Италианският композитор и диригент Енио Мориконе е автор на музиката за повече от 570 филма. Роден е в Рим на 10 ноември 1928 г. Завършва тромпет, композиране и хорова музика и хорово дирижиране в консерваторията на Национална академия „Санта Чечилия“ под ръководството на Гофредо Петраси.
Пише филмова музика от 1955 г., като си сътрудничи с режисьорите Серджо Леоне и Бернардо Бертолучи. За Леоне композира музика за т.нар. „спагети уестърни“, а междувременно твори и класическа музика. Работи с някои от най-известните продуценти и режисьори. Пет пъти получава номинация за „Оскар“ (1979, 1986, 1987, 2001, 2007 г.), но едва през 2007 г. го удостояват с наградата за цялостно творчество. През декември 2013 г. Нов български университет (София) му връчва звание „почетен доктор“. Енио Мориконе си отиде от този свят на 6 юли 2020 г., на 91 г. Със съпругата си Мария имат четири деца.
Интервюто е препечатано от сп. Messenger of St. Anthony; автор Марио Конте (28 февруари 2007 г.). Превод Георги Боев.
Каква беше реакцията ви, когато научихте, че ще бъдете награден с „Оскар“?
Дойде като пълна изненада, защото съм едва вторият партитурен автор, който получава тази награда. Една вечер получих телефонно обаждане точно преди лягане. Чух някой да казва: „Бонджорно“ със силен американски акцент от другата страна на телефона и веднага разбрах всичко. Въпреки че са ме номинирали пет пъти, досега не бях получавал „Оскар“. Преди всичко, искам да благодаря за тази награда на моята съпруга Мария за нейното търпение.
Кои свои творби представихте в САЩ, когато получихте наградата?
Бил съм в Америка десетина пъти. През 2007 г. дирижирах приветствен концерт в централата на ООН за новия генерален секретар Бан Ки-Мун. Представих обичайния си репертоар от филмова композиция, както и хоровата симфония Voci dal Silenzio („Гласове от тишината“). Тя отдава дължимото на жертвите както от 11 септември, така и от всички терористични атаки по света. Следващата вечер имах още един концерт в музикалната зала „Радио Сити“. Във връзка с това събитие от Музея за модерно изкуство направиха ретроспекция на някои от филмите, за които съм композирал музика.
Как станахте музикант и кое ви подтикна да композирате филмова музика?
Роден съм в музикално семейство. Баща ми бе тромпетист. От него обикнах този инструмент. На 10-годишна възраст записах курсове по тромпет в консерваторията „Санта Чечилия“. Един от учителите ми на име Роберто Кагиано е видял потенциала ми и ми предложи да следвам композиране. Самият той ми даваше уроци по принципи на хармонията и благодарение на него преминах триумфално четиригодишен курс само за шест месеца. Маестро Кагиано беше толкова доволен от моите постижения, че се хвалеше пред колегите си с композициите ми. Настоятелно ме молеше да продължавам да композирам, така че след като изкарах диплома по тромпет, започнах да уча композиране с Карло Джорджо Гарофало и Антонио Фердинанди.
Бях на път да стана концертен композитор, но скоро осъзнах, че тази професия въобще не е обезпечена. И така, между другото, започнах да оркестрирам и аранжирам за някои звукозаписни компании, както и за радиото и телевизията. Скоро името ми започна да циркулира в шоубизнеса.
През 1961 г., режисьорът Лучано Салсе ме покани да композирам музиката за неговия филм „Федерале“ и така започна връзката ми с киното. Това е връзка, която ми е дала огромно удовлетворение.
Английският драматург Джордж Лило казва: „Няма друга страст в човешката душа, освен тази, която намира следи в музиката.“ Съгласен ли сте?
Макар да разбирам сантименталността на Лило, не мисля, че всички въпроси на човешката душа могат да намерят отговор в музиката. Нашата душа е неуловима, абстрактна и неслучайно музиката също е абстрактна концепция.
Въпреки това светът на звуците е свят в себе си – също като небесата и морските дълбини. Мога да приема, че има определена аналогия между човешката душа и музикалните звуци в абстрактен смисъл, но не смятам, че това взаимоотношение е основополагащо. Много хора могат да изпитват дълбоки чувства, без да бъдат по никакъв начин музикални.
Мислите ли, че музиката може да предизвиква страх, спокойствие, размисъл?
Музиката сама по себе си не представлява всички тези чувства, понеже е съчетание от звуци, което е външно за нас и което не определя фундаментално нашата духовна деятелност. Нашето „аз“ е тълкувателят на музиката и звуците. По мое мнение това тълкуване е винаги субективно. Вие може да тълкувате определено произведение по един начин, а аз – по друг. Разликата в тълкуването прави музиката неабсолют.
