В българската история има забележителни хора, чието име е потънало незаслужено в забвение. Един от тях е видният интелектуалец, общественик и поет Стоян Ватралски (1860-1935 г.). Неговият необикновен житейски път е тясно преплетен със съдбата на българския народ и на евангелските църкви във времена на драматични обществени промени: след Освобождението и след Първата световна война.
На 15 октомври 2020 г. в Първа евангелска църква (София), се проведе публична дискусия, посветена на личността и делото на Стоян Ватралски. Историкът Момчил Петров, чиято магистърска теза е посветена на дейността на евангелските църкви у нас през първата половина на XX век, въведе присъстващите в духа и борбите на епохата. Често възприемани като сектанти и проводници на чуждо влияние, българските протестанти всъщност са неделима част от тежнения на своя народ и дават своя принос за модернизацията на страната.
Тодор Велчев от сдружение ХАРТА запозна присъстващите с някои интересни моменти от богатата биография на Ватралски: едно ярко съчетание на възрожденски дух и пламенна евангелска вяра. (Съкратена версия на доклада му поместваме в биографична справка тук.) Поетът Калин Михайлов прочете и коментира стихове на Ватралски. Той направи известни съпоставки с творчеството на Иван Вазов и Стоян Михайловски, с които евангелският поет лично се е познавал и е обменял мисли. Вечерта завърши с изпълнението на един от химните, написани от Ватралски, който и днес се изпълнява при богослужения в Първа eвангелска църква (София).
Днешните поколения има какво да научат от такива личности като Стоян Ватралски, посветили целия си живот в служба на Бога и на своя народ. В условия на дълбоката духовна криза в България имаме нужда да се насърчим от техния пример.
Изображение: Участниците в проявата (от ляво надясно): Калин Михайлов, Тодор Велчев и Момчил Петров.
