22 апр. 2024 г.

Тома Кемпийски: свещеник, монах и писател

„Векът на бедствията“: такова име си спечелва европейският XIV век сред съвременниците. Сякаш се усеща сянката на Апокалипсиса. Постоянните войни и нови вълни на чумата водят до намаляване на населението. В селските райони върлуват разбойници и често има метежи. Папската власт е разделена между Рим и Авиньон, а църквата като цяло е изпълнена с поквара. Папи, кардинали и епископи се ползват с лошо име в обществото и често живеят в открит грях. Но обикновените хора имат нарастващ глад за благочестив живот и копнеж за близост с Бога.

Духовният кипеж на епохата се проявява по добри и по лоши начини. Възникват реформаторски течения и ереси, които често биват брутално смазани от църковните водачи, със съдействието на светските власти. Християнските мистици събират множества слушатели и последователи. Така в Холандия се появява общността Братя на обикновения живот. Неин основател е един богат холандец на име Герард Гроотe. След години на охолен живот като преподавател, издържан от църквата, той преживява духовен прелом и прекарва няколко години в усамотение. Сърцето му е променено и той става пътуващ проповедник, зовящ към покаяние и оплакващ развалата сред свещенството. Не след дълго му забраняват да проповядва. Но междувременно той си е спечелил доста последователи – около него започват да се тълпят млади хора. Грооте раздава цялото си наследство като нагледен пример за виждането си за прост живот, обогатен с мистични преживявания и обикновен труд. Основно посвещение на Братята на обикновения живот е било да подражават на живота на Христос. Голяма част от тях били миряни, които не полагали монашески обет.

Герард Грооте умира млад от чума, но делото му продължава да се разраства. Скоро в Ниските земи възникват няколко комуни на Братята на обикновения живот. Към една от тях, в град Цволе, към 1406 г. се присъединява младият Томас Хамеркен („Чукчето“), родом от германското градче Кемпен. Той последвал примера на по-големия си брат, който вече се е включил в общността. Посрещнат е топло и братята се превръщат в неговото ново и единствено семейство. Той прекарва с тях оставащите близо 70 години от живота си, като заема различни длъжности и се издържа чрез преписи на книги. Известно е, че е преписал цялата Библията поне четири пъти.

През 1413 г. Тома е ръкоположен за свещеник. Изнася много проповеди, някои от които са запазени в писмен вид. Сред другите му произведения е една хроника на живота в неговата общност, озаглавена „Планината на св. Агнес“. Но безспорно най-известната му творба е превърналата се в религиозна класика Подражание на Христа. Тя представлява сборник от няколко по-малки книжки, написани между 1420 и 1427 г. и предназначени за въведение на новоповярвалите в духовния живот.

Тома решава да публикува съчинението си анонимно, което е било характерно за епохата. Затова Подражание на Христа се приписва на различни автори. Някои изследователи все още спорят относно авторството. Но употребата на определени необичайни думи, характерни за други творби на Тома Кемпийски, издават негови почерк. Запазени са преписи, носещи името му, а и негови съвременници свидетелстват, че именно той е написал това съчинение. Понастоящем мнозинството специалисти са стигнали до единодушие в полза на такъв извод.

Подражание на Христа насърчава мистичното посвещение на Спасителя и изразява недоверие в човешкия разум. Ето един откъс, разкриващ възгледа на Тома Кемпийски за Евхаристията (Господнята трапеза):

„Какво означава тази най-милостиво оказана чест и тази най-приятелска покана? Как ще дръзна да дойда [на вечерята] аз, който съзнавам, че нямам добро, с което да пристъпя? Как мога да Те въведа в дома си, след като толкова често съм се провинявал пред Твоя най-благ поглед? Ангели и архангели благоговеят пред Тебе, светците и праведниците се боят от Теб, а Ти казваш: „Елате при Мене всички!“ Ако Ти, Господи, не си казал това, кой би повярвал, че то е истина? И ако Ти не си ни заповядал това, кой би дръзнал да се приближи?“

Великата творба на Тома Кемпийски се радва на огромен интерес през вековете. Още към 1780 г. тя вече е претърпяла 1800 издания! Към днешна дата е преведена на 50 езика. Сър Томас Мор, известният лорд-канцлер при Хенри VIII, я е причислявал към трите книги, които всеки трябва да притежава. Игнаций Лойола, основателят на йезуитския орден, четял по една глава от нея всеки ден и често я раздавал като подарък. А основателят на методизма Джон Уесли казвал, че тя е най-доброто обобщение на християнския живот, което някога е чел.

Тома Кемпийски умира на 25 юли 1471 г. Съвременниците му са го смятали за светец, но той не е обявен за такъв от Римокатолическата църква. Днес е почитан от Епископалната църква.

Ако искаш да придобиеш благодат и свобода, твоето драговолно себеприношение в ръцете на Бога трябва да предхожда всички твои дела.

 

Цял свят не може да внуши гордост на оня, когото истината е подчинила на себе си.

 

Не всичко високо е свято. Не искам утешение, щом ме лишава от сърдечно съкрушение. Не искам съзерцаване, щом води към възгордяване.

 

Ако съвестта ти е спокойна, не би се побоял и от смъртта. Във всички свои дела и мисли трябва да си такъв, сякаш начаса ще умреш. И ако днес не си готов, то и утре не би бил. Бъди в живота си такъв, какъвто желаеш да бъдеш заварен от смъртта.

 

Добре говори само този, който предпочита да мълчи. Добре поучава само този, който предпочита да слуша. Добре управлява само този, който предпочита да служи.

 

Ако бяхме сами за себе си съвършено умрели и по-малко залисани от земното, бихме могли да вкусим божествените неща и да придобием поне малко опит в небесното съзерцание.

 

Смиреният селянин, който служи Богу, стои наистина много по-високо от горделивия философ, който себе си занемарява, за да следи хода на звездите.

Нашата работа трябва да бъде сами себе си да побеждаваме и от ден на ден да ставаме от себе си по-силни. Всяко съвършенство в този живот е смесено с някое несъвършенство и всяко наше виждане не е без известна тъмнина. 

Смиреното самопознаване е по-сигурен път към Бога от дълбокото научно издирване. Наистина добре изучен е оня, който върши волята Божия и се отказва от своята.

Голяма мъдрост е да не действаме прибързано и да не поддържаме упорито преценките си. Съветвай се с мъдри и добросъвестни люде и вместо да се водиш от собствените си измислици, остави да те наставлява някой по-добър от тебе. Истина е, че всеки действа охотно според своето мнение и повече клони към ония, които мислят като него. Но ако Бог е посред нас, нужно е понякога да се отказваме от мнението си заради благото на мира.

(Тома Кемпийски, Подражание на Христа (София: Хемус, 1997) )

Similar Posts