24 юли 2024 г.

Вечеря в Емаус

Сляпото око не може да даде ясна визия. Тя идва, когато се фокусираме върху Кръста! Неделята след Възкресение Христово обикновено е посветена на тази просветлена вяра.

През 1601 г. Караваджо рисува в град Кремона картина, озаглавена Лука и Клеопа или Вечеря в Емаус. Тя онагледява една добре позната история, описана в Евангелието според Лука 24:13-34. Участниците в нея всъщност са двама от учениците на Исус – евангелист Лука и Клеопа, само че авторът на това Евангелие не разкрива своето присъствие.

Докато вървят към Емаус, двамата разговарят за случилото се с Исус Назарянина и изчезването на тялото Му от гроба. Въпреки свидетелството на близки вярващи за това събитие, то остава загадка за тях. Пред очите им е поставена тъмна преграда и те не могат да прозрат същността на случилото се. Те сами разкриват филтрите, които ограничават и затварят мисленето им: очакването  за разрешаването на националните проблеми на Израил (Лука 24:21). Представите им са ограничени до нещо  познато – до Соломоновото царство като време на просперитет и национална свобода. Миналото сякаш  ограбва настоящето и обезличава бъдещето.

Отговорът на техните безпокойства идва по нормалния за вярата начин – чрез Исус. Той не им се представя във вид, който очакват или за който се надяват. Възкръсналият Спасител се приближава до тях без те да го разпознаят, създава благоприятна атмосфера за споделяне и изслушва терзанията им. Той започва да им обяснява нещата чрез въпрос – подканва ги отново да разкажат и чуят със собствените си уши онова, което ги  измъчва. Умът им е заслепен от еврейската мечта, отразена в тяхната култура. С ушите си те чуват не истината, а собственото си тълкуване на събитието. Това хоризонтално мислене, без връзка с Бога и Неговия план, води до объркване и задънена улица. Във взаимоотношенията ни с Бога има винаги три страни: Бог, ние и ситуацията, в която се намираме. Нима мислите на двамата ученици не звучат като нашите в необясними ситуации: „Него го няма… Какво ще се случи? Защо? А пък аз се надявах…“ Божието слово ясно описва колко сме объркани, когато сме претърпели загуба!

Действията на Бога са много нежни, но и подбуждат към активно мислене и вътрешно преживяване на вярата. В Лука 24:25 Той много ясно разкрива причината за проблема. Проблемът не произтича от ситуацията! Нито е в Бога – та Той е до тях! Проблемът е в повърхностните ни „мързеливи“ размисли и необученото ни ново естество. Ние не получаваме откровение чрез размишление, а търсим бързи отговори чрез приятелите си или чрез модерните източници на леснодостъпно знание: Google или Facebook. Бог се надява да използваме вярата си, за да получим отговорите. Като вижда безпомощното им състояние, Христос започва да изгражда отново основите на вярата, от Мойсей до пророците! Можем да си направим извода, че чутите и прочетени думи от Словото изграждат вяра, ако са приети със сериозно отношение: „да вярвате във всичко, което са говорили пророците!“ Обърнете внимание на пунктуационния знак в края на изречението – той изразява възклицание или удивление. Цялото Писание е боговдъхновено, но ние си избираме да вярваме на части от него, които отговарят на нашите страсти или убеждения! Крепостите в ума ни са съградени от нас самите! Господ разяснява отново на двамата Си спътници по пътя към Емаус Своя план, за да разберат ситуацията, в която се намират. Бог отново работи чрез личното към общото за нашето спасение, но и за спасението на другите!

Когато отиваме за преглед при очния лекар, той покрива едното ни око и последователно поставя пред другото лещи с различен фокус, за да видим изписаните символи на таблица за проверка. Учениците се опитват да видят спасението чрез покритото от собствените им предубеждения око. Ала не успяват да го видят и с основание се притесняват. Бог в милостта Си им предлага няколко лещи: преразказ на случилото се, преглед на откритото от Бога откровение, изграждане на фокус.

Учениците желаят да останат с този пришълец, с тайнствения спътник, който им открива отвътре спасителния план. Те, учениците на Исус, които в момента стоят надалеч от Божия план!

Бог остава с тях, за да ги въведе в самата същност на вярата. Възкръсналият Исус прави същото, както и преди при Тайната вечеря – взима хляба и го благославя, разчупва Го и им го подава. Тогава те го разпознават. Така покритието пред очите им е премахнато и фокусът е възстановен – Той трябваше да умре за моите и твоите грехове, за отдалечаването ни от Него, и като заплати цената за нашия живот,  Той ни връща същността на живота (парчето хляб). Богословието не представлява единствено мисли и думи за Бога. Хората трябва да погледнат към себе си през фокуса на Кръста. Кръстът определя ръста! Учениците не разбират Божия план, защото се взират в него за национално и лично спасение. Но Бог променя фокуса – от тях самите към другите! Тогава те Го виждат, а Той става невидим за тях. Тогава си обясняват и собственото си вътрешно свидетелство: „Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше Писанието?“ Бог дава отговор вътре в духа ни и ни освежава.

Как подхождаме към изучаването на Словото – дали сме унили и вяли като учениците? И какъв е резултатът от него? При учениците не става дума за „сгряване на сърцето“ – то гореше! Кога последно имахме тази библейска опитност: сърцата ни да горят поради откровение за Бога и Неговия план? Имали ли сте я изобщо? Случвало ли се е с вас през последните десет, двайсет, трийсет години?

Мили братя и сестри, отговорът е очевиден. Имаме нужда от тази ученическа опитност! Но как да я придобием?

Нека първо си припомним в каква ситуация се намираме, съгласно общия Божий план, и да не забравяме, че Бог е до нас! Той ще ни припомни Писанията. Ще постави фокуса ни върху Кръста. Ще придобием вътрешен копнеж за още от същото. Ще споделим същата опитност с останалите братя и сестри. А какво има да споделим, ако не сме Го видели? Ще повторим свидетелството на учениците: „Господ наистина е възкръснал!“

За нас, живеещи в тази отдалечена от събитията епоха, тези слова означават: Имаме втория Адам! Имаме ново начало! Имаме надежда! Имаме силата за служение чрез Кръста! Ситуацията, в която живеем, е под контрола на възкръсналия Господ Исус Христос!

Similar Posts