24 юли 2024 г.

Папа Александър VI разделя света на две

На почти всички лица в испанския кралски двор грейват усмивки. Само португалският посланик остава замислен и сериозен. Чете се на глас писмото на папа Александър VI: „Александър, римски епископ, слуга на Божиите слуги, до знатните суверени, нашия прескъп син в Христа Фердинанд, крал, и нашата прескъпа дъщеря в Христа, Изабела, кралица на Кастилия, Леон, Арагон, Сицилия и Гранада…“

Писмото всъщност е папска була, в която се прекарва линия, разделяща бъдещите колонии на Испания и Португалия. Папата заявява, че това ще способства за напредъка на Христовото дело. „Освен другите дела, благоугодни на божественото Величие и лелеяни от нашето сърце, това със сигурност стои на първо място: че в наше време християнската религия и особено католическата вяра се въздигат, нарастват и се разпространяват навсякъде, че се полагат грижи за здравето на душите и че варварските народи биват победени и сами доведени до вярата…“ Булата влиза в историята под заглавието Inter caetera („Освен другите“), отговарящо на встъпителните ѝ думи.

„Наистина, ние научихме, че вие, които от дълго време възнамерявахте да издирите и откриете определени острови и земи, които са отдалечени, неизвестни и досега неоткрити от други, с цел да приведете техните местни жители и население към поклонение на нашия Изкупител и към изповядване на католическата вяра…“

Защо е издаден този необикновен документ? През XV век португалски моряци откриват воден път към Индия, който заобикаля Африка от юг. Малкият народ на Иберийския полуостров забогатява от търговията с подправки и други стоки от Ориента. Мореплавателят Христофор Колумб успява да убеди кралската двойка Фердинанд и Изабела, че Земята е кълбовидна и че Индия може да бъде достигната също толкова лесно, като се плава на запад. След като малката му флотилия открива Карибските острови и ги обявява за „Западни Индии“, Испания си поставя за цел изграждането на империя отвъд Атлантическия океан. Така двата съседни народа, португалският и испанският, изпреварват останалите европейски държави в изследването и колонизирането на Новия свят (новоткрити земи извън Европа и Близкия изток) и в използването на неговите богати ресурси. Техните претенции обаче бързо влизат в сблъсък. Кой може да уталожи възникналите противоречия?

И двата народа принадлежат към Католическата църква. И едните, и другите възприемат папата като върховен авторитет. През последните десетилетия папството вече се е произнасяло по различни териториални спорове между тях. И в този случай те също се обръщат към Рим. На 4 май 1493 г. папа Александър VI издава съответната була. И Португалия, и Испания я приемат без уговорки. Но тъй като самият папа е бил испанец, решението му облагодетелства неговата родна страна.

Папата прокарва линия от Арктика до Антарктика на юг, която преминавала на сто левги[1] на запад от Азорските острови и от oстрови Зелени нос, край бреговете на Западна Африка. Всичко на запад от тази линия се смятало за принадлежащо на Испания. Изключение се допускало, ако някой друг християнски крал или държава вече притежават земи в тези области към деня на Рождество Христово през 1493 г. Една година по-късно, след допълнителното споразумение между Испания и Португалия в Тордесияс, линията е отместена с още 270 левги на запад. А след още три десетилетия, след околосветското пътешествие на Магелан и откриването на Филипините, подобна линия е прокарана и в Тихия океан.

Папата е бил подложен на яростна критика за тази була. Едно от очевидните недоразумения се състои в това, че на народите на Америка и Азия се гледа така, сякаш тяхната собствена воля и техните управници нямат никакво значение. Някои изследователи смятат, че тази була развързала ръцете на колонизаторите за търговия с роби и за експлоатация на местното население.

Освен това, Александър VI е смятан за една от най-спорните фигури сред папите от епохите на Ренесанса. Той е имал няколко незаконни деца от свои метреси, които впоследствие е припознал. Участвал е в различни схеми за сдобиване с църковна власт, включително чрез подкупи – както преди да стане папа, така и след това. Затова и неговото италианизирано фамилно име, Борджия, става нарицателно за разпуснат живот и шуробаджанащина, белязали неговия понтификат. Но в случая с булата от 1493 г. изглежда, че искреният стремеж на Александър VI е бил да се запази мирът между Испания и Португалия.

 


[1] Левгата е средновековна единица за разстояние, равна на 3 морски мили или малко повече от 5 километра. (Б.пр.)

Similar Posts