Възкресение Христово! Този месец винаги извиква особено настроение. Вярващи и невярващи, религиозни и нерелигиозни, теисти и атеисти се поздравяват с усмивка и възторг: „Христос воскресе!“ Сигурно дори двамата бегълци от централния софийски затвор са казали някому: „Воистина воскресе!“
Какво обаче наистина означава Възкресението за нас? Вълнуващ семеен празник? Струпване на почивни дни, за да си идем на село? Пазаруване, боядисване, приготовления и накрая – ядене и пиене? Охарчване на семейния бюджет и нарушаване на спазваните диети?
Замислям се, че ако настина е имало възкресение, това води до две разтърсващи вселената открития. Първо, някъде там съществува достатъчно могъщ Бог, че да може и мъртъвци да връща към живот. Това осъзнаване може да завърти живота ти на сто и осемдесет градуса. Ако Исус действително е бил възкресен, значи вселената не е оставена на самотек. Някой я движи и контролира. И това ни касае пряко.
Второто следствие от Възкресението е, че Исус е жив и през април 2018 г. Той не е само историческа личност. Не е просто гимназиален урок. Не е просто любопитен факт за играта „Стани богат“. Ако Исус наистина е бил възкресен, значи и в момента е тук някъде. И това ни касае пряко.
КАК ОБЩУВАМЕ С ВЪЗКРЕСЕНИЯ НЕВИДИМ БОГ
Една от най-големите беди на съвременния християнин е безмолитвеното ни живеене. Ние не получаваме отговори на молитвите си, пише Яков, понеже се молим „зле“ (4:3) и с егоизъм. Павел косвено ни укорява за „гнева“ и „съмнението“, които имат тенденция да се прокрадват в нашите молитви (I Тим. 2:8). По-големият проблем обаче е, че често просто подминаваме молитвата.
А имаме нужда да се молим – един с другиго, един за другиго. Независимо къде. Павел се е молил в килия с оковани крайници. Даниил се е молил в клетка с гладни лъвове. Петър се е молил и върху вълните, и под тях. Йона се е молил в стомаха на грамадна риба. Бог се интересува не от местоположението на молитвите ни, нито от времетраенето им, нито от сладкодумието им. Вълнува се единствено от сърдечността и прямотата им.
Повече от всичко друго Той търси сърцето на човека. Исус казва: „Отец знае от какво се нуждаете, преди вие да Му искате.“ Тогава защо да се молим? Отговорът е изключително простичък. Молитвата не е начин да информираме Бога. Тя е средство да Го поканим. Когато представям мислите си пред Него, аз всъщност не Го уведомявам за нещо, което не Му е известно. По-скоро това е мигът, когато приемам присъствието Му в моето ежедневие, всред моите притеснения, пред моите главоблъсканици.
Стойността на молитвата е в трайността на връзката ми с Бога. Тя уплътнява взаимоотношенията ми с Него. Тя прави Бога реален и осезаем не само в представите ми и в мечтите ми, а и в делничните ми занимания. Той участва в разсънването ми, в движенията ми, в труда ми, в почивката ми, в игрите ми, в хобитата ми. Той е активно включен в тревогите ми за хората около мен. Моята съпруга Катя има интересен инстинкт, от който и аз се уча. Всеки път, когато някой се обърне към нея с молба за застъпничество, тя оставя всичко друго настрана и започва веднага да се моли за съответния проблем. Тази неотложност в отношението ѝ ми е голям урок. „Ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат – казва веднъж Исус на най-близките си ученици, – ще им бъде от Моя Отец, който е на небесата.“ Едва ли за някого има съмнение, че единната молитва е поразително силна!
И ХРИСТОС СЕ МОЛИ
Даже и когато забравяме да се молим, имаме насърчение в мисълта, че възкресеният Исус не спира да се застъпва за нас. Авторът на Посланието до евреите ни уверява, че Той „винаги живее, за да ходатайства“ за хората, които „идват при Бога чрез него“ (7:25). А апостол Павел допълва, че Христос е „от дясната страна на Бога“, където „се застъпва за нас“ (Римл. 8:34).
Шотландският проповедник от XIX век Робърт Мъри Макчейн обичал да казва: „Ако можех да чуя как от съседната стая Христос се моли за мен, не бих се побоял и от милион неприятели. Но разстоянието няма значение. Той се моли за мен!“
Замисляли ли сте се за какво се моли Исус, когато се застъпва за нас? В 17 глава на Евангелието от Йоан завесата се надига и донякъде виждаме отговора. Такава молитва би могъл да произнесе единствено Исус. В нея личи сърдечното Му желание за нашето бъдеще.
Между другото, Той се е молил удивително много. Физически е ходел сред нас, хората, ала вътрешно не е преставал да комуникира с Отец. Преди подбирането на дванайсетте апостоли е отделил цяла нощ за молитва. Преди кошмара с униженията и разпятието е изкарал дълго време в Гетсиманската градина, изливайки душата си пред небето и приемайки бащината си подкрепа.
Виждаме Го да се моли дори откъм Кръста. Сред последните произнесени думи на билото на Голгота са един пропит с болка и самота въпрос защо Отец се е оттеглил; една загрижена с топлота молба за прошка спрямо екзекуторите; една последна въздишка с посвещаване на духа си в Божиите ръце.
Исус се моли непрестанно. Колко ли повече пък ние, ходещите по тази земя човеци, би следвало да се молим! С всичките си пороци, недъзи, емоции и страхове – колко ли повече се нуждаем да поддържаме топла връзка с небето?
Със сигурност Исус е можел да произнесе първосвещеническата си молитва и насаме, наум. Той обаче я е изказал на глас, в присъствието на учениците си. Най-напред в нея Той се моли за самия себе си – че делото Му на земята приключва (1-5 ст.). След това се застъпва за последователите си – да бъдат опазвани и освещавани (6-19 ст.). Накрая се моли и за всички бъдещи вярващи, включително и за нас днес – да бъдем единни в Божията любов (20-26 ст.).
През този април аз се моля собствените ми молитви да бъдат синхронизирани с Неговите. Искам да се науча от земните години на Исус как да отделям време за молитва във всички часове от денонощието. Искам да се науча от първосвещеническата Му молитва какво мисли Бог за нас. Искам да се насладя на възкресенското присъствие на Онзи, който единствен е надвил смъртта, разчитайки на Неговите непрестанни ходатайства дори и в този миг.
Молитвата на Исус е всички ние да бъдем опазени в Божието присъствие. Скрити в самия Него. Той се застъпва и за нашето освещаване. Отделени за Него, отдадени на Него. И се моли за нашето единство. Обвързани в любов помежду ни.
Неговите молитви се чуват, защото Той е жив!
