В първия септемврийски брой на вестник Зорница от 1935 г. на първа страница са поместени две статии, които правят читателите съпричастни с последните дни и с раздялата с журналиста, писателя, поета и проповедника на Евангелието Стоян Ватралски (7 април 1860 – 30 август 1935 г.). Неотдавна Зорница отрази биографични бележки и вечер, посветена на Стоян Ватралски, с участието на Тодор Велчев, Калин Михайлов и Момчил Петров (вж. Зорница, 11/2017).
Макар името на този български творец да не е добре познато на широката публика, в протестантските среди то се изрича с уважение и обич – както някога, така и днес.
Поводът отново да повдигнем завесата на спомена за Стоян Ватралски е 90-годишнината от отминаването му от този свят. Чрез различни публикации и конкретно чрез статиите от нашия брой през 2017 г. можем да се запознаем с необикновено богатата му биография.
Израснал като овчарче от бедно семейство във Вакарел, той тръгва на училище едва на 14 години. От 1878 до 1882 г. учи в Научно-богословското училище в Самоков. През 1884 г., с препоръка на американски мисионери, заминава за Америка и през 1888 г. получава диплома от Богословското училище при Университета „Хауърд“ във Вашингтон. През 1892 г. вече е студент в Харвардския университет в Бостън, щата Масачузетс, и предизвиква истинска медийна сензация, когато печели конкурса за химн на завършилите бакалавърска степен в Харвард през 1894 г.
Въпреки чудесните перспективи за кариера в Америка, Ватралски се връща в България през 1900 г., приемайки това като отговор на Божий призив. След завръщането си в родината той се запознава и установява близки отношения с представители на българската интелигенция като Иван Вазов, проф. Иван Шишманов, Симеон Радев и Стоян Михайловски. Многобройните си познанства със световни политически фигури използва като възможност да популяризира каузи за справедливо отношение към България в сложна политическа обстановка и при ограбено историческо наследство.
С тази цел през 1913 г. пътува до Англия, където изнася публични лекции, съчетани с благотворителна мисия в полза на пострадалите от войната. Основава Българо-американското дружество и става член на борда на Дружеството на англоговорящите жители на София. Под неговото перо излизат няколко книги.
Стоян Ватралски не се присъединява като член към никоя от евангелските протестантски деноминации, но често изнася беседи и проповеди, най-вече в Първа евангелска църква в София.
Стефан Бочев описва посещенията си при Стоян Ватралски в последните месеци от живота му, когато той е тежко болен. Болестта е свързана с големи страдания.
„Неговата вяра се оказа в дългите месеци на тежки изпитания истински непоклатима… Знаех го като човек на словото, като човек на делото, човек на умозрението, но сега го виждах – човек на вярата… Заговорехме ли за нашите минали възторзи и надежди, за света, хората и Бога, той вече не чувстваше болките, като че се успокояваше…
Всичко друго е нищо. ТОЙ е всичко и трудът за Неговото дело е истинският труд.
В него избликна и разцъфна чрез страданието такава гореща вяра, че тя остава като корона на дългия му живот и упорния му труд… Вие, които не сте били около него в последните месеци, го знаете като човек на волята, на словото, на разсъдъчната вяра – не, ето че той завърши в тихо упование, в нежна преданост, в гореща сърдечна вяра, тих и кротък, всецяло отдаден Нему.“
