20 ное. 2026 г.

Съзерцания върху Първо Тимотей 3:1-16

Християнската църква е един фактор в света на ценностите. Нейните членове трябва да са хора с нравствено красиви души. Вярно е това слово, този възглед, че последователите на Христа основно се различават от всички други хора. А християните са членове на едно общество, което е построено върху два противоположни полюса: нечистата земя, заедно с всичките отрицателности, и Божието царство. И това Христово общество се крепи върху следните три опорни точки.

Христовата църква като нравствена величина за своя успех зависи от епископа на църквата, както се изразява ап. Павел. А според оригиналния текст епископ е онзи, който „отгоре наблюдава“ живота. А един, който „отгоре наблюдава“ живота, е наблюдател. Обаче епископа на църквата не наблюдава поверените му от Бога души, за да ги командва, но за да ги напътства. Всъщност епископът е свещенослужител, пастир на църквата според разбиранията на ап. Павел. И една от опорите на Христовата църква е нейният епископ, духовен ръководител.

Воден от Божия Дух, ап. Павел е поставил известни условия, необходими за поемането на такъв важен пост в живота на Христовата църква. А понеже всички сме равни пред Бога, това, което се отнася за епископа, се отнася за всеки християнин.

 

а. И тъй, епископът или последователят на Христа е човек с установен нравствен характер, който е украсен с най-възвишените добродетели.

Някои от тези възвишени добродетели, които трябва да красят короната на Божието чадо, са тъй необходими за днешната епоха.

Да владее човек себе си е едно от необходимите условия. А ние сме под напора на неприятели отвън и отвътре. И колко често най-нищожните прояви в живота възпламеняват бездънния вулкан на гнева! И когато излезем извън себе си, казваме думи или постъпваме тъй, че след това съжаляваме до гроб. Наистина очаква се хората, които другаруват с Бога, да се владеят. Темпераментът е скритото динамо. Това динамо трябва да се използва, за да дава светлина, а не да убива.

Нужно е вглъбяване в другите тъй превъзходни качества, като разбран, порядъчен, гостолюбив, способен да поучава, които ап. Павел изрежда. Тяхната ценност никога не увяхва.

 

б. Необходимо е епископът, пък и всеки последовател на Христа, да умее да управлява тези господари, които диктуват от дълбините на сърцето. А вътрешните господари са много по-жестоки и много по-опасни от външните диктатори. А когато се научим да владеем вътрешните си господари, ще заприличаме повече и повече на Исуса Христа.

Истинските, тези вътрешни господари мъчно се поддават на контрол, защото те се проявяват тогава, когато не са желани. Ето защо християнинът, особено епископът, трябва да е „кротък“. А кротки са тези, които са в състояние да подчинят силите си на Господаря на всемира за доброто на другите.

 

в. След като епископът, пък и всеки човек, съумее да постави всички проблеми, които се очертават върху хоризонта на домашното огнище, в ред, ще бъде в състояние да се погрижи и за другите.

В това отношение ние, хората, сме много интересни. С удоволствие бихме се ангажирали да разрешим семейните недоразумения в огнището на други, когато стихийните огньове в нашия дом бушуват.

А в тези съвети, отломени от перото на древния апостол, стърчи една вечна истина. Разгласът за могъщата любов на Христа по-лесно ще се асимилира от другите, когато тази любов си е пробила път всред ледените планини в нас, последователите на живия Христос. И не е ли разумно най-напред да подчиним вътрешните, личните си капризни увлечения на Христовата любов, преди да препоръчаме този еликсир на външния свят?

Втората опора на църквата според писанието на ап. Павел е дяконът. А дяконът е служител с чиста съвест. Нима само дяконът трябва да е служител с чиста съвест? А чистата съвест е съкровищницата, в която се съхраняват възвишените принципи на вярата. Защото това, което е в сърцето, неминуемо е да бъде подписаното. Силата на вярата в Христа, която е скътана в глъбините на душата, е творческа стихия, която се проявява в сърдечни обноски.

А християните под ръководството на епископа и дякона живеят в Божия дом. А Божият дом, съставен от братя и сестри в една съкровена вяра, съставлява църквата. А църквата е звено, групирано около импозантната личност на Исуса Христа. А този Христос, Който съставлява живата опора на църквата, е Този, Който в човешка форма разкри вечния, невидим Бог, бе провъзгласен за най-праведния. И тъй, Неговото евангелие е проповядвано по целия свят, прието чрез вяра. И короната на Христовата кариера като венец бе поставена върху царствената Му глава, когато Той се възнесе в невидимия свят, за да бъде по-действителен и по-близо до сърцето.

Чудно ли е, че Христос се е превърнал в един огромен магнит, който влече към Себе си люде от всички племена и езици, свързани в една вяра и вдъхновявани от любов? А Христовата църква се е превърнала в прибежище за отчаяни и покрусени от жестоката действителност души, които в подножието на Кръста се пренасят в друг свят, в света на Божията благодат.

Similar Posts