20 ное. 2026 г.

Ламбри Мишков

Ламбри Маринов Мишков (17 февруари 1907 – 24 декември 1986 г.) е български евангелски пастир, богослов и автор. Роден е в Казанлък. По-късно семейството му се премества в София, където завършва средното си образование. През 1929 г. заминава за Съединените щати. Там едновременно учи и работи и до 1935 г. придобива две висши образования – по химия и богословие. Получава предложение да продължи към докторска степен и да остане на работа в САЩ, но избира да се завърне в България.

Известно време преподава в колежа в Симеоново. През 1938 г. приема покана да служи като пастир на Евангелската църква в Бургас, а през 1940 г. се премества в Пловдив по покана на местната Евангелска църква. Участва и в ръководството на Обединените евангелски църкви като член на Върховния съвет.

След 9 септември 1944 г. развива активна проповедническа и просветна дейност. В неделните дни проповядва Евангелието, а през седмицата организира диспути с хора, които оспорват християнските истини и вярата в Бога. В тези срещи проявява смелост и твърдост. Философските му беседи привличат младежи и представители на пловдивската общественост. Сред участниците е бъдещият философ Исак Паси.

През 1947 г. излиза книгата му Философия на вярата. Мишков сътрудничи на Зорница, а в евангелския печат публикува и богословската беседа „Как Бог се открива на човека“.

През 1949 г. е сред петнадесетте подсъдими в първия пастирски процес – част от репресиите на комунистическата власт срещу евангелските църкви в България. На 8 март получава присъда от 15 години строг тъмничен затвор, глоба от 250 000 лв. и лишаване от права за 15 години.

В по-късните години от живота си служи в евангелските съборни църкви в Коматево и Пловдив. Умира на 24 декември 1986 г. Негови библейски размишления са включени посмъртно в сборника Вечното в Откровението на апостол Йоан (2016 г.), съставен от Невян В. Василев, заедно с текстове на Цветан Литов и Трифон Димитров.

 


Статии на Ламбри Мишков в Зорница: