По Великден често си припомням една забавно-страховита случка от младежка възраст. Бях повярвал две години по-рано и тъкмо завършвах XI клас. Както обикновено, вечерта преди Възкресение с младежите от църквата посрещахме празника заедно. Събранието свърши късно и се наложи да се прибирам пеша.
Всичко бе наред, докато не забелязах силует на човек, идващ право към мен – в тъмното, на около стотина стъпки! Сърцето ми отиде в петите: Дали ще е някой побойник? Може би сега ще ме обере… Сигурно ще ми извади нож… Само дано да не ме заговори…
И наистина… о, ужас! Тъкмо когато се разминавахме, човекът произнесе нещо! Коленете ми се подкосиха. Едва няколко стъпки по-нататък осмислих какво е казал: „Христос възкресе!“ Сърцето ми лупаше толкова лудо от паника, че успях само да заекна: „Ъ… наистина…“
Тази случка ми показа колко хилава е моята представа за силата на Възкресението, колко малко познавам своя Бог, колко абстрактно вярвам в Него! Май не съм единственият. Сякаш доста от нас изпитват подобно раздвоение. Докато си на служба, пееш гръмогласно. Само час по-късно рухваш главоломно. Колкото и да е горяло сърцето ти по време на молитвата, един поглед към ежедневието те приземява.
Проблемите са различни. Съученици и колеги ти се подиграват за вярата ти. Съблазнителни реклами се залепват за погледа ти. Семейни разпри не ти дават да заспиш. Смутеното сърце не ти позволява да отбележиш някакъв напредък.
Как да разгърнем потенциала си, когато ти се внушава, че няма смисъл да опитваш? Как да подкрепим новоповярвалите, когато се борят с депресивни мисли, слаба воля, духовна неувереност, ограничен кръгозор, смачкано самопознание? Как се излиза от порочния кръг на песимизма, страха, раздвоението, свитото сърце, скептичното мислене? Как се преодолява хватката на горестта, самосъжалението, меланхолията, унинието, душевната рана?
Вярване или виждане
В една последна случка, скътана като послеслов на първата му повест, евангелист Лука описва колко лесно заслепените очи могат да вледенят горящото сърце. Вечерта след възкресението на Исус двама приятели излизат от Йерусалим. Току-що до тях е достигнала мълва: Тялото на Учителя го нямало в гроба. Обаче споменът от петъчното погребение все още вкочанява душите им. Скръб и страх са ги сковали.
Малодушието така ги е заслепило, че когато самият Исус се явява на прашния друм, двамата изобщо не Го разпознават! До тях ходи Единственият, Който знае какво точно е станало в Йерусалим предния ден. А те Го упрекват, че е единственият, който не е чувал.
Тъкмо това се получава, когато вместо на сърцето си разчиташ на очите си. Очите се доверяват на сетивните картини. Впечатляват се от гледките, цветовете, блясъците. Но сърцето е склонно да се довери на истината. Очите се впечатляват от видимото. А сърцето може да съзира „с вярване, а не с виждане“ (II Кор. 5:7).
Апостол Петър насърчава повярвалите да ценят онова украшение, което е „скрито в сърцето“ (I Пет. 3:4), а Павел допълва, че тъкмо там е заложено „Христовото писмо“ към хората (II Кор. 3:3). Авторите на книгите Притчи (4:23) и Евреи (13:9) съветват „да пазим сърцето си“ и „да го укрепваме с благодат“.
Новата светлина в сърцето
Едно момиче приело Христос като Спасител. Скоро след това застанало пред вярващите, за да разкаже свидетелството си. „Преди да ме спаси Христос, бях грешница – обяснила. – Но вече съм Божия дъщеря. Сега се чувствам още по-грешна.“
„Тогава какво се е променило в теб?“ – запитал един дякон.
„Ами, как да обясня… – колебливо отвърнала тя. – Преди бях грешница, която бягаше към греха, а сега съм грешница, която бяга от греха.“
Такава промяна е възможна единствено ако у теб се е родил нов човек. Ако Христос е оживял в твоето сърце, всеки ден може да е възкресенски празник! Неговото присъствие променя коренно гледната точка. Ако допреди обръщението не сме изпитвали особени притеснения от наличието на грях, сега започваме все по-ясно да го забелязваме. Ако допреди срещата с Христос не сме се впечатлявали колко опасни са пороците ни и колко сериозно ни дърпат назад и надолу, сега Божият Дух отваря очите ни и ни придава изненадваща нова чувствителност към мрачните сенки. Ако по-рано сме нехаели към греха, сега буквално сме встъпили във война срещу него.
Новата светлина на Христос в човешкото сърце показва колко много работа имаме за вършене. Ето това е косвената проява на Христовото възкресение: то осветява затъмнените кътчета на душата, насочва погледа към вътрешното ни състояние, извежда наяве отровите в нашия живот. Показва ни врага, срещу когото има да воюваме.
Битката зависи и от теб
Един човек се събудил с убеждението, че вече е умрял. Казал на жена си, но тя помислила, че се шегува. Усещането обаче не го напускало. Отново и отново си повтарял: „Аз съм мъртъв!“ Накрая жена му го записала в болница, където екип психиатри поели случая. Надълго го убеждавали, че си е съвсем жив. Но без полза.
Накрая решили да му докажат, че мъртъвците не могат да кървят. Донесли диаграми, прочели му научна дисертация. Човекът изслушал аргументите, преценил обясненията и накрая признал: „Хубаво, де! Само живите хора могат да кървят.“
Тогава един лекар бързо го убол с карфица. Появила се капка кръв. Пациентът я погледнал сащисано и възкликнал: „Я гледай! Значи мъртвите също кървят!“
Ако човек си е наумил нещо, и най-убедителните доказателства не могат да разсеят подозренията му. Ако волята ти е опака, никой не може да те убеди в нищо.
