Възложи на Господа товара си и Той ще те подпре.
Не ще допусти никога да се поклати праведният.
Псалом 55:22, ЦП
В гръцката митология се говори за легендарния гигант Атлас, който заедно с други гиганти се разбунтувал срещу Зевс, за да го катурне от трона, но не успял. За тази дръзка постъпка Атлас бил осъден за вечни времена да носи върху плещите си огромния небесен свод.
Тази легенда за съдбата на Атлас е вечният символ на огромното бреме, което лежи върху плещите на всеки човек. Едни хора са натоварени с физически, видими товари. Едва живеят, притиснати от ужаса на живота. Други, за които страданията и скърбите са по-тежки от физическото бреме, са натоварени с душевни, невидими товари. И само онзи, който не се е родил, само той не е вкусил от горчивините на живота.
Най-интересното е, че колкото по-щедри са приносите на науката в създаването на удобен живот, толкова по-тежко става бремето на живота. Наистина, острият меч на медицината е в състояние да срази почти всеки микроб. Но медицината няма лек за наранената душа, нито балсам за съкрушеното сърце. А където науката не помага, хората търсят други средства за облекчение на тежкия товар.
Едни бягат в други градове. Други предполагат, че биха намерили облекчение за обременената си душа в развлечение и удоволствие. И всички повтарят грешката на древния Алкивиад, който много знаел, много видял, много чужди страни обиколил и все бил нещастен и сломен от живота. За него Сократ е казал: „Алкивиад е винаги наскърбен, защото където и да отиде, винаги отива със себе си.“ Промяната на обстоятелствата и на развлеченията не е в състояние да снеме тежкия товар от плещите на човека. Защото в живота съществува един закон, който в най-грубата му форма е изразен по следния начин: „Според брадата и бръснача.“ А дълбоката мъдрост, скътана в тази фраза, е следната: Съобразно естеството на болестта трябва да се дири и подходящото лекарство. Ако маларията се лекува с хинин, неволите и страданията – тези бацили на душата – не се лекуват с хапчета и с прахове, а с подходящ вътрешен мироглед, със специална философия на живота. Затова Книгата на живота казва на наранената душа: през бурята и страданията, когато товарът е непоносим, „възложи на Господа товара си“.
Ето един здрав и смислен мироглед, толкова реален, колкото и животът е реален. И все пак този мироглед е обвит в булото на отвлечени понятия. За да го схванем като цялостна философия на живота, ще трябва да анализираме някои отделни моменти от ежедневието. Защото, докато синтетичното мислене е винаги вдъхновително, то се предвожда от анализа на отделни моменти. Нека анализираме някои от съставните части на човешкото бреме, за да открием дълбокото значение на вдъхновителните слова „възложи на Господа бремето си“. (…)
Възложи на Господа неспокойните си мисли – смело заявява философията на християнството – и Той ще те подпре. Как най-безболезнено би се извършила тази операция? Реализмът на тези слова ни помага да се издигнем над ежедневието и да погледнем право в лицето този проклет враг, тревожните мисли. Защо ще тровя душата си с тревожни мисли за утрешния ден, когато грижите за днешния ден хлопат настойчиво на вратата? (…) Нека за утрешния ден се погрижи Всевишният. Утрешният ден, който може никога да не дойде за мен, е всецяло в Неговите ръце. Така аз ще възложа грижите си за утрешния ден на Бога, а днес ще събера всичките си сили, за да се справя с крещящите нужди, които чакат да бъдат удовлетворени.
Небесната философия „възложи на Господа товара си“ се превръща в реализъм, когато живеем с уверението, че Творецът на всеки нов ден е Творец на нови сили за нови грижи. (…)
Възложи на Господа скърбите си и Той ще те утеши. Тази душевна операция е намерила конкретен израз чрез Голготската опитност на Спасителя. В една вдъхновителна поема (Исая 53 гл.) за страданията на Христа се казва: „И със скърбите ни се натовари.“ И тази истина, преживяна от сърцето, е съвсем реална, даже по-реална от материалните обекти. Защото само Утешителят, Който бе натоварен с нашите скърби, знае как истински да утешава наскърбените.
Ние всички носим тежкото бреме на извършени беззакония, на непростени грехове, на гузна съвест. И ако тази жива струя на вдъхновение „възложи на Господа товара си“ се облича в „плът и кръв“, то е когато почувстваме как всемогъщата Десница дига тежкия товар на лошите спомени. И нали Бънян стига върха на реалистичния символизъм, когато ни обрисува образа на Християн? Прегърбен под тежкия товар на извършени грехове… Християн достига до подножието на Голготския кръст. На колене, без да има даже смелост да вдигне очи нагоре, той разгръща книгата на живота си и усеща как невидима сила го освобождава от тежестта на бремето.
Възложи на Господа греховете си и Той ще ти прости. Какъв свеж реализъм се изявява от тези слова! Не чувстваме ли как тези няколко живи моменти из действителния опит на човека обрисуват образа на тази чудна философия на живота? Жан-Жак Русо казва: „Който заспива в обятията на баща си, не се грижи за своето събуждане.“ Тази дълбока мисъл на знаменития философ е очарователен синтез на философията на живота, която анализирахме. Когато възложи на Господа товара си, човекът най-безрезервно слага живота си в обятията на Любовта. Нима детето се грижи за своето пробуждане, когато знае, че майка му бди над главата му?