Това е красотата на музиката: всеки може да слуша един и същ музикален откъс и да получи напълно различна сетивност в сравнение с останалите слушатели.
Композитор сте на над петстотин партитури за художествени, телевизионни и документални филми. Всичките ли ви носят удовлетворение?
Не всички, но в киното невинаги може да избираш какво да правиш. Преди всичко, важни са човешките отношения. Фактът, че режисьорът, който ми се обажда, е приятел, който се нуждае от помощ, е достатъчен да ме накара да дам най-доброто от себе си.
Има и друго. Когато твори музика за филм, композиторът вижда само незавършена версия. Не може да си изгради пълна представа, понеже творбата е в развитие. Той борави само с общия сюжет и с куп неподредени сцени. Работата му се основава само върху инструкциите на режисьора и на разбирателството помежду им.
Кога започва творческият процес за партитурния автор?
Основно след филмирането, въпреки че композиторът може да започне и по-рано, ако се е запознал с черновата на сценария. Но принципно партитурата на саундтрака се съставя след заснемането и след редакцията, но преди подредбата.
Композиторът Адолф Дойч сравнява труда на партитурния автор с тази на гробаря, понеже „и двамата могат да подобрят състоянието на трупа, но едва ли могат да го върнат към живот“. Това точна дефиниция ли е на работата ви?
Композиторът може „да облече“ филма добре, но не може да го възроди. Това твърдение по-скоро е вярно и остроумно, понеже музиката никога не е по-добра от филма, който придружава. Те споделят една участ. Добрият композитор определено може да разкраси филма, но не може от лош филм да направи добър.
През 1980 г. казахте, че смятате да спрете да правите музика за филми и да се концентрирате върху композиране на музика, която се ръководи от вътрешните ви нужди. Какво имахте предвид?
Исках да отдам цялото си внимание на концертна музика. Все още не съм спазил това обещание, което правя на всеки десет години, вероятно защото киното ми дава огромно удовлетворение. Макар да не съм спрял да творя музика за киното, аз силно ограничих това, а от 1980 г. отделям доста повече време за концертна музика.
Как бихте дефинирали Бога?
Това не е лесен въпрос. Тайната на Божието присъствие е нещо, което се намира отвъд границите на нашето разбиране. Бог е върховно съществуващ, Създателят на вселената. Знаем, че Неговият Син е дошъл на земята, за да ни изкупи. Обръщаме се към Него и когато сме в беда, и когато не сме. За мен вярата в Него е изключително важна, защото без нея нямаш вътрешен компас, който да ръководи съществуването ти.
Как се чувствате, когато ходите на църква?
Винаги съм имал духовна връзка с Бога, но през последните години станах доста по-внимателен към духовния си живот. Не знам защо, но усещам, че е правилно. Моля се и се причастявам всеки ден. Отивам на църква в седем часа сутринта, но не отивам често на изповед, понеже нямам намерение да върша лоши неща. Ходя на църква, защото усещам, че дължа посвещение на Божественото присъствие там.
Св. Антоний е един от най-обичаните светци в света. Какво означава той за вас?
От детски години си спомням колко отдадени му бяха майка ми и баба ми. Имаха книгата Вестителят от Падуа и редовно ми четяха за чудесата на св. Антоний. Трудно ми бе да повярвам, че е извършил всички чудеса, които се описват в житието му. При все това обаче слушах доста внимателно и някои от онези разкази са се запечатали в съзнанието ми.
Какво мислите за музиката, която се пее в църквата тези дни?
Преди няколко дни бях в „Санта Мария дели Анджели“ – църква, проектирана от Микеланджело. Млади хора отслужваха меса с китари. Пееха сравнително добре, но песните им бяха доста отчайващи. Беше невероятно, все едно сме се върнали във времената преди Трентския събор, когато хората са поставяли текста на химните в популярни мелодии, а в духовната музика са използвали груби и неприятни думи. Сякаш сме се върнали към онова състояние и нищо не се прави да се подобри ситуацията.
След Втория ватикански събор Католическата църква изостави грегорианското песнопение, което е било от изключителна историческа ценност в музикално отношение. Не мога да разбера защо и това ме измъчва и притеснява. Разбирам защо месите се правят на различни езици, но никога няма да разбера изоставянето на латинските химни и грегорианската музика.
Вие сте доста зает човек. Как прекарвате свободното си време?
Обичам да играя шахмат. Постоянно заучавам нови и по-добри стратегии. Вярвате или не, въпреки възрастта ми мечтая да стана световен шампион по шахмат.
Кои са любимите ви ястия?
По отношение на храненето по-скоро съм традиционалист. Вкусовете ми са преди всичко италиански. Едно от любимите ми ястия са спагети с пресен доматен сос и подправки, босилек, настърган пармезан и сирене.
