19 ное. 2026 г.

Блажени миротворците

„Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада“ (Мат. 5:9). Когато Исус изговори тези думи, сърцата на слушателите Му не бяха настроени за мир. Бунт кипеше в сърцата на много еврейски патриоти. Мнозина бяха готови да следват Исус като голям военачалник, стига Той да премахне ярема на римското господство. Петър в своята ревност бе сигурен, че пътят към победата е да извади ножа и да посече ухото на слугата на първосвещеника. Исус изрече Своята проповед за миротворците по време, когато омразата бе готова да пламне.

Христовите думи бяха приети много сериозно от ранните християни. И действително, през първите три века християнинът не е ходел на война, нито е оставал в армията след обръщението си. Двете неща са се смятали за несъвместими. След първите три века, с покръстването на Константин, само християни вече са можели да влизат в армията. По това време християнството и войната са се преплели напълно.

Войната винаги е била бич за цивилизацията. Една поговорка казва: „Една голяма война оставя страната с три армии: армия от инвалиди, армия от скърбящи и армия от крадци.“

Християнските принципи са противни на военния дух. Христос е оказал влияние върху света не със Своята способност да причинява страдание, а със способността Си да поема страдание върху Себе си. Много национални герои са признати по силата на тяхното умение във война. Исус стои над всички със Своята любов и Своя мир. Той е най-великият от всички миротворци.

Когато Христос е в живота, последицата е мир. „Мир ви оставям. Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои“ (Йоан 14:27). Миротворческото настроение е голям капитал. „Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, а който лесно се гневи, проявява безумие“ (Пр. 14:29). „Мек отговор отклонява от ярост“ (Пр. 15:1). Мъдростта се характеризира със следните думи: „Пътищата ѝ са пътища приятни и всичките ѝ пътеки са мир“ (Пр. 3:17).

Ако човек иска да бъде в мир със себе си и с другите, той трябва преди всичко да има чиста съвест. Виновната съвест лишава човека от мир, защото „нечестивите са като развълнуваното море, което не може да утихне и водите му изхвърлят тиня и кал“ (Исая 57:20-21). Виновната съвест може да бъде пречистена само чрез изкупителната сила на Исуса Христа. Няма друг начин.

Ако човек иска да бъде миротворец, той трябва да общува с Бога на мира чрез доброволно подчинение. „Много мир имат онези, които обичат Твоя закон и за тях няма спънки“ (Пс. 119:165). Общението с Бога в радостно подчинение донася плодовете на мира.

Има три вида конфликти, които се изпречват пред миротвореца. Първо, конфликтът вътре в човешкото сърце. Апостол Павел говори за тази война, която се води в собственото му сърце със следните думи: „Зная, че в мен, сиреч в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене. И тъй, намирам този закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо. Защото колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми. Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тази смърт?“ (Рим. 7:18-24)

Когато намери вътрешен мир, Павел заяви: „Сега няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, които ходят не по плът, а по Дух! Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта“ (Рим. 8:1-2).

Павел намери мир от вътрешната война, тъй както всички човеци трябва да го намерят. „Оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос“ (Рим. 5:1). Мир от вътрешни конфликти се постига в общение с Бога чрез изкупителната кръв на Исуса Христа.

Намерили мир в собственото си сърце, ние сега сме готови да застанем пред лицето на втория конфликт: между човека и подобните му. Конфликтите между хората произлизат от конфликти вътре в хората. Когато сме намерили мир вътре в себе си, ние не ще желаем да воюваме със съседите си. Ранните Христови  ученици считаха себе си посланици на мир до всички хора. „В която къща влезете, първо казвайте: Мир на този дом!“ (Лука 10:5).

Третият конфликт е конфликтът между човека и неговия Бог. Човек, който е в грях, е във война с Бога. Мнозина се опитват да се сражават против Бога умствено, като се държат здраво за агностицизма, атеизма и безверието – всички тези са симптоми на човешкото нежелание да приеме зависимостта си от своя Създател. Човек трябва да разбере, че Бог е любов и че Той желае само добро на Своите създания.

Когато намерим мир вътре в себе си, мир с подобните си и мир с Бога, ние сме наистина миротворци. „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада“ (Мат. 5:9).

 


Васил Ангелов е роден на 31 август 1909 г. в село Стоб, Кюстендилски окръг. Израства в християнско семейство. На 19-годишна възраст, като студент в София, приема Христос за свой Спасител, след което решава да посвети живота си в служение на Господа. По препоръка на п-р Павел Мишков заминава за САЩ, където завършва колежа „Уитън“ в Чикаго и Богословската семинария в Далас.

През 1938 г. се връща в България. Година по-късно се оженва за съпругата си Здравка, също посветена да служи на Бога. Двамата разпространяват християнска литература и брошури заедно с Димитър Ников и Васил Кожухаров. Пастир е за кратко време в Ямбол, Хасково и Самоков. От 1946 до 1948 г. издава списание Добри вести.

През 1952 г. е поканен от дяконите на Баптистката църква в София за пастир, където, макар и под постоянен психически натиск от страна на комунистическата власт, служи вярно до деня на смъртта си през май 1972 г.

Здравка и Васил Ангелови (1940 г.) снимка: семеен архив
Здравка и Васил Ангелови (1940 г.) снимка: семеен архив

Similar Posts