Присмехът

Присмивателите палят града,
а мъдрият усмирява гнева.
Притчи 29:8

Според Българския тълковен речник присмиването е „подигравка, насмешка, присмивка“. От друга страна, библейската дефиниция гласи: „Присмивател се нарича онзи горделив и надменен човек, който действа с високоумна гордост“ (Пр. 21:24). Това означава, че такъв човек смята себе си за много умен и именно по тази причина е надменен и се подиграва на околните.

Гордостта и надменността са ужасно лоши човешки качества. Те нямат никакво място в характера на християнина. „Присмивателят е мерзост за хората“, се казва в Притчи 24:9. Божието слово е напълно категорично по тази тема: „Да не се споменават между вас, както прилича на светии, нито срамни или празни приказки, нито подигравки, които са неприлични неща, но по-добре благодарение“ (Ефес. 5:3-4).

Присмиването е лошо нещо. Като християни, ние се радваме на хубавото и доброто, а лошото ни отвращава. Ние не само го избягваме, но когато някой около нас върши зло или пък бъде сполетян от някаква злина, не бива да се присмиваме или да се подиграваме, а вместо това следва да проявяваме състрадание и да скърбим заедно с него. Подигравките са грях, а всеки християнин скърби, когато вижда грях. По този повод псалмопевецът пише: „Блажен онзи човек, който… в събранието на присмивателите не седи“ (Пс. 1:1).

Хората се присмиват както на физически, така и на духовни недъзи. Наистина, лошите качества не са приемливи, но те не се оправят с присмех. Децата често се присмиват на физически недъзи, но и много възрастни не са по-добри. Замисляли ли сте се, че за голям брой от недъзите си – особено за физическите – човек всъщност не носи вина? И обратно, че за нашето здраве и физика ние нямаме заслуга? Колко много следва да сме благодарни, че Бог ни е обдарил със здраве! И именно по тази причина трябва да проявяваме повече разбиране и съчувствие към недъзите на хората около нас.

Напоследък хората с увреждания и техни близки надигнаха глас, публично започнаха да искат повече внимание и грижи. Като общество ние им дължим всичко това. А като християни? Много повече!

В Притчи 17:5 четем следното: „Който се присмива на бедния, нанася позор на Създателя му.“ С други думи, Бог е допуснал този човек да бъде в такова положение. А бедността не е порок. Библията ни учи, че богатството е благословение от Бога. Така че, ако Бог ни е благословил материално, ние не трябва да ставаме надменни, понеже това всъщност не е наша заслуга. „Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна“ (Яков 1:17).

Тук може да включим не само материално бедния, но също така и морално бедния, и духовно бедния човек. Ако се присмиваме на такива хора, ние също нанасяме позор на техния Създател. Словото казва още: „Присъди се приготвят за присмивателите“ (Пр. 19:29). Такива хора няма да останат ненаказани.

В Притчи 9:12 четем: „Ако се присмееш, ти сам ще понасяш.“ Това означава, че ти сам ще си понесеш последиците от решението да се присмиваш на околните. Добър пример в това отношение е Исмаил. В деня на отбиването на Исаак техният баща Авраам дава угощение. Но Исмаил се отдава на присмех. Това му коства много. Последицата от присмехулното му отношение е това, че той е изгонен от дома на Авраам и се скита в пустинни места заедно с майка си.

Много хора смятат вярващите за наивни и им се присмиват. Давид също става обект на обиди и присмех, но взема решение да уповава на Бога и да Му се довери за защита: „Но Ти, Господи, ще им се присмееш, ще се поругаеш над всички тези народи. О, Сило моя, на Тебе ще се надявам, защото Бог ми е крепост“ (Пс. 59:8-9).

Исус е най-добрият пример за търпение, когато Му се подиграват безпричинно. Когато Той казва, че дъщерята на началника на синагогата е просто заспала, всички започват да Му се присмиват. Но Той ги засрамва, като възкресява момичето. Когато Го арестуват, всички около Него започват да Му се присмиват и да Го удрят, но Той така и не им отвръща. Когато Го разпъват, отново започват да се сипят подигравки – че други е избавял, а Себе Си не може. А Той отговаря с молитва: „Отче, прости им, понеже не знаят какво правят.“

Когато ние изпълняваме Божията воля, хората около нас може също да ни се присмиват, понеже не разбират какво правим. Това не бива да ни смущава. Когато Неемия съгражда стените на Йерусалим, враговете около града многократно му се присмиват, че няма да издържи, и дори правят опити да съборят построеното. Бог обаче през цялото време е с него и с хората, които строят. И така, без да обръщат внимание на подигравките, те продължават старателно да работят и в крайна сметка завършват стената около града.

За мъчениците на вярата се казва, че „изпитваха присмех и бичувания“ (Евреи 11:36). Можем ли тогава ние да очакваме, че ще бъдем пощадени от това? Често пъти и нас ще ни вземат на подбив поради вярата ни, устоите ни, принципите ни – понеже ще ги смятат за остарели и отживели. Това не е толкова страшно. Библията ясно посочва, че който се присмива на Божия народ, в действителност се подиграва със самия Бог (вж. IV Цар. 19:21-24; Исая 37:22-24). Бог ще има грижата за Своите чада, когато са подложени на присмех.

По-страшното е друго. Ако се отдалечаваме от Бога, тогава сами се лишаваме от Неговото покровителство. В такива случаи с основание ще ставаме за подбив. Такъв вид присмех вече е страшен. Изпитва го например Самсон, когато попада в ръцете на филистимците. След като той решава да пренебрегне назорейството си, Бог се оттегля от него и Самсон става за присмех на езичниците. Този присмех е особено болезнен. Силният, волен и непобедим Самсон остава без Божията сила, попада окован с вериги в чужда тъмница и е принуден да служи в мелницата на филистимците. Как ли се е чувствал в този момент? Техните подигравки със сигурност са му причинявали вътрешни агонии, понеже Самсон вече се е лишил от покровителството на Бога. Ето от това трябва да се пазим! Да не допускаме в живота си нищо, което да бъде повод за основателен присмех!

Бог многократно предупреждава евреите да Му бъдат послушни и да не се отдалечават от Него, понеже в противен случай Той ще ги остави и ще станат за смях и подигравка: „Ще изпиеш дълбоката и широка чаша на сестра си. Ще бъдеш за присмех и поругание повече, отколкото можеш да понесеш“ (Езек. 23:32). „Ще вложа страх в сърцето им в земите на неприятелите им; шум от поклатен лист ще ги подгони и ще бягат като бягащи от меч; и ще падат, когато никой не ги гони“ (Левит 26:36). Въпреки тези предупреждения евреите редовно проявяват непослушание и в резултат Бог се оттегля от тях, оставяйки ги на подигравките и гнета на околните народи.

В Притчи 20:1 четем следното: „Виното е присмехулник и спиртното питие – крамолник. Който се увлича по тях, е неблагоразумен.“ Нека се пазим от този коварен присмивател, понеже тогава наистина ще станем за смях!

На пръв поглед присмиването е дребно нещо, но то е грях, от който би следвало да се пазим внимателно – както от всички други грехове.