23 юни 2024 г.

„Като чист, неопетнен принос“

Смъртта на 340 мъченици за Христос

 

Исторически и археологически сведения показват, че между десети век преди Христос и пети век след Христос, в най-южния край на Арабския полуостров, на територията на днешен Йемен, са съществували едни от най-древните цивилизации на света, като Катабанското, Маинското, Савското и Химяритското царство. От там минавал важен път на търговия с подправки, скъпоценни камъни и злато. От там най-вероятно, е и Савската царица, която пристига в Йерусалим за среща с цар Соломон според Трета книга на Царете (ІІІ Царе 10 гл.).

През ІV век сл. Хр. цялата територия на днешен Йемен е обединена под властта на Химяритските царе, които в края на същия век приемат като държавна религия юдаизма. А в началото на VІ век (около 520 г.) Химяритското царство е завладяно от Етиопия (наричана още Абисиния). По това време в Етиопия християнството е разпространено като доминираща религия. Това се дължи първоначално на поклонници от тези земи в Йерусалим, повярвали по време на Петдесятница (Деян. 2 гл.) и на онзи велможа на етиопската царица Кандакия, който приема Благовестието от дякон Филип (Деян. 8 гл.). Оттам християнството прониква и между химяритите. Възникват първите църкви. По-късно, в началото на VІІ в. Йемен става част от Арабския халифат, което означавало и налагането на исляма. Но още преди това християнството среща силна съпротива от страна на юдаизма.

Случило се така, че един химяритски евреин на име Юсуф Асар (по-известен с прякора Дху Нувас поради неговата неговата конска опашка) отнема насилствено трона от своя цар и повдига бунт срещу Абисиния, като се опитва да изхвърли етиопците от страната. Той пленява етиопски гарнизон в Зафар и изгаря църквата там, както и други християнски църкви.

Една от крепостите на християнството в Северен Йемен е град Наджран. Дху Нувас го напада. Християните държат града с отчаяна доблест. Дху Нувас открива, че не може да го превземе и прибягва до измамно обещание. Заклева се, че ще даде на християните от Наджран пълна амнистия, ако те се предадат. Със съзнанието, че няма да могат да издържат вечно, християните отстъпват по съвета на своя водач Арета.

Това, което се случва след това, е толкова ужасяващо, че сирийският епископ Симеон от Бет Аршам отива до мястото, за да се срещне и разпита очевидци и да напише доклад. Той описва как завоевателите на Наджран събират костите на избитите християни и ги внасят в църквата. „След това доведоха свещениците, дякони, поддякони, четци и синове и дъщери на завета… изпълниха църквата от стена до стена, около 2000 души според мъжете, които дойдоха от Наджран. Тогава те натрупаха дърва около външната страна на църквата и я запалиха, като по този начин изгориха църквата с всички вътре в нея.“

През следващата седмица още стотици християни били убити мъченически, сред тях много благочестиви жени, с най-ужасни мъчения, когато отказали да се отрекат от Христос. Според Симеон на мнозина било казано „Отречете се от Христос и кръста и станете юдеи като нас. Тогава ще живеете.“

Версиите за тези събития се различават, но има свидетелство, че на 25 ноември 523 г. Дху Нувас наказва Арета и още 340 Христови последователи със смърт. Тези мъже бързо са включени в списъците на мъчениците в гръцката, латинската и руската църква. За тях дори е написана песен от някой си Йоханес Псалтес.

Други разкази, написани в рамките на един век, добавят, че дълбоки ями са били изкопани, пълни с горим материал и подпалени. Християните, които отказвали да променят вярата си, били хвърлени в огъня. Една богата дама на име Рум била принудена да гледа екзекуцията на дъщеря си и внучката си и да вкуси от кръвта им, преди самата тя да умре. Запитана какъв вкус е кръвта, тя отговорила: „Като чист, неопетнен принос.“

Когато вестта достига до Константинопол, римският император насърчава етиопския цар Елсбаас (или Калеб) да се намеси, както и патриархът на Александрия. Елсбаас приема предизвикателството, тъй като негови гарнизони били избити, а събратя християни убити. Той побеждава силите на Дху Нувас. Етиопско-еврейско съчинение, известно, известно като Кебра Нагаст, разглежда падането на Дху Нувас като окончателен погром на юдейското царство в Йемен. Вероятно такива и други подобни истории, за съжаление, насърчават по-късно разпалването на антисемитизма, който просветените и зрели християни отхвърлят.

 


Заглавна илюстрация:
Надпис за химяритския цар Дху Нувас, Хима, Саудитска Арабия (VI век)

Similar Posts