През септември 2018 г. се навършиха точно 110 години от основаването на Съюза на евангелските баптистки църкви в България (СЕБЦ). По този повод и с желание да отправи поглед напред, деноминацията организира две конференции за служители: съответно в Трявна и в Банкя.
Двете събития бяха под общ надслов „Мисия и благовестие“. Първата от тях беше проведена на 10-12 май в Трявна, а втората е планирана по-късно през есента, за 4-6 октомври 2018 г. в Банкя. Водачи на баптистки църковни общности и служения от цялата страна отбелязаха 110-годишнината от основаването на съюза и заедно направиха преглед на духовното развитие на деноминацията към настоящия момент.
На съюзната консултация в Трявна присъстваха делегати от повечето църкви, регистрирани към СЕБЦ. Участваха и гости от International Mission Board (IMB), мисионерска организация от САЩ, която е в традиционно партньорство с Баптисткия съюз.
От древни времена вярващите имат една задача: „Възвестете между народите славата Му, между всички племена – чудните Му дела“ (I Лет. 16:24). В Деяния 13:47 е даден нашият мандат като християни: „Така ни заповяда Господ: Поставих те за светлина на народите, за да бъдеш за спасение до края на земята.“
През деветдесетте години Баптисткият съюз се увеличи неколкократно по състав, с доста нови общества и новоповярвали хора. Мисионерският дух беше осезаем. През последните години обаче сякаш няма такова нарастване. Малко са новите основани църкви. Не са много и новите ръкоположени и обучаващи се водачи. Вместо ръст наблюдаваме по-скоро свиване. Със съзнание за тези притеснителни тенденции ръководството на СЕБЦ свика този форум за обсъждане на състоянието на съюза. Основната цел беше пастирите и служителите да се чуят едни други и заедно да търсят насоки от Бога как да изглежда мисията като църкви през следващото десетилетие. Нивата е огромна, жетвата е готова, работниците са малко. Какво можем да направим по този въпрос, освен да се молим, се запитаха взаимно участниците в консултацията.
Като основни тенденции и разивития в историята на баптисткото дело у нас бяха изтъкнати следните основни точки: (а) значимостта на първия превод на Библията на новобългарски език през 1871 г.; (б) делото на пътуващите книжари за разпространението на Благата вест; (в) някои ключови фигури в развитието на делото като Яков Клунд, Иван Кергел, Евгений Герасименко, Васил Марчев, Васил Кьосев, Запрян Виделов, Спас Райчев, Сава Лечев, Спас Стефанов, Трайко Порецов, Христо Марчев, Павел Дойчев, Карл Грабайн, Георги Чомонев, Георги Тодоров и др.; (г) печатницата за евангелски брошури в Казанлък; (д) Българското баптистко брошурно общество (1912-1918 г.); (е) периодът 1945-1989 г. и тежките гонения срещу църквите; (ж) дейността на женското благотворително дружество; (з) ролята на младежкото дружество към съюза, което бе възродено през 1990 г. като Християнска младежка баптистка организация.
Сред основните акценти, които бяха извлечени по отношение на историята на Баптисткия съюз в България, бяха следните наблюдения:
- СЕБЦ не е резултат на планирана мисионерска дейност на чужди мисии. Първите баптисти в България са местни вярващи, достигнали до убеждението за спасение и кръщение по вяра в съзнателна възраст, в резултат на лично изследване и търсене в Божието слово.
- Баптисткото движение в България е неразривно свързано с разпространението на Библията.
- Въпреки естествения духовен интерес на българите през XIX и XX век към вярата в Христос новоповярвалите християни неизменно срещат сериозна съпротива, когато се събират на богослужения и когато разпространяват евангелието.
- За баптистките вярващи благовестието означава достигане на невярващи хора и наставлението им във вярата (а не работа сред християни от други изповедания, било то евангелски или православни).
- Успехът на баптистката мисия до голяма степен е бил свързан с нужда от външна помощ и подкрепата на мисионерски организации, особено в периодите 1920-1939 и 1990-2010 г.
- Въпреки организирането си в национална структура (СЕБЦ) баптистите в България никога не са имали съюзна мисионерска дейност. Основните звена на мисията са местните църкви. Силните мисионерски постижения са резултат от служението на посветени личности, а не на организирана национална мисия.
Двете конференции на СЕБЦ през май и октомври са замислени с цел да потърсят отговор на същностни въпроси, като: Три десетилетия след рухването на комунистическия строй какво е състоянието на благовестието в църквите от баптистката деноминация? По какъв начин вярващите споделят вярата си и в какви отношения има нужда да се промени нещо?
Конференция бе обявена като национална консултация за служители към СЕБЦ. Програмата беше съставена от четири основни блока за размисъл и дискусия. Всеки от тях се състоеше от две части: време за обсъждане на съответната тема в малки групи; и общо събрание, при което групите споделяха достигнатите изводи.
Темите на четирите блока бяха: (А) Библията: какво казва Божието слово за отговорността на вярващите да споделят вярата си; (Б) Историята: как са благовествали баптистките църкви през последния век; (В) Трудностите: какви предизвикателства има пред мисията и благовестието у нас; (Г) Контекстът: какви са особеностите на мисията и благовестието в България.
Първата тема се фокусираше най-вече върху библейската обосновка за споделянето на благата вест, за формирането на църковна мисия, както и за критериите за преценка на успеха на благовестието. Постави се акцент върху мисиологията и богословието на благовестването. Втората тема се опита да постигне исторически преглед на мисията и благовестието през последните сто и десет години, откакто е основан СЕБЦ (1908-2018 г.) Дискусиите се съсредоточиха върху историческата динамика на мисионерската и евангелизационна дейност на баптистките църква в България. Зададоха се въпросите: „Какво можем да научим от миналото; кое работи и кое не работи; какви примери имаме за успешно мисионерстване?“
Третият блок от дискусиите акцентира върху въпроса какви трудности ограничават, забавят или възпират ефективността на мисионерските и благовестителските опити. Споменаха се фактори от ежедневието на българина през последните десетилетия: постсоциалистическата действителност, атеизмът, скептицизмът, материализмът, суеверията, апатията; процесите на обезлюдяване и миграция; трудностите във всекидневието на служителите; съработничеството между църквите, работата в екип, влиянието на околната действителност, необходимостта от приемственост и др.
След дискусиите участниците се събираха за анализ на проведените дебати и планиране на следващи стъпки. Мандатът на тази конференция беше по-скоро да се зададат правилни въпроси и да се формулират тревогите ни. По този начин беше отворена първата скоба на една сериозна, продължителна, важна и обемна дискусия. След края на консултацията Съюзното ръководство има ангажимент да посвети време и усилия, за да направи анализ на всички изказани мнения по темата „мисия и благовестие“. Ценните идеи, предложения, мисли и забележки ще бъдат извлечени и формулирани в обобщаващ формат. През следващите месеци СЕБЦ препоръчва на всяка съюзна църква да отдели необходимото време за молитва и пост по темата, както и да посвети свои вътрешни механизми за обмисляне и анализ какви мерки е необходимо да се вземат.
По време на консултацията съюзното ръководство изготви становище във връзка с внесения в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията от народните представители Цветан Цветанов, Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ. Документът бе представен на цялото събрание и след дискусия и изглаждане на текста беше приет като официално становище на СЕБЦ по този повод. Така деноминацията се превърна в една от първите (наред с ЕМЕЦ), която внесе в Народното събрание възражение срещу подготвяните изменения.
В консултацията в Трябва също така бяха предвидени и сесии от д-р Марк Едуърти (ръководител на мисионерите от Международния мисионерски борд IMB за Европа) за развитието на баптистката мисия в Европа и д-р Робърт и Гейл Уърстлейн на тема „Пастирско съветване и грижа“. Конференцията прие становище на СЕБЦ по повод внесените в НС предложения за изменения на Закона за вероизповеданията.
Втората конференция, е планирана по-късно през есента на 2018 г. Тя ще се проведе в Банкя през 4-6 октомври, а дискусиите в нея ще бъдат основани на четири теми: (А) Благовестителската отговорност на църквата; (Б) Извън зоната на комфорта заради Благата вест; (В) Ученичеството: неразривна част от благовестието; (Г) Единството: цялото тяло – сглобено и свързано.
