Когато е на около двадесет години, Оуен преминава през дълъг период на лични борби. Той никога не повдига напълно завесата, покриваща тези години от живота му, нито ни е оставил някакъв самоанализ, който би обяснил този период на духовна меланхолия. Това, което знаем, е, че тогава вече е бил проповедник на Христовото благовестие, който през мрачни моменти е стигнал до освежаващо чувство за светлината и радостта в Христос.
Дълбочината на опита на Оуен може би обяснява защо той е бил толкова притеснен и изморен от всяка повърхностна религиозност. След като е бил напълно възстановен и укрепен, Оуен решава да проповядва за истината, която го е освободила и повдигнала. Това се превръща в мотив и основа на тази книга, публикувана за пръв път през 1668 г.
В Увереността Оуен търпеливо ни хваща за ръката и ни води в нашето разбиране и схващане за благодатта. Всичко това се основава на неговото убеждение, че дълбокото чувство за прошка не е толкова често срещано сред вярващите, колкото може би бихме си мислили. Самият той веднъж е бил лишен от това усещане. В друг контекст той проницателно отбелязва, че много християни гледат на Отца „с тревожни, съмняващи се мисли“.
Всичко това, разбира се, е в съответствие с Уестминстърската изповед на вярата (в чието съставяне Оуен не участва), където се пояснява, че истинските християни могат да преминават през дълги борби и дълбоки води, преди да изпитат пълната увереност в своето спасение. Самият Оуен преминава през такива. Ключът за уестминстърските богослови, както и за самия Оуен, е, че такава увереност може да бъде постигната чрез правилната употреба на обикновените „средства на благодатта“ – инструментите, които Бог използва, за да ни помогне да изпитаме изпълнението на Неговите обещания.
В този контекст Оуен отправя предизвикателство към днешното поколение на повърхностното мислене и същевременно ни показва модела, според който трябва да служим с тези „средства“. Той не само цитира библейските текстове, но и използва задълбоченото си познание за цялото Писание като инструмент, с който всъщност ни превежда от съмненията и страховете към твърдата увереност в благодатта и спасението. В този смисъл той ни проповядва от позицията на липсваща увереност в началото, за да достигне до позицията на радостта от увереността.
Това обяснява подробния характер на работата на Оуен. Ние, съвременните хора, сме свикнали с детайлността в една академична книга по която и да е дисциплина или във финансовите и спортните статистики в медиите. Но когато става въпрос за духовни преживявания, сме склонни да предпочетем „бързо разтворимото“ пред „прясно приготвеното и бавно прецеденото“. Нетърпеливи сме относно законите и принципите, които ръководят духовния живот. И тук Оуен ни учи да забавим темпото, да мислим, да разбираме и да прилагаме. По този начин той ни представя обширно изложение на чудото на прошката – къде и как можем да го открием и как ни се разкрива в Христос. След това ни превежда през поредица от единадесет „правила“, които ни водят безопасно в тази област на преживяванията.
Живеем във време на антиномианизъм, когато спортните правила се почитат повече от правилата на Божието слово. Затова е добре да посочим, че тези „правила“ не са израз на легализъм, който би ни отвел в робство, а излагат основните принципи на Божието слово и благодатта на Благовестието, които ще ни освободят от робство и ще ни дадат духовна свобода. В тях намираме най-доброто от духовната анатомия и психология. Оуен е превъзходен диагностик – нито един камък не остава необърнат в неговото изследване на душата.
Всеки, който избере да се запознае с Оуен чрез тази книга, със сигурност ще постъпи мъдро. Тя ще му бъде от полза. Още по-добре би било, ако след това се обърне и към някой от другите трудове на автора. Тогава ще стане ясно, че радостта от увереността се осъществява в общението със Светия Дух, фокусирано върху Исус Христос и водещо ни до познаването на Бога като наш небесен Отец.
