Днешното човечество въобще не е особено благосклонно към авторитетите, защото не страда от добродетелта на благоволението. То никого не цени вече и не приема само заради името или званието, па колкото и големи да са те.
Въпреки своята бунтарска психика обаче обществото благоговее пред онези, които му се налагат и го покоряват със силния си дух и с жизнения си и творчески труд.
Защо църквата днес, независимо от име и подразделение, не привлича масите и няма авторитет в обществения живот? В завършека на седма глава от Евангелието според Матей четем, че когато Исус свършил Проповедта на планината, народът се чудел на учението Му, защото ги поучавал като един „който има власт, а не като техните книжници“. Ето в тези думи е отговорът и на въпроса за безсилието на днешната църква.
Човечеството е сито на хубави речи и проповеди. Единствената проповед, която може да му влияе, е проповедта на живото пламенно и самоотвержено дело. Само, който така проповядва, ще има последователи и успех. Иначе ще бъде кимвал, що дрънка или омръзнала до втръсване от непрестанно свирене грамофонна плоча.
Някога, преди векове, Църквата е била силна и авторитетна, защото е била изправена в целия си ръст на духовно величие и смелост. Не е живеела от трохичките на държавната трапеза, но от изобилната любов на своите пасоми. Приемала е сила и благодат свише, но е била и извор на жива вода, излъчвала е от себе си светлина и живот.
Но откогато почна само да иска, но не и да дава, Църквата стана подобна на Мъртвото море, което няма живот и което не дава живот. Потвърди се още един път вековната истина, че никой не може да даде онова, което няма.
Най-силният вик на Църквата днес е: „Подай, Господи!“ и „Помилуй, Господи!“ Макар че в тези думи има нещо трогателно и вечно, те са все пак, днес за днес, едно трагично доказателство, че пред Бога и пред човечеството Църквата стои като една просякиня, облечена в дрипите на своята духовна нищета и сломена от съзнанието на собственото си безсилие.
А колко голяма е нуждата на света от една силна и авторитетна Църква! Църква, която има власт и обаяние над човешките умове и сърца, когато заговори против войната, братоубийството и всички злини.
Това ще стане, само когато църквата и църковниците вървят по стъпките на Христа и следват вечния Му пример. Иначе всичките им трудове ще бъдат напусто, ще бъдат книжна работа и фарисейщина.
„Събуди се, събуди се, облечи силата си, Сионе!“ Не с просешки дрипи, но в одеждите на духовна сила и богати добродетели. Събудете се, църкво и църковници, за да имаме авторитет, не взет на заем от държавата или никакъв, но собствен, наложителен и властен, за доброто на човеците и за слава на Бога.
