Припомням си за твоята нелицемерна вяра,
която първо се намираше у баба ти Лоида
и у майка ти Евникия, а както съм уверен,
и у теб.
II Тимотей 1:5
Вече повече от десет години Българската православна църква настоява вероучението да стане задължителен учебен предмет. През 2010 г. образователното министерство аргументира своята сдържаност по тази тема по следния начин: „Вярата не се предава по академичен път в процеса на обучение, а в семейната среда.“ Доста мъдра позиция, която е в хармония с библейските принципи. Всъщност чрез вероучението може да се предаде повече православие, отколкото християнска вяра. Децата ще бъдат научени как да се кръстят или да почитат иконите, да спазват празници и пости, или ще бъдат наставени да спазват библейски правила, които са представени като закони.
А вярата? Тя предава ли се?
В много семейства има ценни наследствени вещи, които се предават от поколение на поколение – златен медальон, старинни монети или картини, сабята на дядото четник, барокови мебели, китайска ваза или Библия от XVIII век със златен обков. И в един момент, когато децата станат пълнолетни, реликвите им се предават с точни указания, така че този процес да продължи и през следващите поколения.
Запазването на семейните ценности има своето значение и е свързано със съхраняването на родовата памет. Но има нещо много по-важно за предаване, ако то изобщо се намира у родителите – християнската вяра, която е убеждение и начин на живот, която е нелицемерна и се проявява в християнски характер.
Тимотей е израснал в дом на баща грък и майка еврейка, която е повярвала и е станала посветена християнка (Деян. 16:1). А този процес е започнал от неговата баба Лоида, вероятно в Листра, област Галатия. Тимотей е трето поколение в дом с един вярващ. А знаем, че и един истински християнин също въздейства освещаващо върху своите невярващи домашни и особено върху децата си (I Кор. 7:14). А колко по-силно е това въздействие, когато и двамата родители са вярващи.
Как обаче се осъществява то? По три взаимосвързани начина – чрез Словото, чрез молитва и чрез личен пример.
Чрез предаване на Божието слово – от най-ранна възраст с разкази, поучения и наставления. „От детинство знаеш Свещените писания“ – пише ап. Павел в същото послание (3:5). Първите пет години са решаващи за развитието на личността, защото заедно с майчиното мляко детето ще бъде закърмено и с „чистото духовно мляко“ – Божието слово (I Пет. 2:2).
Чрез молитва, с която детето се представя всеки ден пред Престола на благодатта с постоянство и доверие.
Чрез личен пример – нелицемерната вяра, която се предава с искреност и живот на почтеност, любов, трудолюбие и надежда, т.е. свят живот. А в случаите, когато родителите имат само вяра като убеждение, но тя не е подплатена с добър личен пример, тогава те предават друг вид вяра – лицемерна. Ако пък вярата е традиционна и суеверна, то тя се предава такава, каквато е.
Добре е да помним, че вярата не се наследява. Наследяват се пари и банкови сметки, имоти и коли, скъпи вещи, включително и антикварни библии.
Но вярата се предава, и то само чрез тройното въздействие на Словото, молитвата и добрия пример. Така родителите съдействат на Бога, Който чрез Духа Си извършва най-важната дейност в сърцето на детето, като го води през детските и юношеските години към времето на зрялото решение и приемането на Христос като Спасител и Господ, към посвещение и живот за Негова слава.
