Димитър Мишев е български книжовник, публицист, журналист, политик и обществен деец. Роден е във Видин през 1854 г. Родът му произхожда от село Бранковци, поради което в част от публикациите си Мишев използва псевдонима „Бранков“. Основното си образование получава във Видин, а по-късно завършва Габровската гимназия. В младите си години работи като учител, преводач и журналист.
Съпругата на Мишев се казва Севастица Шишманова, дъщеря на виден търговец. Двамата имат шест деца. Един от синовете му загива в Балканската война, а друг – в Първата световна война.
След Освобождението Мишев се включва активно в обществения и политическия живот на България. Избран е за народен представител, участва в редактирането на периодични издания и развива широка публицистична дейност. През 1883-1884 г. издава във Видин вестник Свобода, смятан за първия следосвобожденски вестник в града. По-късно преподава в София, Сливен и Цариград.
В Цариград е привлечен от екзарх Йосиф като секретар на Българската екзархия и остава на този пост до 1901 г. Пътуванията му из Македония му дават материал за един от най-значимите му трудове – La Macédoine et sa Population Chrétienne, издаден през 1905 г. в Париж под името Д. М. Бранков. През 1918 г. публикува и друга значима книга на английски език със заглавие: America and Bulgaria: Their Moral Bonds. Мишев е сред основателите на Църковен вестник през 1900 г. и е негов пръв главен редактор. Издава и редактира също списания и вестници като Библиотека, Свободно мнение, Балкански сговор и други.
Димитър Мишев е автор на статията „Създателите на в. Зорница“, публикувана през 1931 г. в юбилейния брой на вестника по повод 50-годишнината на изданието.
Умира в София през 1932 г. В българската история Д. Мишев остава като един от дейните публицисти и общественици от края на ХІХ и началото на ХХ в., свързан с просветното дело, църковния живот, защитата на българската кауза в Македония и развитието на българския периодичен печат.