Християните в Египет преживяват непрестанно гонение, което е белег за тяхната истинска християнска вяра. То не е нещо ново за вярващите в тази страна, както и за Църквата като цяло. Библейското свидетелство и историческите факти показват, че именно гонението, потискането, дискриминацията и насилието срещу вярващите посява най-дълбоко и разпръсва най-надалеко семената на християнската вяра. Християните в Египет не очакват втори Изход, не очакват да бъдат избавени от страданията. Според Майкъл, водач на местна църква в Кайро, който запазва истинската си самоличност в тайна от съображения за сигурност, Църквата не трябва да бъде разделяна на „преследвана църква“ и такава, която не е гонена. Неговото убеждение е, че ако Църквата е Църква Христова, тя е преследвана. „Божието слово ни учи, че всеки, който иска да живее благочестив живот, ще бъде гонен (II Тим. 3:12). Където и да живеем, ние сме подложени на гонение под най-различни форми и с различен интензитет, но всички християни сме гонени и поставени под натиск“, казва Майкъл[1].
Животът никога не е бил лесен за християните, които живеят в Египет. Основателят на църквата в Египет, св. ев. Марк, е и първият мъченик, който е убит за името на Христос в тази страна. След IV Вселенски събор (451 г.) в Халкидон, коптската църква в Египет не приема решенията на събора, който утвърждава две природи и една божествена личност на Исус Христос. Коптите отхвърлят диафизитството[2] на Халкидонското вероопределение и това води до разрива им с имперската версия на християнството, както и до потисничество от страна на Византия. Те до днес остават миафизити[3] заедно с Арменската апостолическа църква, Етиопската православна църква, Еритрейската православна църква, Сирийската православна църква и Индийската православна църква.
В Египет основната религия е сунитският ислям, който навлиза през VII в. с арабското нашествие. Въпреки насилствената ислямизация, която арабите провеждат, коптските християни съхраняват вярата си и православната си идентичност. Днес християните в Египет са малцинство, макар че съставляват 15 процента от 100 милионното население на страната. Повечето са коптски християни (13 процента). Останалите са 1,5 млн. евангелски християни и половин милион католици. Египетските християни съставляват половината от християнската общност във всички държави в Близкия изток. От тези държави 22 са ислямски! Църквата в Египет е голяма и видима. Християнството се приема като законна религия в страната. Въпреки това гонението и противопоставянето на християнската вяра е също видимо и интензивно. Нашите братя и сестри по вяра биват третирани като втора категория хора. Тази тенденция става по-силна с отдалечаването от големите градове и съответно – от държавния контрол. Във вътрешността на страната, в селските райони и селата радикални ислямистки групировки упражняват доминиращо влияние. Християните в тези места са подложени на постоянни заплахи, подигравки, обиди и тормоз. Много от тях не могат да получат по-добра работа заради вярата си. Натискът и гонението са по-сериозни за жените и момичетата, които в тази доминирана от исляма култура са възприемани като по-низши от мъжете. Като се добави и утежняващото обстоятелство, че са християнки, техният живот става много тежък.
На 11 декември 2016 г. бомбен атентат по време на литургия в църквата Ел-Ботросея („Св. Петър и св. Павел“) в Кайро отнема живота на 29 души, повечето от които жени и деца, и ранява други 47.
Питър Ел-Тауил, който заедно с баща си оцелява в този атентат, казва за майка си и сестра си, които умират от раните си след взрива: „Разбира се те са мъченици, защото те загинаха в името на нашия Господ Исус. Не им беше даден избор, но дори и да го имаха, разбира се биха избрали същата съдба – да умрат по този начин.“[4] Такива смъртоносни и жестоки нападения се случват сравнително често в тази мюсюлманска държава. Християните обаче са приели тази реалност като своя съдба. Те смятат мъченичеството за щастие, понеже убитите заради Исус и благовестието отиват на най-светлото и радостно място – в Небесния Ерусалим, където получават своята утеха и награда от Агнето[5].
