„Каква е разликата между вашата църква и останалите?“ Много хора са ми задавали този въпрос – някои добронамерени и любопитни, а други просто търсещи аргументи да ме нападнат по-ефективно с думи. Опитвам се да бъда максимално прагматичен и да потърся най-малкото общо кратно, не за друго, а понеже математическите ми познания не са достатъчни, за да поставя знак за равенство между всички църкви. Опитвам се да обясня, че да си християнин не е същото като да си православен, католик или протестант. Дотук добре, обаче това по никакъв начин не разрешава екзистенциалния въпрос: „Ами откъде, аджеба, се появиха всичките тези църкви и изповедания?“ Тук вече простичък отговор като: „Виж сега, всички ние вярваме в Христос“, не върши работа. Трябва да се вади тежката артилерия и да се обяснява как човешкият грях е довел до раздробяването на Църквата, че Бог никога не е искал това, че Христовата църква е една, и т.н. Не че помага много, но е по-добре от мълчание.
Църковният ландшафт е осеян с всевъзможни деноминации и църковни организации. Традиционни (или мейнстрийм, както е модерно да се казва), нетрадиционни, либерални, църкви по етнически признак, църкви за рокери, за сърфисти, за интелектуалци, за противници на Путин или за защитници на Палестина. Напоследък се появиха и т.нар. „уоук“ (woke) „църкви“, които възхваляват нетрадиционните сексуални предпочитания, и които представят Бога като чернокож, жена, или травестит. Въобще… за всекиго по нещо! На мен всичко това започва да ми прилича на религиозен базар. Църковните богослужения на много места са подобни на стока, която на пазарен принцип може да е много търсена, или пък да залежава по рафтовете. Ако църквата предлага професионално в музикално отношение хваление, което предизвиква тръпки по кожата, еуфория или просто повтаряне до втръсване на религиозни думички като „амин“ и „алилуя“, има голяма вероятност да се привлекат повече млади хора, които да бъдат убедени, че емоцията от песните, топлината в областта на диафрагмата и напиращите сълзи, които музиката предизвиква, се наричат „Бог“, „Святи Дух“ или просто „Божието присъствие“. Ако проповедникът подскача наляво-надясно, облечен в небрежно всекидневно облекло и изтъркани джинси, щото не е „религиозен“ (или защо не, в официално скъпо облекло, по-подходящо за коктейл в Шератон), като играе ролята на пиар и официален дистрибутор на Светия Дух, тогава често се случва да се съберат тълпи от хора, за които „посещаемост“ = „съживление“, а хаотично безредие е „действие на Светия Дух“. А когато хората подскачат и пеят в екстаз, това означава, че има „помазание“. Такива проповедници ми приличат повече на продавачи на автомобили, които гледат да ви омаят и да ви пробутат поредната бричка на двойна цена, отколкото на хора, за които животът е Христос, а смъртта – придобивка (вж. Фил. 1:21).
За съжаление нашето болно общество е все по-безразлично към вярата, особено към тази пресвята вяра, която „веднъж завинаги беше предадена на светиите“ (Юда 1:3). Не е много популярна тази вяра, която изисква смирение, носене на кръста, отричане от себе си и доверие в Бога. Много по-ликвидна и търсена е вярата, която в личен план обещава да реши всичките ти проблеми, да те издигне на по-високо ниво, да ти помогне да станеш „по-духовен“ или да те направи успешен лидер. Интересно е, че почти никой не организира конференции за това как да бъдем добри и верни слуги на Христос, но има изобилие от обучения, „уъркшопове“ и „ритрийти“, в които наперени лектори ни обясняват как да станем върховните мениджъри на църковен бизнес. Други убедително ни обясняват как можем да допринесем за един по-справедлив и мирен свят не като следваме смирено Христовото учение, а като използваме светска мъдрост, както и държавната власт с нейните лостове за влияние. Наскоро прочетох, че някои умни, но не особено вярващи хора в България, смятат Църквата за „стълб и крепило на държавността“, а не за „стълба и основата на истината“ (I Тим. 3:15). С други думи, Църквата се възприема като държавна институция, пазител на националното самосъзнание, а не като богочовешки организъм, който надхвърля времето и пространството, политиката и земните амбиции.
Безразличието към вярата прави хората все по-безразлични и към църковната принадлежност. Малцина са тези, които желаят, след като са кръстени, да се посветят на една местна църква, в която да работят с всички сили за достигането на нови хора с благата вест за Христос и за спасението им от греха. Много по-удобно и по-безотговорно е просто да слушаш онлайн проповеди на удобното си кресло вкъщи, или да се появяваш в която църква си поискаш тогава, когато си поискаш. А когато хората в тази църква навлязат в личното ти пространство и започнат да ти казват някои истини – за необходимостта от дисциплиниран духовен живот, борба с греха и сериозно ангажиране с Божието слово, тогава… настъпва „коледното намаление“ на някой съседен религиозен щанд. Някъде има промоция и се предлага евтин религиозен продукт. Е, на опаковката му с дребен шрифт е записано, че няма гаранция за вечността и е с изтекъл срок на годност, но кой ли днес чете дребния шрифт, дори и когато е отпечатан в червено! Важното е, че не се изисква нищо от теб. Трябва просто да си там в „магазина“ в неделя сутрин, да даваш определена сума, за да може собственикът да построи по-голям и лъскав „магазин“ и в никакъв случай да не изглеждаш „религиозен“. Ако си послушен и не задаваш неудобни въпроси на собственика, може „да ти излезе късмета” и да ти даде работа в „магазина“ – да те наеме за някакво „служение“, където да помагаш в продажбата на религиозни продукти при следващото голямо намаление!
Как да се ориентираме към Истината в този огромен религиозен базар, пълен с магазини, предлагащи продукти с надпис „истина“, „живот“, „освобождение“, „победа“? Ами много просто. Огледайте се и вижте, къде тълпата е най-тиха и малобройна. След това вижте дали на вратата на „магазина“ пише: Покайте се и повярвайте в Благовестието! А когато търсите Истината, внимавайте дали продавач-консултантът ще ви насочи вниманието към червените букви в черната дебела книга с ръководство за потребителя. И накрая – не гледайте какво пише на баджа му – вижте дали коленете на панталоните му са изтъркани от молитва и дали самият той чете и спазва червените букви. Тогава има голяма вероятност да сте уцелили правилния магазин! А, между другото, още нещо – погледнете точно до баркода на продукта. Там трябва да има съобщение от Производителя: „Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик“ (Лука 14:26). Ако намерите правилния магазин, кандидатствайте за работа там, понеже много трудно се намират работници – заплатата е много голяма, но се получава, когато Собственикът дойде за ревизия! Лошото е, че не е идвал от две хилядолетия и сега работниците Му получават само режийни, а на много не им стига вярата да Го дочакат и напускат…
