатляваща и благословена инвестиция в няколко поколения юноши!
„Спомних си, Господи, за Твоите вековечни постановления – и се утеших“, емоционално възкликва преди три хилядолетия цар Давид. А малко по-надолу в богатата лирика на прословутия Псалом 119 той добавя замислено: „Научи ме на добро разсъждение и знание, защото аз повярвах на Твоите заповеди“ (52, 66 ст.). Водени от гореща любов към младите хора и от силно убеждение, че словото на Бога никога не се връща напразно, екипът на Скрипчър Юниън продължава да не жали усилия и средства за ежегодния библейски празник.
Допълнително емоционално измерение на тазгодишното издание бе това, че за първи път от пандемията насам всички участници се събраха присъствено в една зала. През 2021 г. юбилейното Десето състезание се проведе успоредно в четири града (Сливен, Пловдив, Бургас и София), а през 2022 г. форматът бе в три града (Бургас, Пловдив и София), като и в двата случая екипът трябваше да подготви стабилна онлайн връзка в реално време през платформата Zoom. Сега обаче епидемичните мерки са зад гърба ни и всички очакваха с огромно нетърпение възможността да се съберат на едно място. Както обикновено, действието се излъчваше през YouTube канала на организаторите и до редакционното приключване на броя бе гледано на близо две хиляди устройства.
След първия кръг, при който всеки състезател отговаряше индивидуално на въпроси от различна част в конспекта, бяха раздадени работни библии, предоставени за поредна година от Българско библейско дружество. Във втория кръг играта бе колективна. На екраните се изписваше библейски стих (без препратка), в който липсваха по две думи. Състезателите трябваше да попълнят липсите, като единствено тук можеха да се консултират с Божието слово. За всеки от десетте пасажа отборите имаха по 75 секунди време за прелистване, търсене и посочване на правилните отговори на своя екран.
Третият кръг пък беше зареден с тридесет въпроса, отново с различно ниво на трудност. Този път отборите, отново колективно, трябваше да напишат отговорите със собствени думи, като сами преценяват колко време да отделят на всеки въпрос. Общото време за попълване на отговори беше десет минути. До този момент в състезанието участваха всичките 28 отбора. След третия кръг бе направена пауза за обяд, а междувременно журито в състав Момчил Петров, Десислава Тодорова, Венцислав Стойков и Мария Пилева бе ангажирано с проверка и оценяване на отговорите.
За осъществяването на това XII издание на традиционната игра безрезервно помагаха общо почти седемдесет души. Почти половината от тях служеха и като квестори. Трябва да се спомене огромната готовност и всеотдайната обич, с която всички тези хора се трудиха за гладкото протичане на събитието. Под вещото ръководство на Михаела Петрова бе организирано служението на екипа за съставяне на въпроси, валидационната комисия, журито, техниците Димитър Георгиев и Петър Василев, автора на софтуера Николай Гоговски, водещия Влади Райчинов, фотографите Илия Кузманов, Ивелина Фитова, Боряна Иванова, Цветелина Илиева и Ния Стоицева, както и неуморните пчелички от екипа на Сдружение „Обединение Светилник“ (както е другото име на Скрипчър Юниън) и домакините от Конферентен център „Възраждане“.
В крайна сметка до последния четвърти кръг достигнаха петте отбора с най-много натрупани точки: „Синай“, „Просто Емануил“, „Ветил“, „Елохим“ и „Синай United“. Всички останали състезатели се превърнаха в зрители и под влиянието на смесени емоции останаха до самия край на играта, опитвайки се да отговарят на последните въпроси с надеждата, че догодина може да бъдат на местата на финалистите.
През този последен и най-напрегнат етап от състезанието трябваше да се отговаря със свободен текст на десет нелеки въпроса, сред които: „От какви дървета цар Соломон направи прегради в Господния дом, също и арфи и псалтири за певците?“ или „Какъв принос за вина трябваше да принесат филистимците, когато искаха да върнат Божия ковчег на израилтяните?“ Всички въведени отговори от компютрите на петте отбора мигновено се появяваха на екраните на журито и бяха оценявани в реално време.
В крайна сметка тройката най-добре представили се отбори от първите четири кръга остана непроменена и след финалния спринт. Първенец за 2023 г. е отбор „Синай“ (от Сливен) с натрупани 113 точки (бронзов медалист от XI състезание преди година и сребърен медалист от юбилейното X състезание). Треньори на прекрасния отбор от ЕПЦ Сливен са Даниела Душкова, Красимир Вачев и Йоана Михайлова. „Уникално е какво Бог стори за нас“, споделят четиримата победители пред Христо Христов в статия за Евангелски вестник. На второ място със 108 точки се класира отбор „Просто Емануил“ (от Пловдив), а трети е отбор „Ветил“ (от Ямбол) с 94 събрани точки. Така по традиция следващото издание на ежегодното национално юношеско Състезание за познаване и разбиране на Библията „В ръката му имаше книга“ във втората събота на март 2024 г. ще се проведе в Сливен.
На Интернет страницата на организаторите BibleCompetition.com вече е поместен новият формуляр за регистрация, а срокът за записване изтича в края на ноември.
Последна мисъл от водещия. Когато попада на Писанието при ремонт на храма, цар Йосия (с когото започнах тази статия) е кажи-речи на същата възраст като повечето участници в нашето състезание. След като открива забравената от неговия народ Книга на закона, Йосия се допитва до Господа и повежда мащабна духовна реформа. С покруса от обществените грехове, с публичен прочит на светите текстове и с покаяние и възобновено посвещение, този млад човек остава в историята на Израил като монарх, който „ходи напълно по пътя на Давид, без да се отклони надясно или наляво“ (IV Царе 22:2).
Ние, българите, днес сякаш сме в подобна ситуация. Библиите в домовете ни събират прах по долапи и витрини. Макар да се наричаме „християнски народ“, вестта на библейското съдържание е далеч както от съзнанието ни, така и от сърцето ни. Но в онази мартенска събота в очите на десетки деца, трескаво прелистващи библиите си, съзрях трепет, подобен на онова, което си представям у младия цар Йосия. А това определено вдъхва надежда за бъдещето ни като църкви и дори като народ. Реална надежда.