Коптската църква е дала и дава много мъченици за вярата. След заплахата на Ислямска държава за терор над християните в Египет през 2016-2017 г. следват шест-седем смъртоносни нападения над църкви и автобуси, в които много вярващи са убити. На 9 април 2017 г. в църквите „Св. Георги“ в района на гр. Танта и „Св. Марк“ в Александрия избухват бомби, които отнемат живота на 45 човека и раняват над 130. Само месец и половина по-късно близо до гр. Миня маскирани и въоръжени с огнестрелно оръжие лица откриват огън по конвой от три автобуса с поклонници, пътуващи към манастира „Св. Самуил Изповедник“. При стрелбата са убити шест деца, едно от които на четири, а друго – на две години. Стрелците влизат в един от автобусите, за да откраднат мобилните телефони и бижута от жените и да убият мъжете. Някои мъже и момчета били изведени от автобуса и принуждавани да рецитират шахадата[6]. Те били разстреляни, когато отказали да направят това. При това нападение умират 29 християни копти, а 22 са ранени.
Оттогава такива масови атентати не са били извършвани, но отделни случаи на нападения на мъже и жени, както и на отвличания, продължават да се случват. Едно от последните, за които съобщава Open Doors, е от декември миналата година, когато в гр. Александрия група екстремисти, въоръжени с ножове с големината на мечове, обграждат коптската църква „Св. Демиана“. Свещеникът успява да избяга с колата си, но тогава яростта на атакуващите се обръща срещу близкия магазин, собственост на християни копти. При нападението един мъж от християните е бил убит, а други двама били тежко ранени и били отведени с опасност за живота в болницата. Все още няма информация за състоянието им в момента.
Понастоящем Египет заема шестнадесето място в класацията на организацията Open Doors за интензивност на гонение за вярата. Положението на християните там е тежко и няма изгледи да се подобри. Тяхното доверие в Бога е силно, а също любовта и страданията им.
Да се молим:
- Християните в Египет да продължат да са дързостни и смели, да живеят като сол и светлина и поради техния живот и свидетелство нови хора да повярват в живия Христос;
- Вярващите да изразяват християнската вяра, която действа чрез любов и силата на прошката, въпреки продължаващите нападения и тормоз; да не се поддават на гнева, скръбта и страха;
- Християнските водачи в Египет да останат фокусирани, посветени и силни в проповядването на спасителното благовестие, въпреки натиска от страна на властите и на обществото; да продължат да говорят и живеят истината с любов и смирение;
- Новоповярвалите християни, дошли от исляма до вяра в Христос, да издържат всяко гонение, което се извършва срещу тях, да не се страхуват, а да обичат и да се молят за тези, които ги гонят;
- Атентаторите да познаят Божията любов към тях, да се покаят и чрез вяра в Христос да започнат взаимоотношения с живия Бог.
[1] Вж. „Night with the Persecuted Church April 18 2021“.
[2] Учението, утвърждаващо две природи на Исус Христос – божествена и човешка.
[3] Миафизитството често се бърка с монофизитството, чиято радикална форма е евтихианската ерес, осъдена на Вселенския събор през 451 г. Евтихианството, по отношение на личността на Христос, настоява, че Той има само една природа, а човешката Му природа е разтворена в божествената по същия начин, както капка мед се разтваря в морската вода и изчезва. За разлика от монофизитите евтихиани, коптските миафизитски християни се дистанцират от евтихианството и се придържат към христологичната формула на св. Кирил Александрийски, който утвърждава „една (μία) въплътена природа (φύσις) на Бог Слово“, и поддържат една личност на Христос, която е напълно божествена и напълно човешка. За разлика от монофизитите, те не отричат, че Христос след Въплъщението остава напълно човек и напълно Бог, но отказват да обяснят как точно Той е едновременно Бог и човек в една личност.
[4] Вж. „Вяра и общество“ с Горан Благоев.
[5] Вж. иконата на мъчениците от църквата Ел-Ботросея. Надписът под нея на египетски арабски гласи: „Небесният Ерусалим, със защитата на Агнето е защитен, и нашият Спасител в средата му поставя венци върху главите на тези, които Го обичат“ (превод: Google Translator)
[6] Това е ислямският символ на вярата, който гласи: „Свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах и свидетелствам, че Мохамед е Негов раб и пратеник!“