Явно ни чака работа. „Що се отнася до предишния ви начин на живот, бяхте научени да отхвърлите от себе си старата същност, която гние поради измамните си страсти – пише Павел до ефесяните, – да се обновите в своя ум и дух, и да си сложите новата същност, създадена по Божие подобие, истински праведна и свята“ (4:22-24, СП). Възкресението не е просто наизустена фраза, която си повтаряме веднъж годишно, стискайки шарени яйца. Тя е всекидневно усилие да преодоляваме себе си, да разчупваме собствената си опака воля, да излизаме от зоната на комфорта, да казваме „не“ на старото мислене, да обновяваме разсъждението си и мотивацията си и да се преобличаме в новите дрехи на Христос: правда, мир, радост, обич, прошка, надежда, благодат.
Срещата с Живия преобръща всичко
Доказателствата за Христовото възкресение са налични както в историческото събитие, така и в променения живот на милиони. Новият завет излага немалък списък с личности, които са срещнали живия Исус след Неговото възкресение: Мария Магдалена (Йоан 20:14-18; Марк 16:9); Мария, Саломе и Йоана, които се връщат от гроба (Мат. 28:8-10); Петър по-късно същия ден (Лука 24:34; I Кор. 15:5); Клеопа и другият ученик по пътя към Емаус вечерта (Лука 24:13-31); групата апостоли, без Тома (Лука 24:36-45; Йоан 20:19-24); отново апостолите заедно с Тома една седмица по-късно (Йоан 20:24-29); Симон, Тома, Натанаил, Яков и Йоан и двама други край Галилейското езеро, докато ловят риба (Йоан 21:1-23); единайсетте на един галилейски хълм (Мат. 28:19; Деяния 1:3-12); повече от петстотин души наведнъж (I Кор. 15:6); Яков, братът на Исус (I Кор. 15:7); Павел по пътя към Дамаск (Деяния 9:3-6; I Кор. 15:8); Стефан край Йерусалим (Деяния 7:55); Павел в храма (Деяния 22:17-21; 23:11); Йоан на остров Патмос (Откр. 1:10-19).
Първите реакции на единайсетте ученици спрямо слуха за възкресението на Исус са съмнение, страх, дори неверие. Скрити в Горницата, те приемат новините като „празни приказки“ (Лука 24:11). Марк допълва, че „не повярваха“ (16:11), а Матей разказва как дори след многократните явявания на Исус „някои се усъмниха“ (28:17). Най-скептично реагира Тома: „Ако не видя… няма да повярвам!“ (Йоан 20:25).
Как е било възможно тези объркани и смутени хора да станат смели проповедници? Какво се случва? Какво ги променя? Има два отговора. Първо, вътрешната промяна се дължи на явленията на възкръсналия Учител. Срещата с живия Исус драматично преобръща живота.
В писмо, писано около 56 г. сл. Хр., Павел разказва как Исус „се яви на Кифа, след това на единадесетте, после се яви на повече от 500 братя наведнъж (от които повечето са живи до днес, а някои починаха), после се яви на Яков, след това на всички апостоли, а най-после от всички се яви и на мен, като на някой изверг“ (I Кор. 15:5-8). Лука пояснява, че възкресеният „представи Себе Си жив [пред апостолите, б.а.] след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше в продължение на четиридесет дни и им говореше за Божието царство“ (Деяния 1:3). Именно тези срещи дават качествено ново начало на всички тези хора и им помагат да обърнат нова страница в живота си.
Всекидневно доверие
Но има и още нещо. Ако бяха като пациента по-горе, учениците щяха да отхвърлят дори видимите рани на Исус и общата им вечеря заедно (Лука 24:40-43). Щяха да си измислят всевъзможни обяснения и тълкувания какво вероятно се е случило. Днес немалко хора се тупат в гърдите, че са християни, но не са никак склонни да приемат Възкресението на Христос.
Вторият фактор, който променя учениците, е тяхната готовност да повярват. Да приемеш истината, че погребаният завчера е жив днес, означава да преодолееш себе си, да преглътнеш скептичността си, да признаеш колко малко знаеш. Ако не вярваш във Възкресението, пише Джон Ървинг, няма как да се самоопределяш като вярващ.
Тома решава да се довери. Когато нарича Христос свой Господ, неговото отношение се променя коренно. Гордостта и горестта вече нямат сила над него. Горницата вече няма власт да задържи апостолите. Чрез свидетелството на малката група ученици, сред които е и Тома, съвсем скоро целият свят ще онемее от необичайното известие. Уолтър Уинк казва: „Да убиваш Исус е като да убиваш глухарче, като духаш по него с всички сили.“
Точно така и става. Опитът на властите да смачкат галилейския Учител се проваля с гръм и трясък. Синът на Бога не се задържа дълго в гробницата. А след Възкресението, около шест седмици, Исус се показва пред погледите на десетки слисани очевидци. И с изключение на Савел (Деян. 9:3-6), оттогава насетне хората се обръщат към Бога, без да са виждали Възкресения със собствените си очи. От Възнесението насетне християнин се става с доверие, не с наблюдение. В Йоан 20:29 самият Исус казва, че такива хора са блажени, понеже „не са видели, а са повярвали“.
Самият аз повярвах в Христос на 17-годишна възраст. Оттогава Бог внася корекции в живота ми всеки ден. А едно от най-радостните ми открития е, че Великден е велик ден не само през април. Тъй като Христос ми е дал привилегията да имам лична връзка с Него по всяко време, във всеки час на денонощието, затова мога да празнувам Неговия триумф през всеки сезон, във всяка ситуация.
За новородените всеки ден е Великден.
