Наблюдавате някоя красива, с преживяване създадена картина и неволно се запитвате: „Защо не мога и аз да рисувам?“ Напущате концертната зала с отлични впечатления, в душата ви още звучи небесната музика и като че ли ви е страх да се запитате: „Защо не мога и аз да свиря така вдъхновено?“ Затваряте последната страница на животописа на някой знаменит характер и ви се ще да бъдете като него – и ето същият тревожен въпрос проблясва: „Защо не мога да успея като него?“
В сърцето на този въпрос, който болезнено чопли съзнанието на човека, е скътана една всемирна общочовешка истина, която е получила най-задоволително осветление от Исуса Христа.
Това се случва веднага след Преображението. Заедно с тримата си ученици Христос слиза от планинския връх. На малката полянка, народът е обиколил останалите Негови ученици. Всички с голямо любопитство наблюдават какво ще се случи: един баща довел нещастния си син, епилептик, и очаква да бъде излекуван. Учениците полагат всички усилия да помогнат на страдащия, но напразно.
Страшно разочарование! Никога не са предполагали, че биха се изложили толкова много. Даже секундите изглеждат като цели векове. В един миг, като от ясно небе един от тълпата се провиква: „Ето, Учителят идва!“
Бащата грабва сина си и със светкавична бързина се намира пред величествената фигура на Спасителя: „Доведох го при Твоите ученици, но те не можаха да му помогнат“ – разказва той.
Христос отговаря благосклонно на новия прилив на вяра у бащата, а сетне се оттегля с учениците си в гората. Сега откъснати от шумната тълпа, учениците запитват Небесния лекар: „Защо не можахме?“ Мигновено последва отговор: „Поради вашето маловерие.“
Ето тайното разковниче, което отключва лабиринта на живота. Вие се опитахте, обяснява Исус Христос, да извършите благородно дело. Прекрасно! Вашият неуспех се дължи на това, че се опитахте да преместите със собствени сили огромна планина, без да подирите Моето съдействие. Не успяхте, защото Ме изолирахте от живота си.
Когато човек се опита да премахне непреодолимите препятствия на пътя му без съдействието на Бога, трудът му е осъден на неуспех. Когато душата се опита, без съдействието на Бога, да създаде благородни чувства и мисли, тя е осъдена на неуспех. Когато сърцето, този нестихващ източник на злоба, се опитва без Бога да стане извор на красиви деяния, със сигурност делото е осъдено на неуспех.
Когато световните водачи седнат на масата на преговори, за да положат основите на новия свят, ако и този път светлината на Небесната философия бъде изтласкана навън, грандиозното дело ще бъде осъдено на неуспех.
Когато разгърнем окървавените страници на човешката история, се запитваме: „Защо не можахме да спасим човечеството от кървавите потоци? Защо не можахме да създадем справедливи мирни договори? Защо не можахме, ние, хората, да живеем като братя? Защо не можахме да впрегнем природните блага за създаването на светъл, радостен живот?“
Защото – отговаря живият Христос – вие се опитахте без Моето съдействие да създадете нов свят и не успяхте.
Без вдъхновеното влияние на Небесната любов е немислимо да се създадат нови хора, нов свят.
