Църквата и технологите – в търсене на новата нормалност

Животът в условия на пандемия постави църквата в нова, непозната обстановка. И тъй като никой от нашето поколение не е преминавал през подобно нещо, се наложи да се ориентираме и експериментираме в движение, откривайки адекватни начини да водим живот, угоден на Христос.

Подобно предизвикателство в никакъв случай не е изцяло негативно. Разбира се, болестта застрашава и в някои случи дори отнема живота на хората. Освен това донася сериозни икономически последствия. Но тази необичайна обстановка също така подтикна отделните християни и църковните общности като цяло да търсят и прилагат на практика нови начини да служат на ближния и да поддържат църковния живот в условия на по-голяма или по-малка изолация.

Вероятно това беше усетено най-силно в областта на новите технологии. Без значение дали продължиха да се събират на живо или прекратиха за известно време присъствените си богослужения, повечето църкви предлагаха онлайн или записани излъчвания. Разбира се, за много от тях това беше рутинна практика от доста време, но карантината подейства като силен стимул да помислят как да го правят по-качествено и творчески. Някои добавиха допълнителни кратки послания през дни от седмицата, когато по-рано не е имало богослужения. Църковни общности, които предпочетоха да не се събират на живо, въпреки това предлагаха цялостни богослужения с хваление и послания за децата, специално подготвени и записани за интернет излъчване, в които понякога включваха впечтляващи компютърни ефекти. Трети се срещаха онлайн в малки групи за общение и библейско изучаване.

Съвременните технологии със сигурност се оказаха изключително полезни за християнските общности във време на подобна криза. Вероятно и думата благословение няма да е прекалено силна. Но вярно е и обратното. Кризата създаде значителен стимул за още по-широко и професионално използване на тези технологии от църквите. Можем с увереност да кажем, че дори и след нейното отминаване тяхната роля ще остане голяма и „новите територии“, които те са завзели, няма да бъдат отстъпени. И макар да не е непременно лошо, това със сигурност крие някои опасности.

Рано или късно тази криза ще премине, мерките за физическа дистанция ще отпаднат и ние ще се завърнем към обичайния начин на живот. И тогава някои хора със сигурност ще се изправят пред изкушението да продължат да бъдат – поне в определени дни – „виртуални християни“. Добре подготвеното онлайн богослужение е достъпно само с едно натискане на бутон. Няма нужда да ставаме рано, да приготвяме дрехи, да пътуваме или да търсим място за паркиране. И ако не ни хареса, просто можем да спрем излъчването. Или да потърсим друго, което ни допада повече. Ние сме платили сметката си за интернет и с това сме получили правото „да пазаруваме“ богослужения по собствен вкус.

Има съвсем реални причини това да не е достатъчно – причини, които нямат нищо общо с трудно умираща традиция или инат да не опитваме нови неща. Истината е, че виртуалното богослужение няма да ни въвлече в общото пеене – пък било то и донякъде фалшиво. То няма да ни позволи да станем от местата си, да пристъпим към общата трапеза и да усетим вкуса на хляба и виното, които съвсем физично и осезаемо ни напомнят, че „ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участваме“ (I Кор. 10:17). Виртуално няма да преживеем и значимостта на дребни жестове на ръкостискането или прегръдката.

Дори много от нещата, които смятаме, че са ни спестени виртуално – непредвидимите малки свади, дочутата непремерена дума, усетеният лош дъх или капризното и нетактично поведение, с които нерядко се сблъскваме в църква – всъщност работят в наш ущърб. Именно събирането заедно на коренно различни хора, които в други случаи вероятно не биха имали какво да си кажат и дори не биха се понасяли, стои в самия център на християнството. Христос не само е приел „другия“, но и го е направил мой брат или сестра и ме е призовал да го обичам въпреки неговите слабости и грешки. Нашето събиране заедно, при което се учим да превърнем това разбиране в практика, е едно от най-могъщите средства, чрез които Бог ни формира по Своя собствен образ. По този начин именно разнородността на една църковна общност, която на пръв поглед е предпоставка за потенциални трудности, всъщност е едно от най-големите ѝ предимства.

И всичко казано дотук е просто леко драскане по повърхността на въпрос, който може да се окаже айсберг, но чийто връх единствено е ясно видим…

Новите технологии са сред нас и няма да си отидат независимо дали това ни харесва или не. В определен смисъл те са подарък и ние сме призовани да ги използваме мъдро. Мъдро означава да не пропускаме възможностите, които те ни дават, като в същото време държим сметка за ограниченията и опасностите, които носят със себе си. Нашето завръщане към нормалността ще бъде тест дали сме разбрали това.